Направо към съдържанието

Антена (биология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Големи антени на алпийска розалия (R. alpina)

Антените, понякога наричани „пипала“, са сдвоени придатъци, използвани от сетивната система на членестоногите.

Антените са свързани с първия или втори сегмент на главата и въпреки че се различават значително по форма, винаги са направени от един или повече съединени сегменти.

Току-що излюпените членестоноги имат антени, които се различават от тези на възрастните.

С изключение на хелицеровите и първичноопашатите, всички членестоноги, които не са ракообразни, имат една двойка антени.[1]

Функциите могат по различен начин да включват усещане за докосване, движение на въздуха, топлина, вибрации (звук) и особено мирис или вкус.[2][3] Антените понякога се използват и за други цели, като чифтосване, мътене, плуване и дори закрепване на членестоногите към субстрат.[3]

  1. Cotton, Trevor J. et al. The phylogeny of arachnomorph arthropods and the origin of the Chelicerata // Earth and Environmental Science Transactions of the Royal Society of Edinburgh 94 (3). 2004. DOI:10.1017/S0263593300000596. p. 169 – 193. (на английски)
  2. Chapman, R.F. The Insects: Structure and Function. 4th. Cambridge University Press, 1998. ISBN 978-0521570480. с. 8 – 11.
  3. а б Boxshall, Geoff, Jaume, D. Functional Morphology and Diversity: Antennules and Antennae in the Crustacea. Oxford University Press, 2013. p. 199 – 236. (на английски)