McLaren F1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
McLaren F1
Salon Privé London 2012 (7956725492).jpg
Производител McLaren Automotive
Произвеждан 1992 - 1998
произведени са 106 броя
Сглобяван в Уокинг, Съри, Великобритания
Наследник McLaren P1
Дизайнер Гордън Мъри и Питър Стивънс
Характеристика
Клас Суперавтомобил
Конфигурация Задно-средно разположен двигател, задно предаване
Купе купе с 2 врати
Двигател 6.1 L BMW S70/2 V12
Мощност 627 к.с. (461 kW) @ 7500 об/мин
Въртящ момент 651 N.m. (480 lb.ft) @ 5600 об/мин
Скоростна кутия 6-степенна ръчна
Максимална скорост 386 km/h (240.1 mph)
Ускорение 0-100 km/h 3,2 сек.
Междуосие 2718 mm
Дължина 4287 mm
Ширина 1820 mm
Височина 1140 mm
Тегло 1140 kg
McLaren F1 в Общомедия

Макларън Ф1 (на английски: McLaren F1) е суперавтомобил проектиран и произведен от McLaren Automotive по идея на Гордън Мъри. На 31 март 1998 г. колата поставя рекорд за най - бърз сериен автомобил, достигайки 391км/ч (243 мили/ч.), рекорд който държи до 2005 г. Днес McLaren F1 все още държи рекорда за най-бърз сериен автомобил с атмосферен двигател.

В колата са внедрени множество иновативни идеи и технологии. Тя е по-лека и има по-добра аеродинамика от много от много модерни спортни коли. Едно от нетрадиционните конструкторски решения е колата да бъде с 3 седалки, една повече от останалите спортни автомобили. Шофьорската седалка се намира в средата и е изнесена напред от двете седалки за пътниците. Това е първият сериен автомобил, чието шаси е изградено от карбонов монокок.

Въпреки, че автомобилът не е проектиран за пистова кола, модифицирана съзтезателна версия печели множество състезания, включително и 24 часа на Льо Ман през 1995 г., където се състезава срещу прототипи специално създадени за състезанието.

Производството на колата започва през 1992 г. и завършва през 1998 г., като са произведени общо 106 броя.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гордън Мъри като повечето инженери и дизайнери на спортни автомобили мечтае да направи най - добрия суперавтомобил,който да е по - лек от конкурентите си, но и по - мощен.Той излага идеята си на Рон Дениси двамата се заемат с изпълнението ѝ.По същото време Макларън жъне успехи във Формула 1 със своите коли,които са снабдени с двигатели от Honda .Той предлага на Хонда да му направят двигател с 550 к.с. тежащ 250 кг., но те отказват.

Мислело се е да бъде използван двигател на Isuzu, които по това време са имали намерение да влязат във Формула 1, но дизайнерите на Mclaren F1 са искали двигателят да бъде на някоя доказала се марка в производството на двигатели.

BMW проявяват интерес към проекта и предлагат да направят двигателя.Въпреки кратките срокове,които са поставени за изпълнението му,използвайки само доказани практики и идеи от компанията се вместват в поставените срокове и изработват двигател който тежи 266 кг. и със 627к.с., с което двигателят става по - мощен от първоначалната идея.


Двигател[редактиране | редактиране на кода]

Едно от основните изисквания на Гордън Мъри е двигателят да бъде атмосферен.Той сам по себе си е много надежден и позволява на шофьора максимален контрол върху него.Останалите модели двигатели,тези с турбо компресор и механичните увеличават мощността на двигателя, но и го правят по - сложен,освен това при тях връзката шофьор - двигател е по - слаба.

В крайна сметка BMW M Motorsport, заедно с главния си дизайнер и експерт Paul Rosche правят дизайна и изработват 6.1-литров, V-образен, 12-цилиндров двигател.Ъгълът на двигателя е 60-градусов и така се ражда BMW S70/2, който е с максимална мощност от 627к.с. (468kW).

Карбоновите елементи и монокок на автомобила изискват много добра изолация на топлината от двигателя. Решението което Мъри измисля е златно фолио. Около 25 грама злато са използвани във всеки McLaren F1.

Отношението мощност/тегло при F1 е 550к.с./тон.Сравнен с преките му конкуренти е 434к.с./тон при Ferrari Enzo и 530.2к.с./тон, при Bugatti Veyron .

Средният разход на гориво е 16л./100км., което е много добре за един спортен автомобил.

Шаси и тяло[редактиране | редактиране на кода]

McLaren F1 e първия автомобил в производство с шаси изработено от карбонов монокок.

Шофьорът стои отпред,точно в средата,точно пред двигателя и резервоара с гориво.Седалките на пътниците е зад шофьорската.

Вратите на автомобила се изместват нагоре и настрани при отваряне и са така наречените „пеперуди”.

Аеродинамика[редактиране | редактиране на кода]

Общият коефициент на челно съпротивление при McLaren F1 е 0.32,при конкурента му Bugatti Veyron то е 0.36 и 0.357 за SSC Ultimate Aero TT .Лицето на F1 е с площ 1.79 квадратни метра. Автомобилът разполага с няколко въздуховода, спойлера и вентилатора,които увеличават притескателната му сила към шосето и охлаждат различни системи.


Окачване[редактиране | редактиране на кода]

Било е решено окачването да бъде твърдо, но и с някакъв елемент на комфорт във всекидневното шофиране. Главният дизайнер на окачването Стийв Рандъл е центрирал масата на колата почти в средата. Разпределението на тежестта на автомобила е 42% в предната част и 58% в задната.


Спирачки[редактиране | редактиране на кода]

F1 е екипиран с вентилирани перфорирани спирачни дискове изработени от Brembo.

Спирачките при McLaren са изработени от едно цяло парче, а не от две половини, както е при повечето автомобили.

Интериор и оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Всеки McLaren F1 е с климатик,което липсва при повечето спортни автомобили с цел намаляване на теглото.Предното стъкло,както и страничните са с подгряване,а страничните са и електрически.Автомобилът е с фарове за мъгла отпред и отзад,както и със няколко ниши за вещи.Специални куфари, които пасват в багажника на F1 идват заедно с колата, дори специален сак за голф.