Направо към съдържанието

Алън Къминг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алън Къминг
Alan Cumming
Къминг, 2013 г.
Къминг, 2013 г.
Роден
27 януари 1965 г. (59 г.)
Абърфелди, Пъртшир, Шотландия
Активност1980 –
Брачен партньорХилари Лайън (1985 – 1993; разведени)
Грант Шейфър (2012 – )
Уебсайтwww.alancumming.com
Алън Къминг в Общомедия

Алън Къминг (на английски: Alan Cumming) е шотландски актьор, певец, писател и активист.[1]

Роден е в Абърфелди, Пъртшир, Шотландия през 1965 г. В своята автобиография, Not My Father's Son, описва физическия и психически тормоз, на който е бил подлаган от баща си преди майка му да се разведе с него. Къминг не е имал контакт с баща си след като навършва 20 години.[2]

Завършва актьорско майсторство в Кралската шотландска академия за музика и драма.

Къминг играе в „Хамлет“ и „Вакханки“ на театралната сцена в Лондон. На Бродуей играе водещият в „Кабаре“, роля за която печели награда „Тони“.[3]

Има десетки филмови роли, измежду които Борис Иванович Гришенко в „Златното око“ (1995), Фегън Флуп в трите филма от пoредицата „Деца шпиони“ (2001 – 2003), Кърт Вагнер/Нощна сянка в „Х-Мен 2“ (2002), Г-н Фолер в „Никълъс Никълби“ (2002), Храбрият Смърф в „Смърфовете“ (2011), Тед Тинлинг в „Битката на половете“ (2017) и много други.

От 2018 до 2019 г. играе д-р Дилън Райнхарт в телевизионния сериал „Инстинкт“.

Номиниран е за три награди „Еми“ и две награди „Златен глобус“ в категория „Най-добър поддържащ актьор в драматичен сериал“ за ролята на Илай Голд в „Добрата съпруга“ (2009 – 2016).[3]

Къминг е открито бисексуален и има сключен брак с Грант Шейфър от 2012 г.[4]

  1. Alan Cumming Biography (1965-) // filmreference.com. Посетен на 27 януари 2018.
  2. Клеър Блек. Alan Cumming on dealing wiht his past // The Scotsman, 8 ноември 2014. Посетен на 27 януари 2018.
  3. а б Айкънхед, Дека. Alan Cumming: ‘I never felt I’d achieved enough because I was always told I was nothing’ // Гардън, 14 ноември 2014. Посетен на 27 януари 2018.
  4. Сандъл, Адам. Alan Cumming Is Bisexual – And You Might Be Too // The Advocate, 30 март 2016. Посетен на 27 януари 2018.