Sticky Fingers

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Sticky Fingers
Албум на „Ролинг Стоунс“
Записан22-31 март 1969 г.
2-4 декември 1969 г.
17 февруари - 31 октомври 1970 г.
Издаден23 април 1971 г.
ЖанрХардрок, руутсрок, рокендрол
Времетраене46:25
Музикален издател„Ролинг Стоунс“
Продуцент(и)Джими Милър
ЕзикАнглийски
Хронология на „Ролинг Стоунс“
Get Yer Ya-Ya's Out!
(1970) 		Sticky Fingers
(1971) 		 Exile on Main St.
(1972)
Сингли от Sticky Fingers
  1. Brown Sugar/Bitch
    Издаден: 16 април 1971 г.
  2. Wild Horses/Sway
    Издаден: 12 юни 1971 г.

Sticky Fingers е е 9-ият британски и 11-ият американски студиен албум на английската рок група „Ролинг Стоунс“, издаден на 23 април 1971 г.[1] от техния нов и собствен музикален издател „Ролинг Стоунс Рекърдс“, след като до преди това имат сключени договори с „Дека Рекърдс“ и „Лондон Рекърдс“ във Великобритания и САЩ от 1963 г.[2] Това е второто пълнометражно участие на Мик Тейлър в албум на „Ролинг Стоунс“ (след албума записан на живо Get Yer Ya-Ya's Out!) и първият студиен албум без Брайън Джоунс, който умира две години по-рано. Оригиналното произведение на корицата, замислено от Анди Уорхол, снимано и проектирано от членове на неговия арт колектив, показва снимка на мъж в тесни дънки с работещ цип, който се отваря, за да разкрие част от бельо.[3][4] Корицата е скъпа за производство и поврежда виниловата плоча, така че по-късните преиздания включват само външната снимка на дънките.[3]

Sticky Fingers се смята за един от най-добрите албуми на „Ролинг Стоунс“.[5] Това е първият албум на групата, който достига №1 както в класациите за албуми в Обединеното кралство,[6] така и в САЩ,[7] и оттогава досега, постига троен платинен сертификат в САЩ.[8] Песента Brown Sugar оглавява „Билборд Хот 100“ през 1971 г.[9] Sticky Fingers е избран за втория най-добър албум на годината, въз основа на гласовете на американските критици.[10] Албумът е включен в Залата на славата на музикалните награди „Грами“[11] и включен в списъка на списание „Ролинг Стоун“ за 500-те най-велики албума за всички времена.[12]

Списък с песните[редактиране | редактиране на кода]

Страна едно[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brown Sugar (Мик Джагър, Кийт Ричардс) – 3:48
  2. Sway (Мик Джагър, Кийт Ричардс) – 3:50
  3. Wild Horses (Мик Джагър, Кийт Ричардс) – 5:42
  4. Can't You Hear Me Knocking (Мик Джагър, Кийт Ричардс) – 7:14
  5. You Gotta Move (Фред Макдауъл, Гари Дейвис) – 2:32

Страна две[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bitch (Мик Джагър, Кийт Ричардс) – 3:38
  2. I Got the Blues (Мик Джагър, Кийт Ричардс) – 3:54
  3. Sister Morphine (Мик Джагър, Кийт Ричардс) – 5:31
  4. Dead Flowers (Мик Джагър, Кийт Ричардс, Мариан Фейтфул) – 4:03
  5. Moonlight Mile (Фред Макдауъл, Гари Дейвис) – 5:56

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Jones, Chris. The Rolling Stones Sticky Fingers Review // Music. bbc.co.uk, 2007. Посетен на 2022-04-08. By 1970 the Stones had earned the right to take a little time to turn out their next album. (на английски)
  2. ↑ McMillian, John. You Never Give Me Your Money: How Allen Klein Played The Beatles and The Stones // Culture. newsweek.com, 2013-12-17. Посетен на 2022-04-08. (на английски)
  3. ↑ а б Art of the Rolling Stones: Behind That Zipper and That Tongue // Music. nytimes.com. Посетен на 2022-04-08. (на английски)
  4. ↑ “Sticky Fingers” // joedallesandro.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-13. Посетен на 2022-04-08. Leave it to Andy Warhol to blatantly put the cock into rock by designing the provocative Grammy-nominated cover to this Rolling Stones album. (на английски)
  5. ↑ Petridis, Alexis. The Rolling Stones – every album ranked! // Music. theguardian.com, 2018-05-17. Посетен на 2022-04-08. As the indestructible rock’n’rollers begin their No Filter tour, we rank each of their 23 albums, from their 1964 eponymous debut to 2o16’s Blue & Lonesome (на английски)
  6. ↑ The Rolling Stones // Official Chart. officialcharts.com. Посетен на 2022-04-08. The Rolling Stones have been one of the leading forces in British music for the last 60 years. The band have scored eight Number 1 singles and twelve Number 1 albums. (на английски)
  7. ↑ The Rolling Stones Chart History // The Billboard 200. billboard.com. Посетен на 2022-04-08. (на английски)
  8. ↑ THE ROLLING STONES // Gold & Platinum. riaa.com. Посетен на 2022-04-08. (на английски)
  9. ↑ The Rolling Stones Chart History // The Hot 100. billboard.com. Посетен на 2022-04-08. (на английски)
  10. ↑ The 1971 Pazz & Jop Critics Poll Albums: Total // robertchristgau.com. Посетен на 2022-04-08. (на английски)
  11. ↑ Grammy Hall of Fame Letter S // Посетен на 2022-04-08. (на английски)
  12. ↑ "500 Greatest Albums of All Time". Rolling Stone. New York. 11 December 2003. p. 113.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sticky Fingers в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Sticky_Fingers&oldid=11781838“.