Направо към съдържанието

Тийн Вог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Teen Vogue)
Тийн Вог
Информация
Категориимладежко модно списание
ИздателКонде Наст
Основаване2003 г.
Тираж1 045 813
Държава САЩ
Езиканглийски език
Сайтwww.teenvogue.com
ISSN1540-2215
Тийн Вог в Общомедия

„Тийн Вог“ (на английски: Teen Vogue) е американско модно списание от 2003 до 2017 г.

Първо стартирано през 2003 г. като сестринско издание на модно списание „Вог“, насочено към тийнейджърки. Подобно на „Вог“, той включваше модни истории и истории за знаменитости. От 2015 г., след рязък спад на продажбите, списанието намалява печатното си издание в полза на онлайн съдържание. На 5 декември 2017 г. излиза последният печатен брой, включващ Хилъри Клинтън на корицата.

„Тийн Вог“ е основана през 2003 г. като допълнително издание на „Вог“[1] и се ръководи от бившия творчески директор на „Вог“ Ейми Астли под ръководството на Ана Уинтур.[2] Джина Сандърс отговаря за издателската дейност.[1] Главният редактор на компанията, Астли, заявява, че „Тийн Вог“ ще се фокусира върху модата, красотата и стила. Публикуването започва с четири тестови броя, последвани от шест броя през 2003 г. и десет през 2004 г.[1]

През май 2016 г. Илейн Уелтерот е назначена за редактор на мястото на Астли, тъй като напуска поста, за да стане главен редактор на списание „Аркитекчъръл Дайджест“.[3] Илейн Уелтерот, на 29 години, става най-младият редактор в историята на Конде Наст. Назначението ѝ става част от нов лидерски екип, в който тя си сътрудничи с режисьора Филип Пикардия и креативния директор Мари Сутер.[4]

Първоначално съдържанието на „Тийн Вог“ се фокусира върху модата, ориентирана към тийнейджърите.[5] През декември 2016 г. списанието публикува статия на Лорън Дука, озаглавена „Доналд Тръмп е газова светлина на Америка“.[6] В рамките на няколко седмици есето е разгледано 1,2 милиона пъти, а журналистът Дейвид Фалкенфлик описва есето като сигнал за преминаването на списанието към политиката.[7] Според „Ню Йорк Таймс“ много медии са „изненадани да прочетат толкова силно политическо изявление в младежко списание“.[8] Софи Гилбърт, редакторка на „Атлантик“, също отбеляза: „Промяната в редакционната стратегия спечели похвали в социалните медии и някои автори забелязаха, че „Тийн Вог“ е по-добър в отразяването на важни истории, отколкото остарели източници на новини“.[9]

  1. а б в Carr, David. MEDIA; Coming Late, Fashionably, Teen Vogue Joins a Crowd // The New York Times. 2003-01-13. Посетен на 2017-07-23.
  2. Gilbert, Sophie. Teen Vogue's Political Coverage Isn't Surprising // The Atlantic. Посетен на 2017-03-13.
  3. Wilson, Julee. Elaine Welteroth Named new Editor-in-Chief of Teen Vogue, And we all Rejoice // Essence. 2016-05-19.
  4. Steigrad, Alexandra. Teen Vogue's Amy Astley Appointed Editor in Chief of Architectural Digest // WWD. 2016-05-19. Посетен на 2017-04-27.
  5. Hughes, Jazmine. Elaine Welteroth, Teen Vogue's Refashionista // The New York Times. 2017-08-31. Посетен на 2017-09-08.
  6. Mettler, Katie. In 'scorched-earth' op-ed, a Teen Vogue writer says Trump is 'gaslighting America' // Washington Post. 2016-12-12. Посетен на 2016-12-24.
  7. Folkenflick, David. Trump Essay Signals Shift In Approach For 'Teen Vogue' // All Things Considered. NPR, 2016-12-23. Посетен на 2017-01-08.
  8. North, Anna. The Teen's Guide to the Trump Presidency' // The New York Times. 2016-12-19. Посетен на 2016-12-24.
  9. Gilbert, Sophie. Teen Vogue's Political Coverage Isn't Surprising // The Atlantic. 2016-12-12. Посетен на 2017-01-09.