STS-2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р STS-2
Емблема
Sts-2-patch.png
Данни за кораба
Име на кораба "Колумбия"
Полет на совалка № 2
Полет на "Колумбия" № 2
Стартова площадка КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт 12 ноември 1981 03:09:59 UTC
Кацане 14 ноември 1981 21:23:11 UTC
Място на кацане Военно-въздушна база Едуардс
Продължителност на полета 2 дни 6 часа 13 минути 12 секунди
Брой обиколки 37
Изминато разстояние 1 729 654 км
Височина на орбитата 291 км
Апогей 231 км
Перигей 222 км
Наклон на орбитата 38,03°
Период 89 мин
Маса на старта: 104 647 кг
при приземяването: 92 650 кг
полезен товар: 8517 кг
NSSDC ID 1981-111А
NORAD ID 12953
Данни за екипажа
Членове на екипажа 2
Снимка на екипажа
Джо Енгъл (вляво) и Ричард Трули

Джо Енгъл (вляво) и Ричард Трули

Свързани космически мисии
Предишна Следваща
STS-1 Sts-2-patch.png STS-3 Sts3-patch.png

STS-2 е втората космическа мисия на совалката Колумбия по програмата Спейс шатъл.

Екипаж[редактиране | edit source]

Основен екипаж[редактиране | edit source]

Пост Астронавт
Командир Джо Енгъл
един космически полет
Пилот Ричард Трули
един космически полет


  • Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Дублиращ екипаж[редактиране | edit source]

Това е екипажът на бъдещата мисия STS-4:

Пост Астронавт
Командир Томас Матингли
един космически полет
Пилот Хенри Хартсфийлд


  • Броят на полетите е преди тази мисия.

Полетът[редактиране | edit source]

Стартът на "Колумбия" (мисия STS-2) от Космическия център "Кенеди" в щата Флорида, нос Канаверал)

Совалката е изстреляна за втори път на 12 ноември в 10:10 EST около 7 месеца след първия старт. Мисията е планирана за 5-дневна, но след авария в горивните клетки е съкратена на двудневна. Първоначално старта е насрочен за 9 октомври, но заради технически проблеми е отложен за 4-ти, а по-късно — за 12-ти.

Тази мисия е първата, при която се използва за втори път пилотиран космически кораб. Преди старта совалката прекарва 103 дни в хангар за подготовка на орбиталната степен (Orbiter Processing Facility). На борда на кораба като полезен товар се намирали инструментите за дистанционно сондиране DFI и OSTA-L, радиолокационната станция "Shuttle Imaging Radar-A". С тяхна помощ е успешно осъществено сондиране на земните ресурси, качеството на околната среда, морски и метеорологични условия. Също така за първи път е проверена работата на канадския манипулатор "Канадарм" в различни режими.

На 14 ноември Джо Енгъл осъществява първото и единствено в историята приземяване на космическата совалка на ръчен режим. Маневрата е изключително опасна и планирана в случай на отказ на бордовата електроника. След като се уверява на практика, че такова приземяване е възможно, НАСА никога повече не поема риск с приземяване на кораб за многократно използване на ръчен режим.

Въпреки проблемите програмата е изпълнена на 90 % от планираното.

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса:
    • При излитане: 104 647 кг.
    • При кацане: 92 650 кг.
    • Маса на полезния товар: 8 517 кг.
  • Перигей: 222 км.
  • Апогей: 231 км.
  • Инклинация: 38.0°
  • Орбитален период: 89.0 мин.

Любопитно[редактиране | edit source]

  • По време на полета президентът на САЩ Роналд Рейгън посещава центъра за управление на полета. Посещението е планирано по време на първия полет на совалката, но е отменено заради атентата срещу него две седмици преди старта;
  • Само в мисиите STS-1 и STS-2 са използвани външни резервоари за совалките, боядисани в бяло;
  • Това е последната мисия на НАСА, която се състои от космически "новобранци", т.е. никой от екипажа не е участвал досега в космически полет, а Джо Енгъл е последният от групата на "командирите-новобранци". Досега това се е случвало в полетите от Програмата Мъркюри и полетите Джемини 4, 7, 8 и Скайлаб-4. За всички бъдещи полети е правило командирът да има поне една извършена мисия като астронавт.

Външни връзки[редактиране | edit source]