Направо към съдържанието

Антия

Шахинлар
Άνθεια
— село —
Гърция
40.8714° с. ш. 25.9903° и. д.
Шахинлар
Източна Македония и Тракия
40.8714° с. ш. 25.9903° и. д.
Шахинлар
Дедеагачко
40.8714° с. ш. 25.9903° и. д.
Шахинлар
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДедеагач
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина20 m
Население780 души (2011)
Пощенски код681 00
Телефонен код25510

Шахинлар (Борисово между 1914 и 1920 г.) (на гръцки: Άνθεια, Антия) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач със 780 жители (2011).

Селото е разположено на единадесет километра източно от Дедеагач и на пет километра от брега на Бяло море. То се намира на около 20 метра надморска височина, сред обширна плодородна равнина, която достига до самото крайбрежие на морето[1].

Населението на Шахинлар (Борисово) наброява 780 жители според преброяването от 2011 г. Това го нарежда сред най-големите села в дем Дедеагач.

Численост на населението според преброяванията през годините:

Население в периода 1961 – 2011 г.
1961 1971 1981 1991 2001 2011
934 786 779 725 862 780[2]

Името на селото произлиза от тур. şahinler (ястреби, мн. ч. на şahin (шахин) „ястреб“). Много скоро след заселването си в него, в края на март 1914 г., българското население го преименува на Борисово[3][4]. Сегашното си гръцко наименование Антия (от гр. άνθος (цвете, цвят на дърво)) то получава след 1920 г.

Преди Балканската война Шахинлар е било селище с изцяло турско население, което избягва по време на бойните действия. След края на Междусъюзническата война селото е предвидено за заселване на българи – бежанци от Източна Тракия. Там биват настанени около 420 семейства от разореното българско село Булгаркьой. В повечето случаи те са останали без мъже, които са били убити от турската армия. През март 1914 г. в градчето, получило новото име Борисово, биват открити за нуждите на бежанците начално училище, прогимназия и черква[5][6]. То е и едно от населените места в Дедеагачко, за които до ноември 1914 г. български инженерни бригади изработват първият регулационен план и прилагат върху терена уличната и дворната регулация[7].

Селото, заедно с цялата територия на днешния дем Дедеагач, е завладяно от българските войски в началото на ноември 1912 г. и официално влиза в границите на България след сключването на Царградския договор от 16 септември 1913 г. След подписването на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. то е предадено под управлението на Антантата до май 1920 г., когато попада под гръцка власт.

Главният поминък на населението е земеделието. Основните култури, които се отглеждат, са жито, памук и царевица, докато животновъдството също е достатъчно добре застъпено[8].

От 1995 г. насам в началото на месец юли в селото се провежда Общогръцкият фестивал за традиционни танци и песни, организиран от местното културно дружество „Спартакос“[9]. Продължителността му е 2 – 3 дни, а към 2023 г. вече има двадесет и шест издания.