Преглед на кода на Албански език

{{Език
| име            = Албански език
| родно име      = gjuha shqipe
| произношение   = ʃc͡çip
| страна         = [[Албания]], [[Сърбия]], [[Северна Македония]] и др.
| регион         = [[Балкански полуостров]]
| говорещи       = 6 000 000<ref name="Ethnologue2005">[http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=aln Гег 2 779 246] + [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=als тоск 2 980 000] + [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=aae арберше 80 000] + [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=aat арванитски 150 000] = 5 989 246. (Ethnologue, 2005)</br>Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. ''Ethnologue: Languages of the World'', Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International.</ref>
| писменост      = [[латиница]]
| сем1           = Индоевропейски
| сем2           = Палеобалкански
| сем3           = Албански
| официален      = {{Албания}}<br>{{Косово}}<br>{{Северна Македония}}
| малцинствен    = {{Италия}}<br>{{Румъния}}<br>{{Сърбия}}<br>{{Хърватия}}
| регулатор      = [[Албанска академия на науките]]
| iso639-1       = sq
| iso639-2       = sqi
| iso639-3       = sqi
| карта          = Albanian dialects.svg
| карта-описание = Албански диалектни групи
| wiki           = sq
}}
'''Алба̀нският езѝк''' ({{lang|sq|shqip}}) е [[Език (езикознание)|език]], който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа ([[албанци]]), както и от малко хора в [[Калабрия]] в Южна [[Италия]]. Двата основни албански говора са [[Геги]] и [[Тоски]].

Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са [[Йохан Георг фон Хан]], [[Франц Боп]], [[Густав Мейер]], [[Норберт Йокъл]], [[Стюарт Едуард Ман]], [[Карло Талиавини]], [[Вацлав Цимочовски]] и [[Франц Миклошич]].

== История ==
=== Влияние на латинския език ===
[[Латински език|Латинският език]] влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І век пр. Хр. до VI-VII век. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Условно те могат да се отнесат към две основни категории – стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени:
* Промяна /''au''/ > /''a''/: ''aurum'' > ''ar'' „злато“; ''gaudium'' > ''gaz'' „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като ''causa'' > kafshë „животно“; ''laudis'' > ''lavd'' „похвала“.
* Промяна /''o''/ > /''e''/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *''nos'' > алб. ''ne'' „ние“; ИЕ *''ok^tot'' > алб. ''tetë'' „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: ''pomum'' > ''pemë'' „дърво“; ''hora'' > ''herë'' „време“.
* Изпадане на съгласна d/b/t между гласни (както в наследените от индоевропейския праезик лексеми): ''cubitus'' > ''kut'' „лакът“; ''medicus'' > ''mjek'' „лекар“; ''paludem (palus)'' > ''pyll'' „гора“, румън. ''pădure''. Това изпадане не се наблюдава в латинските заемки от по-късен период: ''paganus'' > ''i pëganë/i pëgërë'' ‘езически’; ''plaga'' > ''plagë'' ‘рана’ и др.
* Палатализация на латинските съчетания /''ti''-/, /''di''-/, /''ki''-/ > /''s''/, /''z''/, /''q''/: ''vitius'' > ''ves'' „грях“; ''ratio'' > ''arësye'' „разум“; ''radius'' > ''rreze'' „лъч“; ''facies'' > ''faqe'' „лице“; ''socius'' > ''shoq'' „съпруг“ (румън. ''soţ'').

В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен [[романски езици|романски език]], като: ''bujk'' ‘земеделец’ < ''bubulcus''; ''skift'' ‘ястреб’ < ''accipiter''; ''shpretkë/shpnetkë'' ‘далак’ < ''spleneticum''; ''shullë'' ‘кучешко грозде’ < ''solanum'' и други.<ref>Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.</ref> Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''gjel'' „петел“ < ''gallus''; ''gjymtyrë'' „става“ < ''iunctūra''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''shërbej'' „слугувам“ < ''servire''; ''shpërej'' „надявам се“ < ''sperare''.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.

В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І век пр. Хр. като ''cingula'' > ''qingëlë'' „колан, пояс“; ''vetus (veteris)'' > ''vjetër'' „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *''cingla'' > рум. ''chinga'' „колан, пояс“; ''veteranus'' > румън. ''batrân'' „стар“.

''Латинските заемки в албански по области''
* общество: ''fqinj'' „съсед“ < ''vicinus''; ''fshat'' „село, провинция“ < ''fossatum'' (румън. ''sat''); ''gjyk'' „съдилище“ < ''iudex (iudicem)''; ''këshill'' „съвет“ < ''consilium''; ''kuvënd'' „среща“ < ''conventum'' (рум. ''cuvînt'' ‘дума’); ''ligj'' „закон“ < ''lex (legem)''; ''luftë'' „война“ < ''lucta'' (рум. ''luptă''); ''mbret'' „цар“ < ''imperator''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''popull'' „народ“ < ''populus'' (рум. ''popor''); ''qytet'' „град“ < ''civitas'' (рум. ''cetate'').
* религия: ''agjërim'' „пост“ < ''ieiunare''; ''fat'' „съдба“ < ''fatum''; ''lter'' „олтар“ < ''altare''; ''engjëll'' „ангел“ < ''angelus'' (рум. ''înger''); ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''krishtenë/krishterë'' „християнски“ < ''christianus''; ''festë'' „празник“ < ''festum''; ''perëndi'' „бог“ < ''parens (parentem)''; ''kryq'' „кръст“ < ''crux (crucis)''; ''klishë/kishë'' „църква“ < ''ecclesia''; ''kunguem'' „комкам се“ < ''communicare''; ''ipeshkv'' „епископ“ < ''episcopus''; ''mrekule'' „чудо“ < ''miraculum''; ''përrallë'' „притча“ < ''parabola''; ''rrëfej'' „изповядвам се“ < ''profiteor''; ''ungjill'' „евангелие“ < ''evangelium''; ''mallkoj'' „проклинам“ < ''maledicere''; ''meshë'' „служба“ < ''missa''; ''munëg/murg'' „монах“ < ''monacus''; ''mëkat'' „грях“ < ''peccatum''; ''pëganë/pëgërë'' „езически“ < ''paganus''; ''ves'' „грях“ < ''vitius''; ''rshaj'' „Петдесетница“ < ''Rosaliae''; ''Kërshëndella'' „Коледа“ < ''Christi natalia''.
* семейство: ''mik'' „приятел“ < ''amicus''; ''anmik/armik'' „неприятел“ < ''inimicus''; ''krushk'' „сват“ < ''consocer''; ''kumptër'' „кум“ < ''compater''; ''kunat'' „шурей, девер“ < ''cognatus''; ''martoj'' „женя се“ < ''maritare''; ''prind'' „родител“ < ''parens (parentem)''; ''shoq'' „съпруг“ (румън. ''soţ'') < ''socius''.
* селско стопанство: ''bujk'' „земеделец“ < ''bubulcus''; ''ftua'' „дюля“ < ''cydonium''; ''grurë/grunë'' „пшеница“ < ''granum''; ''pemë'' „дърво“ < ''pomum''; ''qiqer'' „леблебия“ < ''cicer''; ''shullë'' „кучешко грозде“ < ''solanum''.
* части на тялото: ''faqe'' „лице“ < ''facies''; ''gjymtyrë'' „става“ < ''iunctūra''; ''kofshë'' „бедро“ < ''coxa'' (рум. ''coapsă''); ''kut'' ‘лакът’ < ''cubitus''; ''plagë'' ‘рана’ < ''plaga''; ''shprinë'' ‘гръбнак’ < ''spina''; ''shpretkë/shpnetkë'' ‘далак’ < ''spleneticum''; ''shtat'' ‘тяло’ < ''status''
* животни: ''kafshë'' ‘животно’ < ''causa''; ''buall'' ‘бивол’ < ''bubalus'' (рум. ''bour''); ''gjel'' ‘петел’ < ''gallus''; ''kale/kuaj/këbaj'' ‘кон’ < ''caballus'' (рум. ''cal''); ''lepur'' ‘заек’ < ''lepus (leporem)''; ''peshk'' ‘риба’ < ''piscis''; ''qen'' ‘куче’< ''canis''; ''viç'' ‘теле’ < ''vitulus''; iriq „таралеж“ < ericius.
* време: ''bisteku'' ‘високосен’ < ''bissextus''; ''herë'' ‘време’ < ''hora''; ''shekull'' ‘век’ < ''saeculum''; ''verë'' ‘лято’ < ''ver''.
* природа: ''ajër'' ‘въздух’ < ''aria''; ''qiell'' ‘небе’ < ''caelum'' (рум. ''cer''); ''rreze'' ‘лъч’ < ''radius''.
* числа: ''katër'' ‘четири’ < ''quattuor''; ''qind'' ‘сто’ < ''centum''.
* бит: ''arkë'' ‘ковчег’ < ''arca''; ''dëm'' ‘щета’ < ''damnum''; ''femëror'' ‘женски’ < ''femininum''; ''fill'' ‘конец’ < ''filum''; ''furrë'' ‘печка’ < ''furnus''; ''këngë'' ‘песен’ < ''canticum''; ''kështjellë'' ‘замък’ < ''castellum''; ''peshë'' ‘тегло’ < ''pensum''; ''qelq'' ‘чаша’ < ''calix (calicis)''; ''rrjetë'' ‘мрежа’ < ''rete''; ''rrotë'' ‘колело’ < ''rota''; ''shalë'' ‘седло’ < ''sella''; ''shëgjetë'' ‘стрела’ < ''sagitta''; ''shtëpi'' ‘къща’ < ''hospitum''; ''shtrat'' ‘легло’ < ''stratum''.
* качества: ''gjelbër'' ‘зелен’ < ''galbinus'' ‘жълт’; ''ngusht'' ‘тесен’ < ''angustus''; ''pak'' ‘малък’ < ''paucus''; ''rrallë'' ‘рядък’ < ''rarus''; ''shkretë'' ‘пуст’ < ''secretus''; ''shurdh'' ‘глух’ < ''sordus''; ''shpesh'' ‘чест’ < ''spissus''; ''verbë'' ‘сляп’ < ''orbus''; ''verdhë'' ‘жълт’ < ''viridis'' ‘зелен’; ''vjetër'' ‘стар’ < ''veteris''.
* действия: ''dëshiroj'' ‘желая’ < ''desiderare''; ''dëshmoj'' ‘свидетелствам’ < ''testimoniare''; ''dhuroj'' ‘дарявам’ < ''donare''; ''kundërshtoj'' ‘противореча’ < ''contrastare''; ''mbuloj'' ‘покривам’ < ''velare''; ''ngarkoj'' ‘товаря’ < ''caricare''; ''ngjyroj'' ‘оцветявам’ < ''ungere''; ''ngushëlloj'' ‘съчувствам” < ''consolare''; ''notoj'' ‘плувам’ < ''natare''; ''shruaj'' ‘пиша’ < ''scribere''; ''shkundaj'' ‘разтърсвам’ < ''excutere''; ''shërbej'' ‘слугувам’ < ''servire''; ''shpërej'' ‘надявам се’ < ''sperare''; ''shpëtoj'' ‘спасявам’ < ''expeditare''.
* отвлечени понятия: ''arësye'' ‘разум’ < ''ratio''; ''gaz'' ‘радост’ < ''gaudium''; ''lavd'' ‘похвала’< ''laudus''; ''pushtet'' ‘власт’ < ''podestas''; ''shëndet'' ‘здраве’ < ''sanitas''; ''short'' ‘жребий’ < ''sortem''; ''tmerr'' ‘ужас’ < ''timor''; ''turp'' ‘срам’ < ''turpis''; ''vepër'' ‘работа’ < ''opera''; ''vërteta'' ‘истина’ < ''veritas''; ''vullnet'' ‘воля’ < ''voluntas''; ''vrer'' ‘жлъч’ < ''venenum''.
* служебни думи: ''akoma'' ‘още’ < ''eccu modo'' (рум. ''acumă''); ''kundër'' ‘срещу’ < ''contra''; ''ndër'' ‘между’ < ''inter''; ''për'' ‘за’ < ''per''.

=== Влияние на славянските езици ===
В албански се срещат и много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: ''gati'' ‘готово’, ''patkua'' ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: ''gjobë'' ‘глоба’; ''grusht'' ‘юмрук’; ''gozhdë'' ‘гвоздей’; ''kyç'' ‘ключ’; ''Korça'' ‘[[Корча]]’ < ''Горица'', ''koritë'' ‘корито’, ''kosh'' ‘кош’, ''lakmi'' ‘скъперничество, лакомия’, ''lopatë'' ‘лопата’, ''nevojë'' ‘нужда’ < ''неволя'', ''padis'' ‘обвинявам’ < ''на-падам'', ''pijanec'' ‘пияница’, ''robi'' ‘затворник’ < ''роб'', ''trup'' ‘труп’, ''zakon'' ‘обичай’, jug <юг и др.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen I. Wien 1870</ref>

=== Влияние на балканския субстрат ===
В албански и [[румънски език|румънски]] се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. [[палеобалкански езици|балкански субстрат]]. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII век. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: ''abur-avull'' ‘пара’; ''brad-breth'' ‘елха’; ''bucuros-bukurë'' ‘хубав’; ''cursă-kurthë'' ‘капан’; ''fărimă-thërimë'' ‘троха’; ''ghimpe-gjëmp'' ‘трън’; ''ghiuj-gjysh'' ‘старец’; ''măgură-magulë'' ‘могила’<ref>{{Български етимологичен речник|4}} Връзката със слав. *''mogyla'' не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mal'' ‘бряг’-''mal'' ‘планина’, ''majë'' ‘височина’; ''mazăre-modhullë (modhë)'' ‘грах’; ''mânz-mës'' ‘жребче’; ''mătură-mettulë'' ‘метла’<ref>Не е изяснена връзката със слав. *''metьla'' ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mugur-mugull'' ‘пъпка’; ''negură-negulj'' ‘мъгла’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''nebula''.</ref>; ''năpârcă-nepërke'' ‘пепелянка’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''vipera''.</ref>; ''pîrîu-përrua'' ‘ручей’; ''rânză-rrëndës'' ‘търбух’; ''scrum-shkrum'' ‘пепел’; ''searbăd-tharpëd'' ‘безвкусен’; ''sâmbure-thëmbull'' ‘костилка’; ''spânz-spëndër'' ‘кукуряк’; ''străgheaţă-shtrëngatë'' ‘киша’; ''ţarc-thark'' ‘кошара’; ''traistă-trastë'' ‘чанта’; ''viezure-vjedhullë'' ‘борсук’; ''zară-dhallë'' ‘мътеница’ и др.

=== Писмени паметници ===
Най-старият албански текст е от 1462 г. (''Formula e pagëzimit'' „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, ''„[[Мешари]]“'' [http://www.albanianliterature.com/html/authors/prose/buzuku.html], е написана от [[католицизъм|католическия]] свещеник [[Гьон Бузуку]] през [[1555]] г. Смята се, че първото [[Албания|албанско]] училище е основано от [[Францисканство|францисканци]] през [[1638]] г. в [[Пдана]].

== Класификация ==
Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през [[1850-те|50-те]] години на [[19 век]]. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език ([[илирийски език|илирийски]], [[тракийски език|тракийски]] или [[дако-мизийски език|дако-мизийски]]) произлиза съвременният албански език.

''Сравнение на албански с други индоевропейски езици''
{| class="prettytable"
|- bgcolor="#ff6600"
!албанска дума
!превод
!праалбанска форма
!индоевропейска форма
!сродни индоевропейски форми
|-
|bardhë ||бял ||*barða- ||*bherHg^-o- ||готски: bairhts ‘светъл’
|-
|kashtë||сламка ||*kalś-tā ||*kol-s-||старобълг. класъ
|-
|motër||сестра||*mātri- ||*meh<sub>2</sub>-tr-||старогръцки: μήτηρ, староиндийски: mātar – ''майка''
|-
|fjalë||дума||*feln-||*spel(H)-en-eh<sub>2</sub> || старогорнонемски: spel ''реч''
|-
|vjet||година||*uet- ||*uet-os|| старогр. ἔτος ‘година’
|-
| ndaj||разделям|| *n-dai-||*dh<sub>2</sub>-eie-||староинд. dayate ‘разделя’
|-
|ndrydh||навяхвам||*n-truð-||*tru-d-|| старобълг. троудити ‘натоварвам’
|-
| njesh||натискам|| *n-gneś-||*gnes-||старобълг. гнести ‘натискам’, старогорнонемски: knetan ‘меся’
|-
|nëm/nam||проклятие||*nam-||*nom-os|| старогр. νóμος ‘закон’
|}

== Съвременна писменост ==
Албанската азбука се основава на [[латиница]]та, като към нея са добавени буквите ë, ç и девет буквосъчетания, използващи се за предаване на някои присъщи звуци. До [[1908]] г., когато латиницата се въвежда в албанския, се използват [[кирилица]]та, [[гръцка азбука|гръцката]] или [[арабска азбука|арабската азбука]].

{|class="centered wikitable"
|-align="center"
|align="right"|Буква: || '''A''' || '''B''' || '''C''' || '''Ç''' || '''D''' || '''Dh''' || '''E''' || '''Ë''' || '''F''' || '''G''' || '''Gj''' || '''H''' || '''I''' || '''J''' || '''K''' || '''L''' || '''Ll''' || '''M''' || '''N''' || '''Nj'''
|-align="center"
|align="right"|[[МФА|МФА (звук)]]: || {{IPA|a}} || {{IPA|b}} || {{IPA|t͡s}} || {{IPA|t͡ʃ}} || {{IPA|d}} || {{IPA|ð}} || {{IPA|ɛ}} || {{IPA|ə}} || {{IPA|f}} || {{IPA|ɡ}} || {{IPA|ɟ}} || {{IPA|h}} || {{IPA|i}} || {{IPA|j}} || {{IPA|k}} || {{IPA|l}} || {{IPA|ɫ}} || {{IPA|m}} || {{IPA|n}} || {{IPA|ɲ}}
|-align="center"
|align="right"|Описание на произношението: || '''а'''гне || '''б''' || '''ц''' || '''ч''' || '''д''' || [[английски език|англ.]] '''''th'''e'' || '''е''' || ≈к'''ъ'''ща || '''ф''' || '''г''' ||[[Място на учленение на съгласните#Съучленение|палатализирано (онебнено)]] '''г''' ('''г<sup>ь</sup>''') || англ. '''h''' || '''и''' || '''й''' || '''к''' || '''л''' || [[Полски език|полско]] '''Ł''' (≈'''''уъ''''') || '''м''' || '''н''' || палат. '''н''' ('''н<sup>ь</sup>''')
|}

{|class="centered wikitable"
|-align="center"
|align="right"|Буква: || '''O''' || '''P''' || '''Q''' || '''R''' || '''Rr''' || '''S''' || '''Sh''' || '''T''' || '''Th''' || '''U''' || '''V''' || '''X''' || '''Xh''' || '''Y''' || '''Z''' || '''Zh'''
|-align="center"
|align="right"|[[МФА|МФА (звук)]]: || {{IPA|ɔ}} || {{IPA|p}} || {{IPA|c}} || {{IPA|ɾ}} || {{IPA|r}} || {{IPA|s}} || {{IPA|ʃ}} || {{IPA|t}} || {{IPA|θ}} || {{IPA|u}} || {{IPA|v}} || {{IPA|d͡z}} || {{IPA|d͡ʒ}} || {{IPA|y}} || {{IPA|z}} || {{IPA|ʒ}}
|-align="center"
|align="right"|Описание на произношението: ||к'''о'''тка || '''п''' || палат. '''к''' ('''к<sup>ь</sup>''') || [[едноударна съгласна|едноударно]] '''р''' || [[трептяща съгласна|трептящо]] '''р''' || '''с''' || '''ш''' || '''т''' || англ. '''''th'''in'' || '''у''' || '''в''' || '''дз''' || '''дж''' || [[немски език|немско]] '''''ü'''ber'' || '''з''' || '''ж'''
|}

== Граматика ==
В албанския език има три рода – мъжки, женски и среден. При прилагателните родът се отбелязва чрез '''i''' или '''e''' пред думата, като в някои случаи се добавя '''-е''' като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. [[Балкански езиков съюз]], определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, burr'''i''' – „мъжът“; grua – „жена“; grua'''ja''' – „жената“.

=== Съществителни имена ===
Съществителните имена в албанския език притежават много сходни качества със заобикалящите го езици. Езикът притежава 5 падежа, маркирани по различни начини, зависейки от род, число и член.

==== Множествено число ====
Отличителна характеристика на албанските съществителни имена е, че те доста често имат неправилни множествени форми, което създава затруднения за чужденци. Често срещани наставки са ''-ra, -a, -e, -onj, -ë'', но се среща мутация на гласните в думата и палатализация (омекотяване) на завършващата съгласна.

Например:

* zog (птица) - zogj (птици)
* kalë (кон) - kuajt (коне)
* ujk (вълк) - ujqërit (вълци)
* qen (куче) - qenjtë (кучета)
* *ujë (вода) - ujërat (води)

<nowiki>*</nowiki>Ujë (вода) обаче сменя рода си в множественото число. 

==== Падежни форми ====
Тази таблица представя наставките, поставени на съществителни имена от мъжки род, чиято членувана форма започва с гласната "'''i'''".
{| class="wikitable"
|+Пример с думата "mal" - планина
! rowspan="2" |Мъжки род
! colspan="2" |Нечленувано
! colspan="2" |Членувано
|-
!Единствено чл.
!Множествено чл.
!Единствено чл.
!Множествено чл.
|-
|Именителен
| rowspan="2" |mal (планина)
| rowspan="2" |male (планини)
|mali (планината)
| rowspan="2" |malet (планините)
|-
|Винителен
|malin
|-
|Дателен
|mali
|maleve
|malit
|maleve
|-
|Родителен
|i/e/të/së mali
|i/e/të/së maleve
|i/e/të/së malit
|i/e/të/së maleve
|-
|Аблативен
|(prej) mali
|(prej) malesh
|(prej) malit
|(prej) maleve
|}
''*prej - означава "от" и се използва само с албативния падеж.''

Следващата таблица представя окончанията за мъжки род, чиято членувана форма започва с гласната "'''u'''", за да се предотврати '''палатализация'''. 

Гласната "'''u'''" се добавя като член само на думи, които завършват с '''-k/-g/-h'''. В противен случай се използва "'''i'''".

В случая, множественото число на думата "'''zog'''" (птица) е неправилно - ''zogj''.
{| class="wikitable"
! rowspan="2" |Мъжки род
! colspan="2" |Нечленувано
! colspan="2" |Членувано
|-
!Единствено чл.
!Множествено чл.
!Единствено чл.
!Множествено чл.
|-
|Именителен
| rowspan="2" |zog (птица)
| rowspan="2" |zogj (птици)
|zogu (птицата)
| rowspan="2" |zogjtë (птиците)
|-
|Винителен
|zogun
|-
|Дателен
|zogu
|zogjve
|zogut
|zogjve
|-
|Родителен
|i/e/të/së zogu
|i/e/të/së zogjve
|i/e/të/së zogut
|i/e/të/së zogjve
|-
|Аблативен
|(prej) zogu
|(prej) zogjsh
|(prej) zogut
|(prej) zogjve
|}
Следващата таблица представя окончанията за женски род чрез думата за момиче - vajzë.
{| class="wikitable"
! rowspan="2" |Женски род
! colspan="2" |Нечленувано
! colspan="2" |Членувано
|-
!Единствено чл.
!Множествено чл.
!Единствено чл.
!Множествено чл.
|-
|Именителен
| rowspan="2" |vajzë (момиче)
| rowspan="2" |vajza (момичета)
|vajza (момичето)
| rowspan="2" |vajzat (момичетата)
|-
|Винителен
|vajzën
|-
|Дателен
|vajze
|vajzave
|vajzës
|vajzave
|-
|Родителен
|i/e/të/së vajze
|i/e/të/së vajzave
|i/e/të/së vajzës
|i/e/të/së vajzave
|-
|Аблативен
|(prej) vajze
|(prej) vajzash
|(prej) vajzës
|(prej) vajzave
|}

=== Глаголи ===

==== Спрежения ====
Спреженията на албанските глаголи се разделят на три главни групи, пренебрегвайки неправилните.
{| class="wikitable"
|+Спрежение I
!
!Сегашно
!Мин. Свършено
!Мин. Несвършено
!Оптативно
|-
|1лц.ед
| -oj (kërkoj)
| -ova (kërkova)
| -oja (kërkoja)
| -ofsha (kërkofsha)
|-
|2лц.ед
| -on (kërkon)
| -ove (kërkove)
| -oje (kërkoje)
| -ofsh (kërkofsh)
|-
|3лц.ед
| -on (kërkon)
| -oi (kërkoi)
| -onte (kërkonte)
| -oftë (kërkoftë)
|-
|1лц.мн
| -ojmë (kërkojmë)
| -uam (kërkuam)
| -onim (kërkonim)
| -ofshim (kërkofshim)
|-
|2лц.мн
| -oni (kërkoni)
| -uat (kërkuat)
| -onit (kërkonit)
| -ofshi (kërkofshi)
|-
|3лц.мн
| -ojnë (kërkojnë)
| -uan (kërkuan)
| -onin (kërkonin)
| -ofshin (kërkofshin)
|}
{| class="wikitable"
|+Спрежение II
!
!Сегашно
!Мин. Свършено
!Мин. Несвършено
!Оптативно
|-
|1лц.ед
| -Ø (lind)
| -a (linda)
| -ja (lindja)
| -sha (lindsha)
|-
|2лц.ед
| -Ø (lind
| -e (linde)
| -je (lindje)
| -sh (lindsh)
|-
|3лц.ед
| -Ø (lind)
| -i (lindi)
| -te (lindte)
| -të (lindtë)
|-
|1лц.мн
| -im (lindim)
| -ëm (lindëm)
| -nim (lindnim)
| -shim (lindshim)
|-
|2лц.мн
| -ni (lindni)
| -ët (lindët)
| -nit (lindnit)
| -shit (lindshit)
|-
|3лц.мн
| -in (lindin)
| -ën (lindën)
| -nin (lindnin)
| -shin (lindhin)
|}
{| class="wikitable"
|+Спрежение III
!
!Сегашно
!Мин. Свършено
!Мин. Несвършено
!Оптативно
|-
|1лц.ед
| -
| -ta
| -ja
| -ça
|-
|2лц.ед
| -
| -te
| -je
| -ç
|-
|3лц.ед
| -
| -ti
| -nte
| -ttë
|-
|1лц.мн
| -më
| -tëm
| -nim
| -tshim
|-
|2лц.мн
| -ni
| -tët
| -nit
| -tshit
|-
|3лц.мн
| -në
| -tën
| -nin
| -tshin
|}

==== Наклонения ====
Албанският език притежава 6 глаголни наклонения - изявително, подчинително, условно, повелително, оптативно, адмиративно. Той е единственият индоевропейски език, който успява да запази и подчинителното и оптативното наклонение. В останалите индоевропейски езици те или са се сляли, или единият от тях е спрял да се изпозлва.

Адмиративното наклонение изразява изненада, породена от необичайна случка. Фразите "ти да видиш!" или "я пък ти!" имат подобно значение, което обаче се слива с глагола в албанския език.

* Ti '''jeton''' në Shqipëri. - Ти живееш в Албания. (''изявително'')
* Ti '''jetuake''' në Shqipëri! - Ти (учудващо) живееш в Албания! (''адмиративно'')

* Ju '''shkoni''' në shkollë. - Вие ходите на училище. (''изявително)''
* Ju '''shkuakeni''' në shkollë! - Вие (учудващо) ходите на училище! (''адмиративно)''

== Източници ==
<references/>

== Вижте също ==
* [[Геги]]
* [[Тоски]]

== Външни препратки ==
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=ALS Гег на Ethnologue]
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=ALN Тоск на Ethnologue]
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=AAE Арберше на Ethnologue]
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=AAT Арванитският език на Ethnologue]
* [http://sq.wikipedia.org Уикипедия на албански]
* [http://www.argjiro.net/fjalor/ Англо-албански и албано-английски речник]
* [http://www.websters-online-dictionary.org/definition/Albanian-english/ Албано-английски речник] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120223164907/http://www.websters-online-dictionary.org/ |date=2012-02-23 }}

[[Категория:Албански език| ]]