Направо към съдържанието

Балкански рис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Балкански рис
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Рисове (Lynx)
вид:Рис (L. lynx)
подвид:Балкански рис (L. l. balcanicus)
Научно наименование
Балкански рис в Общомедия
[ редактиране ]

Балканският рис (Lynx lynx martinoi) е ендемична за Балканския полуостров котка, подвид на евроазиатския рис. Съществуват известни спорове по отношение на това дали е нужно представителите да бъдат включени в отделен подвид.[2][3] Цветът на козината му е кафяв, с вариации от рижаво-кафява до жълто-кафява. Половият деморфизъм е ясно изразен, тъй като мъжките индивиди са по-големи от женските. Първият, който е описал Балканския рис като отделен подвид, е Иван Буреш през 1941 г. По-късно Мирич (от Белградския университет) през 1978 г. дава детайлен опис на морфологичните характеристики, които разграничават Балканския рис като отделен подвид. През 2005 г. Christine Brietenmoser (KORA) сравнява ДНК анализа от Балканския рис с този от Студията за пан-европейския рис. Сравнителният анализ показва ясна разлика между Балканския рис от останалите автохтонни популации на риса в Европа.[4] Балканският рис е животно символ на Македония. Изобразен е на монетите от 5 денара.[5]

Ареал на обитание на балканския рис в Северна Македония

Броят на представителите на подвида е около 400 разпространени основно в източна Албания и западна Македония. Малък брой обитават и части от Косово и Черна гора.[6] Възможно е единични екземпляри да обитават планините Руй, Малешевска, Осогово, Влахина, Рила и Краище.[7]

За първи път фотокапан в Македония е заснел балкански рис през 2008 г. На 21 април 2011 г. е публикувана информация, че почти едновременно балкански рисове са заснети на две места в страната. Първият е заснет в Национален парк „Шебеник - Ябланица“ на 26 март 2011 г.[8], а вторият на 28 март 2011 г.[9] в Северна Албания друг фотокапан заснема балканската котка. Предполага се, че в страната се срещат 15 – 20 балкански риса.[10]

Природозащитен статус

[редактиране | редактиране на кода]

Основната заплаха за представителите на подвида е бракониерството, унищожаването на горите и военните конфликти през последните години.[11][12][13][14][15][16][17][18][19][20][21][22][23][24]

  1. Lynx lynx balcanicus (Буреш, 1941). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. www.gwu.edu
  3. Arx, M., Breitenmoser-Wu¨ rsten, C., Zimmermann, F. & Breitenmoser, U. (2004). Status and conservation of the Eurasian lynx in Europe in 2001. Bern: KORA.
  4. Проект за мониторинг и заштита на Балканскиот рис
  5. Tammy Evans, Macedonia, ISBN 13: 978 1 84162 297 2
  6. Balkan Lynx Recovery Programme 2006 – 2009 // Архивиран от оригинала на 2015-11-27. Посетен на 2010-08-10.
  7. Status and conservation of the Eurasian lynx (Lynx lynx) in Bulgaria in 2001 // Eurasian Lynx Online Information System for Europe. Архивиран от оригинала на 2011-08-30. Посетен на 23 юли 2010.
  8. www.kora.ch // Архивиран от оригинала на 2017-06-10. Посетен на 2012-05-09.
  9. www.kora.ch // Архивиран от оригинала на 2013-11-01. Посетен на 2012-05-09.
  10. EuroNatur Архив на оригинала от 2013-11-01 в Wayback Machine., Smile, please! First picture of Balkan Lynx in Albania (Посетен на 22 септември 2011 г.)
  11. Poachers put Balkan lynx on brink of extinction // AFP. Архивиран от оригинала на 25 февруари 2009. Посетен на 22 февруари 2009.
  12. Action urged to save Balkan lynx // BBC News. Посетен на 22 февруари 2009.
  13. www.euronatur.org // Архивиран от оригинала на 2015-11-27. Посетен на 2010-08-10.
  14. www.catsg.org
  15. www.kora.ch // Архивиран от оригинала на 2011-07-07. Посетен на 2010-08-10.
  16. www.terradaily.com
  17. www.scientificamerican.com // Архивиран от оригинала на 2011-03-20. Посетен на 2010-08-10.
  18. www.kora.ch // Архивиран от оригинала на 2010-08-06. Посетен на 2010-08-10.
  19. www.itnsource.com
  20. www.google.com, архив на оригинала от 25 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090225161939/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5gCUfrwwb5eN7JJ0377S-HyP-WQcA, посетен на 25 февруари 2009 
  21. www.galicica.org.mk, архив на оригинала от 3 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101203133141/http://www.galicica.org.mk/Ang/Pages/Introduction/Introduction.htm, посетен на 10 август 2010 
  22. www.tehrantimes.com
  23. calgary.ctv.ca // Архивиран от оригинала на 2011-07-27. Посетен на 2010-08-10.
  24. www.mia.com.mk, архив на оригинала от 8 март 2012, https://web.archive.org/web/20120308121328/http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=62364655&lId=2, посетен на 10 август 2010