Ушат новокаледонски гекон
Ушат новокаледонски гекон | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Bavay, 1869 | ||||||||||||||||||||||||||||
Ушат новокаледонски гекон в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ушатият новокаледонски гекон (Rhacodactylus auriculatus) е гекон, срещащ се в южните покрайнини на остров Нова Каледония. Хабитатът му е заплашен от обезлесяване, което вероятно ще доведе до въвеждането на ограничения върху износа му според Вашингтонската конвенция.
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]Отстрани на главата си геконът има специфични изпъкналости, приличащи на уши или малки рогца. От там произлиза и името му. Тялото му завършва с тънка хватателна опашка, която може да се възстанови в случай, че животното я загуби. При излюпването си ушатият новокаледонски гекон е дълъг едва около 2,5 cm и тежи 3 g. Средно достига максимални размери от 20 – 23 cm (от върха на носа до основата на опашката) и тегло 60 – 70 g.
Ушатият новокаледонски гекон се среща в най-различни окраски: сиво, кафяво, бяло, жълто, оранжево червено. Тялото му също е покрито с разноцветни ивици, често в цветове, различни от основния. Много собственици развъждат животните в плен с цел постигането на точно определен цвят или шарка.
Поведение в плен
[редактиране | редактиране на кода]Ушатият новокаледонски гекон е подходящ за отглеждане в терариум. Екземплярите държани в плен приемат жива харана като щурци и брашнени червеи. Характерна е и консумацията на плодови пюрета, плодове и храна на прах (смесена с вода). Препоръчително е мъжките да се държат сами или като част от размножителни двойки или тройки с женски. При наличието на повече от един мъжки често се стига до сблъсъци между двата и до различни форми на канибализъм.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rhacodactylus auriculatus (Bavay, 1869). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
|