Акоб Джугаеци
| Акоб Джугаеци Հակոբ Ջուղայեցի | |
| миниатюрист | |
 | |
| Роден | 16. век
|
|---|---|
| Починал | 17. век
|
| Националност | Армения |
| Стил | миниатюра |
| Период | 16 – 17 век |
Акоб Джугаеци (на арменски: Հակոբ Ջուղայեցի) е средновековен арменски художник-минитюарист, най-виден представител на Джулфинската художествена школа. Роден е в края на 16. век в град Джулфа в долината на Аракс, умира в Исфахан.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Биографичните данни за Акоб Джугаеци са твърде оскъдни и за живота му не се знае много. В съответствие със средновековната традиция художниците са посочвали върху своите произведения името си, името на клиента, датата и мястото на изработването на ръкописа и информация от историческо естество. От такива бележки (колофони) върху неговите манускрипти е известно, че е роден през 1570-те години и произхожда от град Джулфа, разположен на река Аракс. Известно е също, че през 1592 г. работи като миниатюрист във Ван.[1]
Войната между Персия и Османска Турция води до разрушаването на неговия някога процъфтяващ и богат роден град. По заповед на персийския шах Абас I жителите на Джулфа се изселват в Исфахан. Арменците построяват там свой квартал и го наричат Нова Джулфа (Нор Джуга). В Нова Джулфа Акоб живее и работи до смъртта си, като понякога е канен за илюстриране на ръкописи в други центрове на арменската писменост.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Запазени са 8 книги с илюстрациите на Акоб, 6 от тях са Евангелия. Акоб взема участие и в украсяването на арменския преводен ръкопис на приписвания на Калистен роман „Александрия“. За най-високо постижение на художника се смятат миниатюрите на Евангелието от 1610 г. Те са 59 на брой, изработени са на цели страници и представляват необичайни илюстрации за църковните книги от този вид.
Творчеството на Акоб се отличава с качеството на рисунката, използването на ярки багри и своеобразен художествен език. Индивидуалността на миниатюриста се проявява в свободното отношение към средновековните канони и в светския подход към религиозната тема. В създадения от него художествен свят историческите събития често се представят като сцени от заобикалящия го живот, светиите са изобразени не с канонични ликове, а с приземени лица. Най-добрите образци на творчеството на Акоб пресъздават библейските сюжети по своеобразен начин, необичаен както за арменското, така и за източнохристиянското и западно изкуство.[2][3][4]
Акоб Джугаеци е последният голям представител на арменската средновековна миниатюра, издигнал до нови висоти изкуството на книжната илюстрация. Произведенията му се смятат за предвестници на новия – светски – път на развитие на арменската живопис.[2][5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Византийский временник“, Изд-во АН СССР, Москва 1962 г. Том XXI стр 257]
- ↑ а б в Лусине Мелконян. Акоб Джугаеци: восход и закат светского осмысления священной тематики в армянской миниатюре
- ↑ Министерство иностранных дел Республики Армения. Культура. Акоп Джугаеци // Архивиран от оригинала на 2019-12-15. Посетен на 2020-04-05.
- ↑ „Византийский временник“, Изд-во АН СССР, Москва 1980 г. Том 41, стр. 288
- ↑ Большая Советская Энциклопедия. Армения. Изобразительное искусство