Направо към съдържанието

Ал-Шабаб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ал-Шабаб
حركة الشباب المجاهدين
  Регони на Сомалия, контролирани от Ал-Шабаб към април 2017 г.
  Регони на Сомалия, контролирани от Ал-Шабаб към април 2017 г.
Информация
Типтерористична организация
Основана2006 г.
Положениедействаща организация
Част отАл-Каида
СедалищеКисмайо (2008 – 2012 г.)
Барава (2012 – 2014 г.)
Джилиб (2014 – наст.)
РъководителАден Айро (2006 – 2008 г.)
Ахмед Годане (2008 – 2014 г.)
Ахмад Дирие (2014 – наст.)
Членове7000 – 12 000 (2023 г.)
Идеологиясунитски ислямизъм
салафитски джихадизъм
ислямски национализъм
Сомалийски национализъм
иредентизъм
антиимпериализъм
антиционизъм
антиетиопски настроения
Ал-Шабаб в Общомедия

Харакат ал-Шабаб ал-Муджахидин (ХШМ, на арабски: حركة الشباب المجاهدين), в превод „Муджахидинско младежко движение“, по-известно само като ал-Шабаб (на арабски: الشباب, в превод „Младежите“) е терористично крило на войнствената ислямистка организация ал-Кайда, базиращо се в Сомалия. Официално е признато през 2012 година. Към 2012 година групировката контролира големи площи от южната част на страната, където по някои сведения е наложила строгото спазване на шариата. Войсковият потенциал към май 2011 година е около 14 426 войника. През февруари 2012 г. водачите на ал-Шабаб имат противоречия относно съюза с ал-Кайда и бързо губят контрола си.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Над 200 бойци на ал-Шабаб се предават на АМИСОМ, септември 2012 г.
Предполагаеми бойци на Ал-Шабаб в Могадишу по време на съвместна операция между сомалийските сили и АМИСОМ, май 2014 г.
Сомалийски и кенийски войски празнуват оттеглянето на ал-Шабаб от летище Кисмайо, 2012 г.
Жителите на Торторо празнуват с губернатора на Долен Шабел Абдулкадир Мохамед Сиди след освобождението на града от ал-Шабаб през юни 2015 г.

Групата израства от Ислямския съюз на съдилищата, която се разделя на няколко по-малки фракции след поражението си от 2006 г. от Сомалийското Преходно федерално правителство (ПФП) и военните съюзници на ПФП от Етиопия. Ал-Шабаб описва себе си като водеща джихад срещу „враговете на исляма“ и води битки с ПФП и Мисията в Сомалия на Африканския съюз (АМИСОМ). Обвинявайки чуждоземните организации в задни мисли, за членовете на групировката се твърди, че са заплашвали, отвличали и убивали помощни работници, което води до прекратяването на хуманитарните операции и извеждането на лицата, занимаващи се с облекчаване на военното положение. Групировката е обявена за терористична организация от няколко западни правителства и служби за сигурност.

В началото на август 2011 година войниците на ПФП и техните съюзници от АМИСОМ успяват, по някои сведения, в превземането на Могадишу от войниците на ал-Шабаб. В резултат на едно от последните засушавания и убийството на високо поставени лица в организацията, в ал-Шабаб настъпват идеологически разцепления. Ал-Шабаб е враждебно настроена към суфистките традиции и често води сблъсъци с войнствената суфистка групировка Ахлу Суна Уалджама.

На 13 октомври 2011 г. в Кения Ал-Шабаб отвлича двама служители на неправителствената организация „Лекари без граници“, граждани на Испания. Те са работили в сомалийски бежански лагер, където днес живеят около 500 хиляди души.[1] В отговор „Лекари без граници“ частично преустановява дейността си в Кения.[2]

На 16 октомври 2011 г. кенийската армия стартира операция „Линда Нчи“ срещу Ал-Шабаб в резултат на което колони от военна техника преминават границата със Сомалия. Целта на нападението, както твърдят кенийските власти, е да изгонят Ал Шабаб от граничните райони и да попречат на бойците да навлязат на кенийска територия.[3] Ислямистите заплашват да отмъстят на Кения на нейна територия, ако тя не изтегли войските си от Сомалия. Ал-Шабаб обявяват „джихад“ срещу кенийските военни, които заедно със силите на сомалийското правителство провеждат операция за унищожаване на бойците на Ал-Шабаб.[4]

На 19 октомври 2011 г. става известно, че Мари Дедийо, френска гражданка, отвлечена в Кения на 1 октомври от ал-Шабаб, е починала. В отговор на това и други отвличания кенийската армия отново навлиза в Сомалия. Войски напредват в зоната, окупирана от екстремистите на ал-Шабаб в южната част на страната.[5]

На 10 февруари 2012 г. групировката се слива с Ал Кайда, както е обявено по-рано от нейния лидер Айман ал Зауахири.[6]

На 28 септември 2012 г. правителствените сили на Кения и Сомалия превземат град Кисмайо – последният голям населен център, контролиран от ал-Шабаб.[7]

През август 2014 г. започва операция „Индийски океан“, организирана от проправителствените сомалийски сили.[8] На 1 септември американски дрон изстрелва снаряд, който убива лидера на групата Ахмед Абди Годане.[9][10] Това събитие е приветствано като голяма победа и в очакване на разпръскването на основните сили и разделянето на фракциите, правителството на Сомалия обявява 45-дневна амнистия за умерените бойци на Ал-Шабаб.[11] Наследникът на Годане като лидер на ал-Шабаб е Ахмад Умар.[12]

По-късно Ал-Шабаб намира подкрепа сред кенийските мюсюлмани и сомалийските бежанци в Кения и успява да събере сили за по-нататъшна война в Сомалия, както и да увеличи активността си в Кения.[13]

На 2 април 2015 г. бойци на Ал-Шабаб нападат сграда на университетски колеж в кенийския град Гариса, убивайки 147 души.

Когато етиопските войски се изтеглят от Сомалия през 2016 г., Ал Шабаб става по-активен и частично си възвръща загубената територия. През октомври 2016 г. са окупирани градовете Ал-Али, Махас и Халган в провинция Хираан, както и град Тайеглоу в провинция Бакол.[14]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Важен източник на доходи на Ал Шабаб е дървеният въглен, който се доставя в арабските страни по море.[15]

Пропаганда

[редактиране | редактиране на кода]
Рисунки, оставени от бойци по стените на сграда в град Ел Бараф, регион Шабелаха Дексе.

Основната група от населението, към която е насочена пропагандата на групировката, са необразовани и безработни тийнейджъри на възраст 10 – 15 години.[16] Специално внимание се обръща на набирането на жени за извършване на терористични атаки.[16] Използват се широк набор от техники: от директни отвличания и заплахи към родителите на тийнейджъри до проникване в ислямски центрове. През 2009 г. журналистът Амун Абдулахи разкрива схема за набиране на ал Шабаб, действаща от младежки център в Стокхолм. В Сомалия ал-Шабаб заклеймява правителството като „еретици“ и обещава на своите членове богатство и рай след смъртта.[16]

За ефективна пропаганда групата използва различни медии, предимно радиото. Интернет също е ефективен и евтин начин за достигане до по-голяма аудитория. Тъй като интернет става все по-популярен сред младите хора, групата често може да набира нови бойци чрез него, публикувайки съобщения на английски, арабски или сомалийски.[17] Преди да бъде изгонен от Могадишу през 2011 г., ал-Шабаб контролира местната телевизия, чрез която се извършва активна пропаганда за добродетелите и проповядването на групата.[18] Членовете на групата записват пропагандни видеоклипове, които включват както изображения на луксозния живот на техните поддръжници, така и терористични атаки. Международните медии често използват тези видеоклипове, за да илюстрират своите истории, поради което са критикувани.[16] Членовете на ал-Шабаб разпространяват безплатни мобилни телефони, които по-късно използват, за да общуват с нови членове, а също така принуждават тези, които вече са се присъединили към групата, да вербуват свои роднини и приятели.[16]

Един от ефективните методи за пропаганда е музиката, която привлича особено внимание сред тийнейджърите и децата. Членовете на групата пишат музика в западен стил, вмъквайки в нея заглавия, призоваващи към джихад и присъединяване към „бунтовническите сили“. По данни от 2010 г. 8 от 10 войници в бунтовническите сили са непълнолетни.[19] През 2014 г. ал-Шабаб забранява кабелните и мобилни интернет услуги, с изключение на определени интернет кафенета. Доставчиците обещават да спрат услугите си в рамките на 15 дни поради заплахата от насилие.[20]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Двама испански служители на „Лекари без граници“ са отвлечени в Кения // Архивиран от оригинала на 2011-11-29. Посетен на 2023-09-25.
  2. ↑ „Лекари без граници“ напускат Кения // Архивиран от оригинала на 2011-12-11. Посетен на 2023-09-25.
  3. ↑ Кенийската армия провежда операция срещу ислямисти в Сомалия // Архивиран от оригинала на 2011-10-17. Посетен на 2023-09-25.
  4. ↑ Ал-Шабаб заплашва да отмъсти на Кения за нахлуването в Сомалия // Архивиран от оригинала на 2011-10-20. Посетен на 2023-09-25.
  5. ↑ Почина френски заложник, отвлечен в Кения // Архивиран от оригинала на 2011-10-23. Посетен на 2023-09-25.
  6. ↑ www.bbc.com
  7. ↑ www.aljazeera.com
  8. ↑ www.raxanreeb.com // 2014-09-05. Посетен на 2014-09-06. Архив на оригинала от 2014-09-06 в Wayback Machine.
  9. ↑ www.theguardian.com
  10. ↑ www.garoweonline.com // 2014-09-05. Архивиран от оригинала на 2014-09-06. Посетен на 2014-09-06.
  11. ↑ www.wsvn.com // 2014-09-05. Посетен на 2014-09-06.
  12. ↑ www.bbc.com
  13. ↑ David Anderson Understanding al-Shabaab: clan, Islam and insurgency in Kenya // Архивиран от оригинала на 2021-05-06. Посетен на 2023-09-25.
  14. ↑ Foxnews： Somalia’s al-Shabab in comeback, as Ethiopia pulls troops // Архивиран от оригинала на 2018-08-29. Посетен на 2023-09-25.
  15. ↑ Charcoal: Al-Shabab’s black gold // Архивиран от оригинала на 2016-10-30. Посетен на 2023-09-25.
  16. ↑ а б в г д United Nations Assistance Mission in Somalia. Countering Al-Shabaab Propaganda and Recruitment Mechanisms in South Central Somalia // ООН, 2017. Архивиран от оригинала на 2020-11-11. Посетен на 2020-11-11. (на английски)
  17. ↑ Ploch, Lauren. Countering Terrorism in East Africa: The U.S. Response // Congressional Research Service. Архивиран от оригинала на 2011-11-06. Посетен на 2011-11-28.
  18. ↑ mg.co.za // mg.co.za, 2011-02-05. Архивиран от оригинала на 2011-11-21. Посетен на 2012-01-14.
  19. ↑ Wright, Robin. Rock the Casbah: Rage and Rebellion across the Islamic World. 1st Simon & Schuster hardcover. New York, Simon & Schuster, 2011. ISBN 978-1-4391-0316-6. p. 136. (на английски)
  20. ↑ Интернет може да бъде забранен в Сомалия // Архивиран от оригинала на 2017-04-21. Посетен на 2023-09-25.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ал-Шабаб&oldid=12067112“.