STS-93

от Уикипедия, свободната енциклопедия
STS-93
Данни за кораба
Име на корабаКолумбия
Полет на совалка №95
Полет на „Колумбия“ №26
Стартова площадкаКЦ Кенеди, стартова площадка 39В
Старт23 юли 1999 04:31:00 UTC
Кацане28 юли 1999 03:20:35 UTC
Място на кацанеКЦ Кенеди, писта 33
Продължителност на полета4 денонощия 22 часа 50 минути 18 секунди
Брой обиколки256
Изминато разстояние2 890 000 км
Височина на орбитата283 км
Апогей280 км
Перигей260 км
Наклон на орбитата28,5°
Период90 мин
Масапри старта: 122 536 кг
при кацането: 99 783 кг
полезен товар: 22 781 кг
NSSDC ID1999-040A
NORAD ID25866
Данни за екипажа
Членове на екипажа5
Снимка на екипажа

от ляво надясно седнали: Колинс, Хоули, Ашби, Тонини, Кулмън
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-96 STS-103
STS-93 в Общомедия

STS-93 e деветдесет и петата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесети и шести полет на совалката Колумбия. За първи път за командир на екипажа е назначена жена (Айлин Колинс).

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Пост Астронавт
Командир Айлин Колинс
трети космически полет
Пилот Джефри Ашби
първи космически полет
Специалист на мисията 1
Катрин Кулмън
втори космически полет
Специалист на мисията 2 Стивън Хоули
пети космически полет
Специалист на мисията 3 Мишел Тонини (CNES)
втори космически полет
  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът[редактиране | редактиране на кода]

Основната задача на полета на мисия STS-90 е извеждането в орбита на космическата рентгенова лаборатория „Чандра“. Датата на старта на мисията и телескопа е неколкократно назначавана и отлагана. Планирана е първоначално за август, но поради забавяне при окомплектоването полета е отложен за края на годината. После е забавен с няколко седмици по технически проблеми и накрая заради провеждащата се в този момент полет на мисия STS-96 и e прехвърлен за лятото. След два неуспешни опита старта е даден на 23 юли 1999 г.

Чандра[редактиране | редактиране на кода]

Обсерватория „Чандра“ в товарния отсек на совалката „Колумбия“.

Космическата рентгенова обсерватория „Чандра“ (20 години обсерваторията е известна с името AXAF (на английски: Advanced X-Ray Astrophysics Facility), а на 21 декември 1998 г. е официално наречена на астрофизика Субраманиан Чандрасекар. Това е най-мощния рентгенов телескоп в света и е на трето място сред космическите телескопи на НАСА (първите два места се заемат от телескопа „Хъбъл“ и гама-обсерваторията „Комптън“).

Създаването на чувствителен рентгенов телескоп е замислено през 1976 г., но самото проектиране на AXAF започва едва през 1978 г. За 20 години проектът претърпява много промени (през 1992 г., с цел намаляване на разходите, проектът AXAF е разделен на два по-малки по размеру апарата), а е завършен на 4 март 1998 г. Апаратът има дължина 11,8 и диаметър 4,27 м. „Сухо“ тегло 4790 кг (пълно – 5865 кг, включително 977 кг гориво за бордния двигател и 4,5 кг газ за работата и). Апарата се състои от три основни части: служебен модул, модул с научните прибори и телескоп.

Под ръководството на Космическия център Маршал (MSFC) за управлението и контрола на работата на обсерваторията в състава на Смитсъновата астрофизическа обсерватория в Кеймбридж (щат Масачузетс) са създадени специален Научен център AXAF (на английски: AXAF Science Center, ASC) и Център за оперативен комтрол (на английски: Operations Control Center, OCC). Заедно ASC и OCC образуват единния Център на рентгеновата обсерватория „Чандра“ (на английски: Chandra X-Ray Observatory Center, CXC).

Отделянето на „Чандра“ става на 23 юли в 11:47 UTC, а в 13:47 апаратът успешно заема работната си орбита.

Параметри на мисията[редактиране | редактиране на кода]

  • Маса:
    • При старта: 122 536 кг
    • При кацането: 99 783 кг
    • Полезен товар: 22 781 кг
  • Перигей: 260 км
  • Апогей: 280 км
  • Инклинация: 28,5°
  • Орбитален период: 90.0 мин

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]