Направо към съдържанието

Андон Костов (Пехчево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за пехчевският революционер. За дойранския вижте Андон Костов.

Андон Костов
български революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1943 г.

Андон Атанасов Костов[1] или Костовски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Андон Костов е роден на 15 май 1879 година в град Пехчево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО и по нареждане на организацията в 1901 година[3][4] заедно със сестра си Мария Костовска[5] убива в бащиния си дом ренегата свещеник Алексия Я. Попов. Преследван от властите е принуден да бяга в България заедно с баща си, след което са материално разсипани. От 1902 година е четник в четите на Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев. По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение, във 2 отделна партизанска рота и 3 рота на 15-а щипска дружина.[1] Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През Първата световна война е в 5-и полк на 11-а Македонска дивизия.[3]

След войните продължава да живее в родния си град. По време на Българското управление в Македония на 16 февруари 1943 година, като жител на Пехчево подава молба за българска народна пенсия.[2] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Неговият внук Атанас Костовски е спортен журналист от Северна Македония.

  1. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 377.
  2. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 59.
  3. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 60.
  4. Костов, Андон. Молба // Струмски. Посетен на 19 август 2022 г.
  5. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 365.