Преглед на кода на Антисемитизъм

{{Антисемитизъм}}
'''Антисемитизмът''' е враждебност или предубеждение спрямо [[евреи]]те, което граничи от индивидуална омраза до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната [[идеология]] на [[нацизъм|нацизма]] е най-крайният исторически пример за явлението.

== Терминологично понятие ==
[[Термин]]ът антисемитизъм е „изобретение“ на немския [[журналист]] [[Вилхелм Мар]] от [[1879]] година. С него той обозначава т.нар. „неизповедна омраза“ към евреите и [[юдаизъм|юдаизма]], а в по-широк смисъл към „потенциалния предател“ или онзи, който поставя под въпрос националния ред и отваря границите за чужди влияния.

През 1879 година в [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]] лутеранският капелан на императорския двор [[Адолф Щьокер]] и философът [[Карл Дюринг]] учредяват [[Антисемитска лига]]. Тя заклеймява [[еманципация на евреите|еманципацията на евреите]], която според нея създава възможност за борсови спекулации и подлага на критика т.нар. подвижен капитал с неговите международни и безродни разклонения.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 386-387 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>

Терминът е употребен в контекста на широко въведения в оборот отпреди век по това време израз „еврейски въпрос“, който произлиза от [[дебат]]ите в [[английски парламент|английския парламент]] от [[1753]] година за [[граждански права|гражданските права]] на евреите в [[Англия]]. По времето на [[Третия Райх]] е въведен и последващият термин [[окончателно решение на еврейския въпрос]], официализиран от [[Ванзейска конференция|Ванзейската конференция]].

Самият термин и неговата широка употреба от различни [[автор]]и в несходни контексти често се подлага на [[Литературна критика|критика]]. Съществуват различни алтернативни възгледи за неточната му и некоректна (включително спекулативна) употреба, най-популярният от които е изразен от еврейския автор [[Артур Кьостлер]] след края на [[Втора световна война|Втората световна война]] по повод установеното от еврейския историк [[Абрахам Поляк]] през [[1944]] година:
{{цитат|това е написано, преди целият мащаб на Холокоста да стане известен, но не се променя фактът, че основната част от оцелелите евреи по света са от източноевропейски, т.е. най-вероятно от хазарски произход. Ако е така, това би означавало, че техните предци са дошли не от Йордан, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, които някога са считани за люлка на арийската раса; както и че генетично са по-близо свързани с хуни, уйгури и маджари, отколкото със семето на Авраам, Исаак и Яков. Ако се окаже така, терминът „антисеметизъм“ би се лишил от смисъл, като основан на погрешно разбиране и на убийците, и на жертвите. Съдбата на Хазарската империя, бавно изплувайки от миналото, започва да прилича на най-жестоката шега, която историята някога си е правила. <ref>{{cite book |last= Кьостлер |first= Артур |authorlink= Артур Кьостлер |title= Тринадесетото племе - Хазарската империя и нейното наследство |year= 2006, първо издание на български |publisher= Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2 }}</ref>|}}

== История ==
През [[11 век]] Хазарският хаганат изчезнал от политическата карта на света, но се появила [[Тюркски народи|тюркската]] опасност за Византия и [[Божи Гроб]], поради което и било поставено началото на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]]. Това още повече изострило юдофобията, понеже всеобщо се приемало, че друговерците са заблудени, но на неверниците и богоубийците [[грях|грехът]] е непростим. Например [[Германски кръстоносен поход, 1096|Германският кръстоносен поход]] се характеризира с масови антисемитски изстъпления<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите (Кръстоносните походи: плащане и смърт), стр. 202 – 214 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>.

В [[история]]та [[понятие]]то за антисемитизъм приема различни форми:

Антисемитизмът и гоненията срещу евреите водят своето начало още в Древен Египет, като в средновековието те взимат превесː
{{col-begin}}
{{col-2}}
* Крим – през 1115 г. и 1350 г.
* Силезия – през 1155 и 1494 г.
* Германия – през 12 век, 1348 г., 1510 г. и 1555 г. – по време на Контрареформацията и след излизането на трактата на Лутер – „За евреите и техните лъжи“.
* Англия и Уелс – през 1290 г.;
* Франция – през 1182 г., 1306 г., 1321 и 1394 г.;
* Прованс – през 1430 г.;
* Унгария – през 1349 г. и 1360 г.;
{{col-2}}
* Австрия – през 1421 г., последвано от различни места в Германия през XVI век;
* Литва – през 1445 г. и 1495 г.;
* Испания – през 1492 г. е най-известното прогонване, ведно с изгонване и от Сицилианското кралство със Сардиния – през същата 1492 г.;
* Португалия – през 1497 г.;
* Тунис – през 1535 г.;
* Неаполитанското кралство – през 1541 г.,
* Папската държава – през 1569 г. и 1593 г.
{{col-end}}
Преследванията срещу евреите продължават и на изток – в Бохемия и Моравия – през 1744/45 г. Между XV век и 1772 г. на евреите било забранено заселването в Русия.

Мнозина смятат „Еврейския въпрос“ за изобретение на нацистите, но този въпрос всъщност бил поставен много отдавна – по време на Просвещението от 1753 г. насетне възникнал за политиката и терминът „еврейски въпрос“.

Най-сериозните преследвания на евреите били от страна на православните казаци на Богдан Хмелницки в Източна Европа през 1648/49, а след убийството на Царя Освободител от първомартовци, царската тайна полиция вдъхновила погромите. В началото на 20 век в отговор на ционизма и „Еврейската държава“ на Теодор Херцел излезли и [[Протоколи на Ционските мъдреци|протоколите на Ционските мъдреци]]. В Третия Райх на Райнхард Хайдрих била поверена координацията по окончателното решение на еврейския въпрос след провала на Мадагаскарския план.

След създаването на държавата Израел, в периода 1948 – 1967 г. почти всички евреи от мюсюлманските държави – Алжир, Египет, Ирак, Сирия и Йемен, са избягали от страх за живота си.

* В т.нар. ''религиозен антисемитизъм'' или ''[[антиюдаизъм]]'' от преди [[19 век]], антисемитизмът значи най-вече религиозност в природата, базирана на [[Християнство|християнски]] или [[ислям]]ски взаимодействия с тълкуване на еврейството. Откакто [[юдаизъм|юдаизмът]] става най-голямата малцинствена религия в християнска [[Европа]] и в по-голямата част от ислямския свят, евреите са често главната цел на религиозно мотивирано насилие и преследване от християнските и ислямските владетели. За разлика от антисемитизма като цяло, тази форма на предразсъдък е насочена към самата [[религия]] и затова като цяло не рефлектира върху онези от еврейски [[произход]], които са се обърнали към друга религия. Закони, които забраняват еврейската религиозна дейност, може да са внедрени в религиозния антисемитизъм, както е с [[Гонения на евреите|гоненията на евреите]] през [[Средновековие]]то.

* В т.нар. ''расистки антисемитизъм'' понятието представлява нещо като [[ксенофобия]]. Със своите корени в [[антропология|антропологическите]] идеи на [[раса]]та, от времето на [[Просвещение]]то, расисткият антисемитизъм се превъръща в доминиращата форма на антисемитизъм до края на [[19 век]], включително и днес. Расисткият антисемитизъм заменя вярването, че трябвало да се мрази еврейската религия с нейната идея, т.к. евреите сами се имат за расово избрана група въпреки религиозната им дейност, поради което те са за останалите „нисши и (не)достойни за ненавист“. Концентриран [[идея|идеен]] израз т.нар. ''расов антисемитизъм'' намира в [[антропология|антропологичното]] изследване от последната година на [[19 век]] – „[[На какво се крепи XIX век]]“.

== В България ==
[[Файл:Jewish memorial in Plovdiv, Bulgaria.jpg|мини|200px|Паметник в знак на признателност от спасените евреи в [[Пловдив]]]]
В [[освобождение|предосвобожденската]] (и дори [[Ботев]]ата) [[публицистика]] се срещат силни нападки срещу евреите, което според някои изследователи се дължи на подкрепата на крупни еврейски [[финансист]]и за [[политика]]та, която някои [[Велики сили]] и [[Османска империя|Османската империя]] водят във вреда на българските национални интереси.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=todorova | заглавие = Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението | достъп_дата =  | автор = Олга Тодорова | дата =  | издател =  | език =  | архив_дата = 2007-01-08 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20070108091542/http://ilit.bas.bg/bi/include.php?file=todorova }}</ref>

След [[Освобождение на България|Освобождението]] сред някои хора се наблюдава отрицателно отношение към евреите, смятани за българофоби и жестокосърдечни злоумишленици, и вредители на християнския род.

През 1876 г. под псевдонима „Пейчин“, бележитият писател [[Иван Вазов]] отбелязва еврейския произход на английския министър-председател Дизраели като го нарича „бездушен“ и „злобен“ „жид“: „''Тъй нагло Лорда с мирен вид/ свой взгляд министерски исказа,/ и като същий злобен жид/ към нази пълен бе с умраза,/ и тъй цинически, без стид очите на света замаза…''“. Стихотворението завършва с възгласа: „''О, Англио, защо ли днес/ бездушен жид те управлява''“<ref>[http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=todorova Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070108091542/http://ilit.bas.bg/bi/include.php?file=todorova |date=2007-01-08 }}, доцент Олга Тодорова.</ref>.

В „[[До Чикаго и назад]]“ [[Алеко Константинов]] пише:
{{цитат|В тези железници се срещаш освен това с безподобно отвратителни жидовски фигури, които, щом те подушат, че си българин, считат за непременна обязност да ти изкажат своето съчувствие към нашата политика, да похвалят гения на нашия народ и неговите водители, да пуснат някои псувни по адреса на нашите врагове и да ти поласкаят националното самолюбие чрез едно сравнение със сърбите... И да чуваш ти един Ицик, ама не онзи, румънския Ицик, който е казал: „Нам време съ мъ свадеск ку гуверну русеск“ - онзи е добродушен, ами Ицик Цвиблман или Мойше Келенкопф да ти изказва братско съчувствие!... Да го цапнеш по разлигавената доброжелателска мутра!... Е, приятно ли е да четете такива прелести?...}}

От края на IXX век до времето между двете световни войни в България изтъкнат говорител на антисемитизма е [[Крум Митаков]] (1878 – 1945), който издава списанието „България за българите“, преименувано на „България без евреи“ (1899), в което се громят „цинцарите и евреите“.<ref name="poppetrov2018">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://kultura.bg/web/българия-и-евреите-разкази-за-спасе/ | заглавие = България и евреите – разкази за спасение и депортация  | достъп_дата = 15.01.2023 | фамилно_име = Поппетров | първо_име = Николай | автор_препратка =  | съавтори =  | дата = 03.04.2018 | труд =  | издател = „Култура“ | формат =  | страници =  | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20240115120000/https://kultura.bg/web/българия-и-евреите-разкази-за-спасе/ | архив_дата = 15.01.2023 | цитат =  | език-скрит = bg | език =  }}</ref> По това време се прави и опит за регистриране на антисемитска партия.<ref name="poppetrov2018"/>

По време на Втората световна война България депортира 11 343 евреи от окупираните територии, повечето от които умират в концлагера [[Треблинка]], но спира депортацията на останалите 48 000, въпреки [[Втора световна война#Югоизточна Европа|съюзничеството]] си с [[Германска империя (1933-1945)|Третия Райх]]. Български и световни историци и публицисти, както и президентът Първанов отбелязват, че отговорно за депортирането на евреите от териториите на [[Поморавие]]то, [[Западна Тракия|Беломорието]] и [[Македония (област)|Македония]] е правителството на цар Борис III.<ref>[http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/klub-obektiv/2012-09/drzhavniyat-antisemitizm-1940-1944-g/ Държавният антисемитизъм 1940-1944 г.] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180113002752/http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/klub-obektiv/2012-09/drzhavniyat-antisemitizm-1940-1944-g/ |date=2018-01-13 }} Публикация на Българския хелзинкски комитет</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2003/03/06/13_060303bg.shtml Спаси ли България всичките си евреи?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100317050625/http://www.mediapool.bg/site/bulgaria/2003/03/06/13_060303bg.shtml |date=2010-03-17 }} Статия от [[Анжел Вагенщайн]]</ref><ref>[https://www.haaretz.com/1.5012166 Bulgaria Accepts Blame for Deaths of 11,000 Jews in Shoah] Статия в израелския „Хаарец“</ref><ref>[http://www.yadvashem.org/yv/en/exhibitions/communities/monastir/liquidation.asp Liquidation of the Jewish Community in Monastir] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180130091753/http://www.yadvashem.org/yv/en/exhibitions/communities/monastir/liquidation.asp |date=2018-01-30 }} Статия в сайта на музея Яд Вашим за евреите в Монастир</ref>.

По време на [[Втората световна война]] антиеврейската политика намира израз в приетия [[Закон за защита на нацията|Закона за защита на нацията]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/7/7-17.pdf | заглавие=Антиеврейско законодателство в България |достъп_дата = 23 септември 2015|фамилно_име=Неделева |първо_име=Петя |дата= |труд= |издател= |цитат= Първият български антиеврейски закон носи гръмкото име Закон за защита на нацията|език= }}</ref>

Според изказване на председателя на еврейската организация в България „Шалом“ Максим Беневисти, направено по време на [[пресконференция]] в [[Гранд хотел София]] през май 2011 г., България е с най-ниско равнище на антисемитски прояви в сравнение с останалите страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]].<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1813300338 България — с най-малко антисемитизъм в ЕС. Ина Друмева, 03-05-2011]</ref> На срещата е представен първият по рода си бюлетин за антисемитските прояви в България, през 2009 и 2010 г. — [http://shalompr.org/wp-content/uploads/2011/05/BULETIN_2011-BG_ALL.pdf Бюлетин №1: Антисемитските прояви в България 2009 — 2010].

Според проучване на Anti-Defamation League, към пролетта на 2014 година 44% от населението на България са антисемити.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/05/14/2299267_pochti_polovinata_bulgari_sa_antisemiti_sochi_svetovno/ | заглавие= Почти половината българи са антисемити, сочи световно проучване|достъп_дата =23 септември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>

== Бележки ==
<div class="references-small"><references /></div>

== Литература ==
* Стефанов, П., архим. Антисемитизмът в България — минало и настояще. – Любословие (Шумен). Т. 4, 2003, 130-141.
* Stefanov, P. Archim. Bulgarians and Jews throughout History. – Religion in Eastern Europe, XXII, 2002, декември № 6, 1-11.
* Антисемитизъм в България днес. Съст. Алфред Криспин и др. С., Колибри, 2004, 234 с.

== Външни препратки ==
{{Commonscat|Antisemitism}}
* [http://expresbg.com/story/3413 Австрия осъди британски историк, отрекъл Холокоста] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071006100051/http://expresbg.com/story/3413 |date=2007-10-06 }}
* [http://www.focus-news.net/index.php?id=n629408 Германия възнамерява да криминализира отричането на Холокоста в целия ЕС]
* [http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=32153 Антиеврейското законодателство и неговото преодоляване (1942 - 1945)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120118052940/http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=32153 |date=2012-01-18 }} от [[Петко Добчев]].

{{Дискриминация}}

[[Категория:Антисемитизъм| ]]