Направо към съдържанието

Абатство Валман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абатство Валман
Abbaye de Valmagne
19 ноември 2012 г.
Карта Местоположение
Видисторическо католическо абатство
Местоположение до Вилверак, Южна Франция, Франция
Изграждане1138 г.
Абатство Валман в Общомедия

Абатство Валман (на френски: Abbaye de Valmagne, официално наименование „Abbaye Sainte-Marie de Valmagne“) е историческо бенедиктинско, а впоследствие цистерцианско абатство, в близост до езерото То (Thau) и селището Вилверак (Villeveyrac), регион Лангедок-Русийон, департамент Од, Южна Франция, на около 40 километра югозападно от Монпелие. Основано е през 1138 г., и съществува до 1790 г. когато е национализирано по време на Френската революция. През 1947 г. получава статут на исторически паметник, препотвърден през 1997 г. Понастоящем бившето абатство е частна собственост, но е отворено за туристически посещения.

История[редактиране | редактиране на кода]

Клуатр с изглед към вътрешния двор
План на абатството

Абатството е основано през 1093 г. от 1138 от Раймон Тренкавел, виконт на Безие. Първите монаси са бенедиктинци и идват от абатство Ардорел (Ardorel). През 1144 г. монашеската общност преминава към Цистерцианския орден. През 1159 г. папа Адриан IV потвърждава тази принадлежност и през следващите столетия монасите живеят съобразно правилата на Свети Бернар от Клерво.

Цистерцианското абатство Валман бързо става важен религиозен център и преживява бурен разцвет в резултат на щедрите дарения които получава от поклонниците и от местната аристокрация. Според регистри от началото на тринадесети век, като собственост на абатството са споменати хамбари в Cres, Marcouine, Vayrac Fondouce, Meze (Рибарство То), Saint-Martin-de-la-Garrigue, няколко мелници между Paulhan и Aumes, както и множество градски и селски къщи и земеделски земи – ниви и лозя. През 1257 г. е изградена нова готическа църква на мястото на по-малка църква от римско време. През периода дванадесети до началото на четиринадесети век, абатство Валман е едно от най-богатите в южната част на Франция, с около 300 монаси.

По време на Стогодишната война, започва период на упадък. През 1348 г. чумната епидемия, известна като Черната смърт опустошава региона; много монаси умират, а други бягат от абатството. По същия начин, преминаването на големи войски и наемници води до опустошаване и плячкосване на абатството. През 1477 г. управлението на абатството преминава към външни абати-комендатори, които се назначават от краля, а не от членовете на монашеското братство. Това води до западане на религиозния живот и намаляване на доходите поради липса на интерес у комендаторите за укрепване на повереното им абатство. По време на религиозните войни, абатството е почти изоставено. През 1575 г. абатството е опустошено от войски на хугенотите, които разбиват всички прозорци на църквата, и причиняват значителни щети на манастира.

Много монаси са избити по време на тези конфликти, и за около четиридесет години абатството остава пусто и се превръща в свърталище на крадци и разбойници.

Монасите се завръщат в манастира в началото на седемнадесети век, и започват неговото възстановяване. Църквата е поправена, а възстановителните работи в манастирския комплекс продължават до края на седемнадесети век.

През 1680 г. за абат-комендатор е назначен Пиер дьо Бонси, архиепископ на Нарбон и Тулуза и председател на Събранието на Лангедок, който си поставя за цел да превърне Валман в епископски дворец и да възстанови блясъка на абатството. Той построява красиво стълбище, обновява вътрешния двор с обходната галерия (клуатр) и създава обширна френска градина. През 1698 г. абатството е поверено на нов комендатор – Пиер Арман ла Кроа дьо Кастри, който е племенник на Бонси. В началото на следващия век, независимо че са извършени значителни работи по укрепване на църквата, финансовите ресурси се изчерпват, и абатството затъва в дългове. През последните години на осемнадесети век, монашеска общност се състои само от няколко монаси.

Залата на капитула

По време на Френската революция абатството е опустошено отново. Превзето е от местни селяни, които горят мебели, картини и архиви. През 1790 г. последните трима монаси напускат абатство Валман и търсят убежище в Барселона. Абатството е конфискувано от революционното правителство и става държавна собственост. То е продадено на търг през 1791 г. на местния земевладелец Грание-Жойес, който превръща църквата във винарска изба. През 1838 г. неговите наследници продават абатството на граф Анри Амеди дьо Турен, и до наши дни се предава в собственост на членове на фамилията Турен, които се занимават с лозарство и винопроизводство.

Абатството е класифицирано като исторически паметник на 11 април 1947 г., който статут е потвърден с последващи актове на 25 март 1994 г. и на 10 март 1997 г.

От 1975 г. абатството е отворено за туристически посещения. То е чест домакин на културни събития, класически концерти и банкети. През лятото в абатството се организира музикален фестивал. В абатството функционира и собствена винарна.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Абатството – общ изглед

Абатската църква, е в класически готически стил, изградена през 1257 г. на мястото на по-малка римска църква, с дължина 83 m и височина 23 m. Построена е от местен камък с лошо качество, поради което сградата е в сравнително лошо състояние, поради което за да се гарантира стабилността на църквата, някои от прозорците, както и разстоянието между колоните в наоса са зазидани със стени през седемнадесети век. Църквата е трикорабна със седем травеи, със скромна украса, характерна за храмовете на цистерцианците. В нея се съхраняват великански бъчви за вино.

От дванадесети век са запазени също монашеското крило, библиотеката, ризницата, залата на капитула и монашеската трапезария; останалата част от манастира датира от четиринадесети век.

В близост до южното крило на манастира, е разположена осмоъгълна ограда със серия от три арки от всяка страна, поставена върху единични колони, в центъра на която има басейн с фонтан, над който се простира пергола с висяща растителност.

На територията на абатството има няколко градини, сред които и градина за лекарствени расте­ния, които някога са отглеждали самите монаси. Има и малка зимна градина.

Вина Абеи дьо Валман[редактиране | редактиране на кода]

Абатската църква – интериор с бъчвите за вино

Цистерцианските монаси засаждат лозя около абатството през дванадесети век, и в продължение на векове произвеждат вино. В началото на деветнадесети век тогавашният собственик Грание-Жойес превръща манастирската църква във винарска изба, и през 1820 г., монтира в храма огромни бъчви от руски дъб, заради което църквата е наречена „катедрала на виното“. Произведените в абатството вина се изнасят за Мексико, а между двете световни войни, се продават в Париж. Днес „абатските“ лозя се разпростират върху 75 хектара, от които се произвеждат качествени бели и червени вина.

Бира Абеи дьо Валман[редактиране | редактиране на кода]

Пивоварството също има многовековна история в абатство Валман. В миналото бирата била ежедневната напитка на монасите, докато виното се пазело за почивните дни и празниците, както и за гостите на манастира.

Едноименната абатска бира Abbaye de Valmagne се произвежда въз основа на лицензно споразумение от френската пивоварна „Brasserie d'Oc“ в гр. Мез, департамент Еро. Бирата е в стил белгийски дубъл ейл, и се прави с малц от ечемик, пшеница и овес; мътна, с тъмно-меден цвят и дебела пяна; с вкус и аромат на овесени ядки, мая, хмел и цветя; с алкохолно съдържание 6,5% об.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Cartulaire de Valmagne, Archives Départementales de l'Hérault, 9H37-38
  • Diane de Gaudart d'Allaines, Abbaye de Valmagne, Éditions Gaud, 2000, ISBN 2-84080-035-7
  • Pierre de Gorsse, L'Abbaye cistercienne Sainte-Marie de Valmagne, au diocèse d'Agde en Languedoc, 1933 г.
  • Frère Philippe Markiewicz, „L'Abbaye Sainte-Marie de Valmagne“, в: Arts sacrés, hors-série, n°4, 2013 г., с.60 – 63.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]