STS-73

STS-73
Данни за кораба
Име на кораба	„Колумбия“
Полет на совалка №	72
Полет на „Колумбия“ №	18
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт	20 октомври 1995 13:53:00 UTC
Кацане	5 ноември 1995 11:45:21 UTC
Място на кацане	КЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета	15 денонощия 21 часа 53 минути 16 секунди
Брой обиколки	255
Изминато разстояние	10 600 000 км
Височина на орбитата	278 км
Апогей	241 км
Перигей	241 км
Наклон на орбитата	39,0°
Период	90 мин
Маса	полезен товар: 15 250 кг
NSSDC ID	1995-056A
NORAD ID	23688
Данни за екипажа
Членове на екипажа	7
Снимка на екипажа
от ляво надясно: Кулмън, Сако, Бауерсокс, Роминджър, Лесли, Лопес-Алегрия, Торнтън
Свързани космически мисии
Предишна	Следваща
STS-69	STS-74
STS-73 в Общомедия

STS-73 e седемдесет и втората мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и осемнадесети полет на совалката Колумбия. Мисията е втора за Микрогравитационната лаборатория на НАСА (U. S. Microgravity Laboratory (USML)), разположена в модула „Спейслаб“ в товарния отсек на совалката.

Екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Кенет Бауерсокс трети космически полет
Пилот	Кент Роминджър първи космически полет
Специалист на мисията 1 Командир на полезния товар	Кетрин Торнтън четвърти космически полет
Специалист на мисията 2	Катрин Кулмън първи космически полет
Специалист на мисията 3	Майкъл Лопес-Алегриа първи космически полет
Специалист по полезния товар 1	Фред Лесли първи космически полет
Специалист по полезния товар 2	Алберт Сако първи космически полет

• Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът

Приземяването на „Колумбия“

Това е шестият полет с т. нар. система за удължаване на полета ( Extended Duration Orbiter (EDO)). Последната позволява удължаване на автономния полет на совалките до 16 денонощия.

В този почти 16-дневен полет продължават и се разширяват изследванията, започнати по време на първия полет през 1992 г. (USML-1, мисия STS-50) на лабораторията. Основните от тях са: изследвания и съставяне на нови теории върху физиката на течностите, ролята на масата при изгаряне и разпространение на пламъка, и това как гравитацията влияе върху формирането на полупроводникови кристали. Данните, събрани от няколко протеинови кристали, отгледани по време на USML-1 дава възможност на учените да определят молекулярните структури на тези протеини.

Експериментите на USML-2 включват: експериментален конвектор за повърхностни напрежения (Surface Tension Driven Convection Experiment (STDCE)), пещ за кристален растеж (Crystal Growth Furnace), експерименти по висококачествена обработка на кадмиеви, цинкови и телурни съединения (Orbital Processing of High Quality Cadmium Zinc Telluride Compound Semiconductors experiment), изследване на поведението на легиращи примеси по време на кристален растеж на галиев арсенид (GaAs) (Study of Dopant Segregation Behavior During the Crystal Growth of Gallium Arsenide (GaAs)), растеж на зеолит (Zeolite Crystal Growth (ZCG)) и други.

Стартът на мисията е първоначално насрочен за 25 септември 1995 г., но е отложен шест пъти преди успешно да излети на 20 октомври 1995 г. STS-73 и STS-61C са най-отлаганите стартове, като всеки от тях е изстрелян на 7-ия път.

Параметри на мисията

• Маса:
  • Маса на полезния товар: 15 250 кг
• Перигей: 300 км
• Апогей: 304 км
• Инклинация: 28,4°
• Орбитален период: 90.5 мин

Външни препратки

• STS-73 Видео от мисия STS-65 Архив на оригинала от 2013-11-09 в Wayback Machine.
• Хронология на мисията Архив на оригинала от 2012-04-12 в Wayback Machine.