Херман фон Шьонбург-Валденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херман фон Шьонбург-Валденбург
Роден
Починал
Дворец Хермсдорф (Саксония)
Дворец Хермсдорф, рококозалата от 1890 г.
Гробната плоча на гроба на принц Херман фон Шьонбург-Валденбург в гробницата на дворец Хермсдорф

Херман Георг Виктор Адолф фон Шьонбург-Валденбург (на немски: Hermann Georg Viktor Adolf von Schönburg-Waldenburg; * 9 януари 1865 в Лайпциг; † 20 октомври 1943 в Хермсдорф при Дрезден) е принц на Шьонбург-Валденбург, дипломат, последният господар на Хермсдорф (в Саксония), ГрюнбергКрайна) и Шнееберг (в Саксония).[1][2]

Той е най-големият син на саксонския генерал на кавалерията принц Георг фон Шьонбург-Валденбург (1828 – 1900) и съпругата му принцеса Луиза фон Бентхайм-Текленбург (1844 – 1922), дъщеря на пруския генерал-лейтенант принц Адолф фон Бентхайм-Текленбург-Реда (1804 – 1874) и принцеса Анна Каролина Луиза Аделхайд Ройс-Шлайц-Гера (1822 – 1902). Внук е на княз Ото Виктор I фон Шьонбург (1785 – 1859), основател на клона Шьонбург-Валденбург, и принцеса Текла фон Шварцбург-Рудолщат (1795 – 1861).[3]

Брат е на Улрих Георг (1869 – 1939), господар на дворец Гутеборн, и на Анна Луиза (1871 – 1951), омъжена на 9 декември 1891 г. в Рудолщат за първия ѝ братовчед княз Гюнтер Виктор фон Шварцбург-Рудолщат (1852 – 1925).

Баща му принц Георг фон Шьонбург-Валденбург е от 1865 г. собственик на дворец Хермсдорф при Дрезден. Херман наследява двореца през 1900 г.

След гимназията в Дрезден Херман фон Шьонбург-Валденбург започва военна кариера като лейтенант „à la suite“, следва право в университетите в Бон, Лайпциг и Берлин.[4] След следването той става дипломат. От 1907 до 1909 г. той е германски генерал-косул в Будапеща.[5] След това той е кралски пруски пратеник при Ханза градовете. Той е кралски саксонски майор à la suite и живее накрая в дворец Хермсдорф при Радеберг.

Херман фон Шьонбург-Валденбург умира на 20 октомври 1943 г. в дворец Хермсдорф при Дрезден на 78 години. Погребан е в гробницата на дворец Хермсдорф. След смъртта му дворецът Хермсдорф става собственост на общината.

Клоновете Шьонбург-Валденбург, Шьонбург-Хартенщайн съществуват до днес като Шьонбург-Глаухау.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Херман фон Шьонбург-Валденбург се жени на 5 юли 1912 г. в Берлин за фрау Текла Аделхайд Юлия Луиза фон Ротенберг фон Ербах-Фюрстенау (* 28 март 1862, Фюрстенау; † 26 януари 1941, Хермсдорф), вдовица на чичо му 4. княз Густав фон Бентхайм-Текленбург (1849 – 1909), дъщеря на граф Адалберт фон Ербах-Фюрстенау (1828 – 1867) и Шарлота Виленбухер, фрау фон Ротенберг (1839 – 1913). Те нямат деца.[6][7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Karl Devens: Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1827 – 1902. Düsseldorf 1902, S. 217
  • Gustav Gotthilf Winkel: Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1821 – 1928. Aschaffenburg 1928, S. 214
  • Ingrid Eisold: Geschichte von Herrschaft und Schloss Hermsdorf. Kursächsische Wanderungen, Heft 24. Hellerau-Verlag, Dresden 2006. ISBN 3-938122-18-8
  • Enno Bünz: Schönburg, Herren von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401
  • Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146
  • Hermann Grote: Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg. In: Stammtafeln, Leipzig 1877, Nachdruck: ISBN 3-921695-59-7, S. 252 f.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hermann Georg Viktor Adolf Prinz von Schönburg-Waldenburg, geneall.net
  2. Schönburg. In: Genealogisches Handbuch der fürstlichen Häuser. Band 1 (= Genealogisches Handbuch des Adels, Band 1). Verlag von C. A. Starke, Glücksburg/Ostsee, 1951, S. 362 – 374, insbesondere S. 365
  3. Schönburg 6, genealogy.euweb.cz
  4. Kösener Korpslisten 1910, 19, 609
  5. Tobias C. Bringmann. Handbuch der Diplomatie, 1815 – 1963: Auswärtige Missionschefs in Deutschland und Deutsche Missionschefs im Ausland von Metternich bis Adenauer. Berlin, Verlag Walter de Gruyter, 2001. с. 87.
  6. Hermann Prinz von Schönburg-Waldenburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  7. Hermann Georg Viktor Adolf Prinz v.Schönburg-Waldenburg, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]