Направо към съдържанието

Адолф фон Бентхайм-Текленбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адолф фон Бентхайм-Текленбург
5. княз на Бентхайм-Текленбург
Роден
Починал
4 януари 1967 г. (77 г.)
Герб
Семейство
БащаГустав фон Бентхайм-Текленбург
Дворец Реда

Адолф Мориц Казимир Карл Адалберт Хуго Артур фон Бентхайм-Текленбург (на немски: Adolf Moritz Casimir Karl Adalbert Hugo Arthur Fürst zu Bentheim-Tecklenburg; * 29 юни 1889 в Реда; † 4 януари 1967 в Кьолн) е 5. княз на Бентхайм-Текленбург и глава на род Бентхайм-Текленбург (1909 – 1967).

Той е единствен син на 4. княз Густав фон Бентхайм-Текленбург (1849 – 1909) и съпругата му Текла Аделхайд Юлия Луиза фон Ротенберг (1862 – 1941), внучка на граф Албрехт фон Ербах-Фюрстенау (1787 – 1851), дъщеря на граф Адалберт фон Ербах-Шьонберг (1828 – 1867) и (морг.) Шарлота Виленбюхер, направена 1859 г. „фрау фон Ротенберг“ (1839 – 1913). Майка му Текла фон Ротенберг се омъжва на 5 март 1912 г. за принц Херман фон Шьонбург-Валденбург (1865 – 1943).

Адолф посещава гимназия и през 1909 г. влиза във войската в Потсдам. През април 1910 г. той става лейтенант и през 1913 г. е изпратен като аташе в посолството в Лондон.

През Първата световна война той попада през ноември 1914 г. в плен за три години.

На 22 юни 1933 г. той е посрещнат от Адолф Хитлер, на когото обещава да вдигне интереса на благородниците за националсоциализма. На 1 май 1937 г. той влиза в NSDAP (Но.: 5.135.969).[1][2]

През 1946 г. той с фамилията си трябва да напусне дворец Реда и да се премести в Бозфелд. През 1960-те години той реставрира църковната сграда в Реда. През 1954 г. той съ-основава мебелна фабрика.

Княз Адолф фон Бентхайм-Текленбург умира на 77 години при катастрофа с кола на 4 януари 1967 г. в Кьолн.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Адолф фон Бентхайм-Текленбург се жени на 26 юли 1922 г. в Дройсиг за принцеса Амелия фон Шьонбург-Валденбург (* 27 април 1902, Лангенцел; † 19 март 1995, Реда-Виденбрюк), дъщеря на принц Хайнрих фон Шьонбург-Валденбург (1863 – 1945) и принцеса Олга фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг (1880 – 1961), дъщеря на принц Алфред фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг (1855 – 1925). Те имат три сина и една дъщеря:[3] [4]

  • Мориц Казимир Видукинд Гумпрехт фон Бентхайм-Текленбург (* 12 октомври 1923, Реда; † 21 март 2014, манастир Херцеброк), диплом лесничей, 6. княз (1967), женен (цив) в Херцеброк на 19 юли 1958, (рел) на 26 юли 1958 в Реда за графиня Хуберта фон Харденберг (* 28 февруари 1932, Дуивелсклооф); имат 4 сина
  • Николаус Мориц-Казимир фон Бентхайм-Текленбург (* 12 март 1925, Реда; † 27 март 2020, Реда), художник и график, женен на 15 септември 1951 г. във Веренваг, Баден за графиня Франциска Хойос, фрайин цу Щихзенщайн (* 28 септември 1921, Хоентурм; † 22 юли 2009)
  • Густава фон Бентхайм-Текленбург (* 21 октомври 1929, Реда), омъжена на 14 октомври 1952 г. в Реда за граф Бото фон Хоентал (* 9 юли 1926, Вурцен)
  • Хайнрих Карл Мориц Казимир фон Бентхайм-Текленбург (* 1 февруари 1940, Реда), женен на 3 април 1979 г. в Дюселдорф (развод 1990) за Анник Сузана Гагнаире (* 5 март 1945, Бологнас); имат син и дъщеря

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Das Fortbestehen der Gothaischen Genealogischen Taschenbücher gefährdet. In: Deutsches Adelsblatt, Nr. 41 vom 8. Oktober 1932, S. 569.
  • Ein Mahnruf! In: Deutsches Adelsblatt, Nr. 1 vom 1. Januar 1933, S. 1. (Digital)
  • Organisationsänderungen in der Deutschen Adelsgenossenschaft. In: Deutsches Adelsblatt, Nr. 1 vom 1. Januar 1933, S. 3.
  • An den reinblütigen deutschen Adel. In: Deutsches Adelsblatt, Nr. 38 vom 16. September 1933, S. 661.
  • Unser Weg. In: Deutsches Adelsblatt, Jg. LII, Berlin 1934, Nr. 1 vom 1. Januar 1934, S. 1 – 3.
  • Nationalsozialismus ist Adel. In: Deutsches Adelsblatt, Nr. 16 vom 14. April 1934, S. 277 – 278.
  • Die Ahnentafel (Aufruf des Adelsmarschalls). In: Kreuz-Zeitung, Berlin, Ausg. vom 19. April 1934.
  • Gestaltwandel im deutschen Adel, Zu den Aufgaben der Deutsche Adelsgenossenschaft. In: Deutsches Adelsblatt, Nr. 22 vom 29. Mai 1937, S. 701.
  • Schönes Altes Rheda. Erinnerungen des Fürsten Adolf zu Bentheim-Tecklenburg, Selbstverlag, 1975.

Филм

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dynastien in NRW – Die Fürsten zu Bentheim-Tecklenburg. Westdeutscher Rundfunk Köln/WDR - Reportage von Jobst Knigge (45 Min.), Ausstrahlung 3. Januar 2010.[5]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Georg H. Kleine: Adelsgenossenschaft und Nationalsozialismus. In: Vierteljahrshefte für Zeitgeschichte. 26. Jahrgang, Heft 1, 1978, S. 100 – 143.
  • Carl Heiner Beusch: Westfälische Standesherren. Die Fürsten von Bentheim-Tecklenburg im 19. Jahrhundert. (PDF-Datei). In: Westfälische Zeitschrift. 145, 1995, S. 257 – 329.
  • Hartmut Platte: Rheda, Hohenlimburg, Tecklenburg. Vergangenheit und Gegenwart der Fürsten zu Bentheim-Tecklenburg. Deutsche Fürstenhäuser, Heft 2. Werl 2000.
  • Stephan Malinowski: Vom König zum Führer. Deutscher Adel und Nationalsozialismus. Fischer Taschenbuch Verlag, 2010, ISBN 978-3-596-16365-6, S. 356.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstl. Häuser. Band XIX, 2011.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bundesarchiv R 187/400 Aufstellungen von Parteimitgliedern aus fürstlichen Häusern
  2. ↑ http://niqolas.de/weltlauf/adel.pdf S. 10.
  3. ↑ Bentheim 1, genealogy.euweb.cz
  4. ↑ Adolf 5.Fürst zu Bentheim-Tecklenburg, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler
  5. ↑ Dynastien in NRW – Die Fürsten zu Bentheim-Tecklenburg. Tagesschau24, abgerufen 3. Dezember 2019.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Адолф_фон_Бентхайм-Текленбург&oldid=12002673“.