Амфибрахий
Амфибрахий (на гръцки: ἀμφίβραχυς – кратък от двете страни) е трисрична ритмическа стъпка в поезията. В античното метрическо стихосложение първата и третата сричка са с кратки гласни, а втората сричка е с дълга гласна, общо четири мори. В силаботоническото стихосложение е трисрична ритмическа стъпка с ударение на втората сричка (). Ритъмът на амфибрахия е плавен, подходящ е за изразяване на елегични настроения, на размисли, за разказване на случки, но е използван успешно и в много други случаи.[1]
Според броя на ритмическите стъпки в стиха се различава двустъпен, тристъпен, четиристъпен, петостъпен и шестостъпен амфибрахий. В редки случаи може да има и повече стъпки. Амфибрахият е доста застъпен в българската поезия.[1]
В четиристъпен амфибрахий е създадено стихотворението „Арменци“ на Пейо Яворов:
- Изгна̀ници клѐти, отло̀мка нищо̀жна, | | |
- от вѝнаги хра̀бър наро̀д мъченѝк,
- дечѝца на ма̀йка, робѝня трево̀жна,
- и жѐртви на по̀двиг чуто̀вно велѝк...
Както и „Елате ни вижте“ на Иван Вазов:
- Сѐ то̀з вѝк ме срѐща, изпра̀ща по пъ̀тя,
- по кръ̀чми, по хѝжи — ума̀ ми размъ̀тя.
- Отбѝвам се в сѐлското бѐдно жилѝще:
- картѝна плачѐвна душа̀ ми покъ̀ртя!
- „Ела̀те ни вѝжте“