Направо към съдържанието

Арунт Тарквиний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Арунт.

Арунт Тарквиний
Arruns Tarquinius
римски военачалник
Роден
Починал
509 г. пр.н.е.
Семейство
РодТарквинии
БащаТарквиний Горди
МайкаТулия Младша
Братя/сестриСекст Тарквиний
Арунт Тарквиний в Общомедия

Арунт Тарквиний или Арун (на латински: Arruns Tarquinius L. f. L. n.; † 509 пр.н.е.) е син на Тарквиний Горди, последния етруски цар на Рим.

Изпратен е с брат си Тит и техния братовчед Луций Юний Брут при Делфийския оракул[1], за да се допитат кой ще е наследник на трона в Рим. По-късно баща му го изпраща да основе римска колония в Цирцея, на брега на Тиренско море[2].

След изгнанието на царското семейство от Рим се отправя заедно с Тарквиниите в Цисра (Цере, днес Черветери[3]), за да моли за помощ от етруските.

В битката при Арсийската гора (Silva Arsia) с римляните през 509 пр.н.е. Арунт командва кавалерията. Убит е в двубой от Луций Юний Брут[4].

  1. Ливий, Ab Urbe Condita, I, 56, 57
  2. Дионисий Халикарнаски, Римски древности. IV. 63
  3. Ливий, Ab Urbe Condita, 1.60
  4. ((ru)) Ливий, От основаването на града. кн. II, гл. 6