Джо Енгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джо Хенри Енгъл
Joe Engle.jpg
американски астронавт
Роден 26 август 1932 г. (85 г.)
Чапмън, Канзас, САЩ
Националност американец
Друга професия летец-изпитател
Звание US-O8 insignia.svg генерал-майор от USAF
Престой в космоса 9 денонощия 08 часа 30 минути
Селекция Група NASA-5 (1966)
Мисии X-15, ALT, STS-2, STS-51I
Емблема на мисията
X-15 insignia.png Space Shuttle Enterprise logo.png Sts-2-patch.png Sts-51-i-patch.png
Пенсиониране 30 ноември 1986
Джо Хенри Енгъл в Общомедия

Джо Хенри Енгъл (на английски: Joe Henry Engle) е американски астронавт, тест пилот, генерал-майор от USAF и участник в Програмата X-15.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Енгъл в Програмата X-15 през 1965 год.

Джо Енгъл е завършил Университета в Канзас, бакалавър по аерокосмическо инженерство. След дипломирането си постъпва в USAF. През 1957 г. завършва летателна школа и става боен пилот. Той лети на F-100 Super Sabre в състава на 474 - та бойна ескадрила от 309 - то тактическо авиокрило на USAF, дислоцирано в авиобазата "Джордж" в Калифорния. Малко по-късно завършва школата за инструктори и става експериментален тест пилот. През 1965 г. е включен в Програмата X-15 на НАСА и USAF. На ракетоплана, Енгъл извършва 16 полета, като при три от тях надминава височината от 50 мили (80 км.) и съгласно действащите нормативи му е присвоено званието "астронавт на USAF" и получава "астронавски крила на USAF". В кариерата си Джо Енгъл е летял на повече от 155 различни типа летателни апарати (вкл. 25 типа реактивни самолети). Има общ нальот около 12500 полетни часа, от тях 9000 на реактивни самолети.

Служба в НАСА[редактиране | редактиране на кода]

Джо Енгъл е един от 19 астронавти селектирани от НАСА (Астронавтска група №5) през м. април 1966 г. Той започва подготовка по програмата Аполо. Включен е в дублиращия екипаж на Аполо 14 и в основния - на Аполо 17, като пилот на лунния модул. След като Конгреса на САЩ взема решение да прекрати прогамата Аполо след полета на Аполо 17, НАСА включва в групата за последния полет геолога д - р Харисън Шмит (първия учен сред американските астронавти) на мястото на Енгъл. Независимо от това доста болезнено за него решение той остава на служба в НАСА и се включва в изпитанията на космическата совалка ALT (на английски: Approach and Landing Test Flights). От м. юни до м. октомври 1977 г. Енгъл (командир) и Ричард Трули (пилот) извършват три изпитателни полета със совалката Ентърпрайз. При тези полети е изпитано поведението на совалката при свободно планиране (след отделянето и от самолета - носител Боинг 747) от височина 7000 метра и приземяване на специално подготвената писта в авиобазата Едуардс, Калифорния. След приключване на изпитанията в ниските слоеве на атмосферата, Спейс шатъл получава сертификат за летателна годност, а Енгъл започва да тренира за своя първи орбитален полет. На 12 ноември 1981 г. Енгъл (командир) и Трули (пилот) излитат с космическата совалка Колумбия за нейната втора мисия STS-2. Това е последният екипаж на НАСА съставен от астронавти, които не са участвали в космически полети, а Енгъл е последният от групата на "командирите-новобранци". Полетът е съпътстван с технически проблеми - отказ на три горивни клетки, които намаляват времетраенето му наполовина. На 14 ноември с. г. Джо Енгъл започва орбитална маневра за кацане на ръчен режим при скорост от 29000 км/час. Няколко минути по - късно той става първият и единствен астронавт приземил космическата совалка на ръчен режим. След като се уверява, че това е възможно и би могло да се използва при непредвидени ситуации, НАСА никога повече не разрешава тази изключително рискована маневра. Втори полет по програмата Спейс шатъл, Енгъл осъществява от 27 август до 3 септември 1985 г. като командир на Дискавъри, мисия STS-51I. Общото време, което той прекарва в космоса е повече от 225 часа. Джо Енгъл е единствения човек в света навлязъл в космическото пространство с два различни типа летателни апарата - с ракетоплан X-15 и с космически кораб от типа Спейс шатъл.

Мисии на Джо Енгъл[редактиране | редактиране на кода]

Космически полети на Джо Енгъл
Дата КК Емблема на мисията Функции Продължителност
29 юни 1965 X-15“, Полет 138
X-15 insignia.png
Пилот 85,5 км. височина (непризнат от FAI)
1977 Ентърпрайз“, ALT
Space Shuttle Enterprise logo.png
Командир Три изпитателни полета
1 12 ноември 1981 Колумбия“, STS-2
Sts-2-patch.png
Командир 2 денонощия 06 часа 13 мин 12 сек.
2 27 август 1985 Дискавъри“, STS-51I
Sts-51-i-patch.png
Командир 7 денонощия 02 часа 17 мин. 42 сек.
Сумарно време в космоса — 9 денонощия 08 часа 30 минути и 54 сек.


  • Джо Енгъл е единствения човек в света, осъществил приземяване на космическата совалка на ръчен режим.

След НАСА[редактиране | редактиране на кода]

Джо Енгъл се уволнява от USAF на 30 ноември 1986 г. От 1 декември с. г. постъпва на служба във въздушните войски на Националната гвардия с чин генерал-майор. От 1992 г. той има място в Аерокосмическата зала на славата. След като напуска Националната гвардия, Енгъл става треньор по висш пилотаж. До момента продължава да лети със спортни самолети, а до неодавна е активен участник и съдия на почти всички прояви от голям мащаб в САЩ.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Distinguished Flying Cross ribbon.svg Летателен кръст за заслуги (2);
  • Defense Distinguished Service Medal ribbon.svg Медал за отлична служба;
  • NASAExcepRib.gif Медал на НАСА за изключителни заслуги;
  • NasaDisRib.gif Медал на НАСА за изключителна служба;
  • SpaceFltRib.gif Медал на НАСА за участие в космически полет (2).

Джо Енгъл е приет в четири национални зали на славата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • "Joe H. Engle", NASA Johnson Space Center Oral History Project, 22 April to 24 June 2004.
  • Thompson, Milton O. (1992) At The Edge Of Space: The X-15 Flight Program, Smithsonian Institution Press, Washington and London. ISBN 1-56098-107-5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]