Ане Рил
Ане Рил Ane Riel | |
Родена | Ане Брам Лауритсен 25 септември 1971 г. |
---|---|
Професия | писател |
Националност | Дания |
Активен период | 1995 – |
Жанр | драма, трилър, детска литература, документалистика |
Известни творби | „Смола“ |
Награди | „Стъклен ключ“ |
Повлияна от
| |
Съпруг | Алекс Рил (2002 – ) |
Уебсайт | aneriel.dk |
Ане Рил (на датски: Ane Riel) е датска писателка на произведения в жанра трилър, детска литература, социална драма и документалистика.[1][2][3][4]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ане Рил, с рождено име Ане Брам Лауритсен, е родена на 25 септември 1971 г. в Орхус, Дания.[3] Баща ѝ е адвокат, а майка ѝ пише и илюстрира детски книги.[1] През 1991 г. започва да следва история на изкуството в университета на Орхус, но напуска, преди да получи диплома.[1] През 1996 г. се мести в Копенхаген с намерението да следва илюстрация, но не успява.[3] Работи на непълно работно време в продължение на няколко години в музея за художника на комикси и сатирични творби Сторм П. (Робърт Сторм Петерсен).[4]
През 1995 г. е издадена първата ѝ книга, „В картината“, училищен учебник по изобразително изкуство, последвани от още две книги – по архитектура и за художника Сторм П.[3] От 2000 г. започва да публикува детска и юношеска литература, като книгите са илюстрирани от майка ѝ Мете Брам Лауритсен.[3] През това време тя асистира и пътува със своя партньор Алекс Рил, известен джаз барабанист в Европа, за когото се омъжва през 2002 г.
Първият ѝ криминален роман „Касапинът в Лисележе“ е издаден през 2013 г. Той е хумористична и гротескна история и печели награда за дебют в Дания.[2]
През 2015 г. е издаден психологическият ѝ трилър „Смола“.[2] Бащата на шестгодишната Лив инсценира смъртта ѝ за пред властите, а тя живее скрита зад кутиите и кашоните, запълнили работилницата му в изолирана къща дълбоко в красива гора. В свят, където и в най-малките неща имат душа и където дори в пътуването на една мравка в смолата на боровете може да се намери по-висш смисъл. Лив е ярка, изпълнена с живот и любопитството, и търси приключения в реалния свят. Романът става международен бестселър и е удостоен с най-престижните скандинавски литературни награди: „Стъклен ключ“, „Златен куршум“, „Златен лост“ и „Харалд Могенсен“.[1] През 2019 г. романът е екранизиран в едноименния филм.
Произведенията ѝ са издаден на над 30 езика по света.[4]
Ане Рил живее със семейството си в малкото селце Лиселейе, в северната част на Столичния регион на Дания.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Slagteren i Liseleje (2013)[2][4]
- Harpiks (2015) – награда „Стъклен ключ“[1][2]
Смола, изд. „Лемур“ (2022), прев. Светлана Малковска-Старирадева - Bæst (2019)
- Urværk (2021)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Små stød (2023) – разкази[2]
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- с илюстраторката Мете Брам Лауритсен
- Da mor og far blev skilt (2000)[2]
- Ferie med gys (2000)
- Sylfeden - et balleteventyr (2001)
- Da Mikkel fik en ny familie (2002)
- Vild med Julie (2003)
- Sig ja, Julie! (2005)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- учебници по изобразително изкуство
- Ind i maleriet (1995)
- Arkitektur - værd at kigge efter! (1996)
- Storm P. – Indenfor og udenfor (1998)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 2019 Harpiks
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Ане Рил
- Ане Рил в Internet Movie Database
- „Смола консервира телата, лудост – умовете“, за романа „Смола“ в „Книголандия“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ane Riel в Уикипедия на датски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|