Направо към съдържанието

Бандканон 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Бандканон 1“
Bandkanon 1
Тактико-технически данни
На въоръжение1967 – до днес
На въоръжение в Швеция (изведено от експлоатация)
Габаритни характеристики
Тегло53 t
Дължинабез оръдие 6,55; с оръдие – 11 m
Ширина3,37 m
Височина3,85 m
Основно въоръжение155-мм оръдие м/60
Допълнително въоръжениеедна 7,62-мм картечница
Технически данни
Силова установкаБоинг 502-10МА (последни модели)
до 300 к.с. (224 kW)
Окачванехидропневматично
Макс. скорост28 km/h (по шосе)
45 km/h (прес. терен)
Запас от ход230  km (по шосе)
Екипаж5 души
„Бандканон 1“ в Общомедия

„Бандканон 1“, или „Бкан 1“ (Bkan 1) е шведска самоходна артилерийска установка, разработена от Бофорс в средата на 1960-те години.

Влиза на въоръжение в шведската армия през 1967 и е изведена от експлоатация през 2003 г.

Разработка и дизайн

[редактиране | редактиране на кода]

Шасито на установката произлиза от това на танка KRV, който никога не е произвеждан. Работното означение на машината е artillerykanonvagn 151 или akv151. Първият прототип е създаден през 1960 година. Вграден е същият двигател, който се използва в Strv 103, макар той да не е достатъчно мощен, имайки предвид цялостното тегло на артилерийската установка. Оръдието е 155-милиметрово и има необичайно висока скорострелност – до 14 изстрела за 45 секунди. Всеки снаряд тежи 45 килограма и има обсег до 25 километра. Оръдието може да изстрелва и ядрени снаряди, но Швеция се отказва от разработването на ядрени оръжия. Всички тези характеристики правят Бкан 1 най-тежката самоходна артилерийска установка, произвеждана някога.

Първоначално е планирано да бъдат създадени около 70 машини, но заради намаляването на военния бюджет са произведени само 26. Сформиран е един полк, състоящ се от два батальона с 12 установки всеки, а по-късно от три батальона с 8 машини всеки. През 80-те години е създаден нов вариант с някои леки промени в интериора и задвижващата система.