Асен Суичмезов
| Асен Суичмезов | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Праведници на света (10 януари 1973) |
Асен Григоров Суичмезов е български общественик, занаятчия и търговец, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1899 г. в Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град, следва право, но прекъсва, за да поеме дейността на баща си – кожухарска работилница и шапкарство. Развива производството, открива няколко дюкяна, търгува и на едро с чужбина. Последните години преди 1944 г. е и председател на Популярната банка в Кюстендил.[1]
Участва в кюстендилската делегация, която на 8 март 1943 година поставя началото на акцията по спасяването на българските евреи. Освен него в състава на делегацията влизат още народният представител Петър Михалев, адвокатът Иван Момчилов и учителят Владимир Куртев.[2]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Суичмезов е преследван заради богатството си. Привикан е в милицията и бит. Новата власт му отнема имуществото – магазини, къща, пари. Къщата му е разрушена, а той и жена му са пратени да живеят в лятната кухня в двора. По-късно на мястото се построява галерията на Владимир Димитров – Майстора.[1]
В края на 50-те репресиите са подновени, заради предполагаемите му връзки с Германия – дъщеря му е следвала във Виена. Вследствие на тормоза развива диабет.[3] По време на Унгарските събития през 1956 г. е арестуван и пребит в милицията. Не успява да се възстанови от побоя, влошава се и му отрязват крака.[1]
Суичмезов умира в 1977 година.
През 1973 г. израелската комисия към Държавния институт „Яд Вашем“ го провъзгласява за „Праведник на света“.[4]
През 1996 г. на еврейския пазар в Кюстендил слагат паметна плоча на петимата кюстендилци, едни от първите спасители на евреите в България, а на откриването ѝ присъстват много от мъчителите на Асен Суичмезов.[1] Удостоен е посмъртно със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 година и с орден „Стара планина“ (1997).[5][1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Милчев, Асен. Съдбата на българските Праведници на света // alef-bg.org. 29 юни 2020. Посетен на 10 май 2024.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 60.
- ↑ Клисурова, Лиляна, „Четирима от Кюстендил подтикват Димитър Пешев да спаси евреите“, в. „24 часа“, 10 май 2018 г.
- ↑ Димитрова, Алексения, „20-и българин обявен за праведник на света“, в. „24 часа“, 10 май 2010 г.
- ↑ Клисурова, Лиляна, „Четирима от Кюстендил подтикват Димитър Пешев да спаси евреите“, в. „24 часа“, 10 май 2018 г.