Баргалска епископска базилика
| Баргалска епископска базилика Баргалска епископска базилика | |
 Общ изглед на базиликата | |
 Местоположение в Баргала | |
| Вид на храма | раннохристиянска църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Баргала |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Баргалска |
| Тип на сградата | базилика |
| Изграждане | IV век |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | руини |
Баргалската епископска базилика или Баргалската базилика intra muros (на македонска литературна норма: Баргалска епископска базилика) е археологически обект в античния македонски град Баргала, Северна Македония.[1]Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 27, 31. (на македонска литературна норма)
История[редактиране | редактиране на кода]
Епископската базилика е разположена в северозападния ъгъл на крепостта и тя заедно с двора си е почти напълно открита от археолозите. В двора има баптистерий с мозайки. Епископската базилика е построена в края на IV век, а през V-VI век е обновена изцяло. Тя представлява стандартна раннохристиянска сграда от Балканския полуостров и Средиземноморието. От архитектурна гледна точка тя представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида отвътре и отвън и с вътрешен нартекс и екзонартекс. От вътрешността на базиликата, особено впечатляващи са подовете покрити с каменни плочи, освен северният – покрит с полихромна мозайка. Най-хубав е подът на пресвитерия, който е бил покрит с бели и сиви плочи в opus sectile. Обектът изобилства с богата архитектурно-декоративна пластика, сред която особено се открояват мраморните капители, украсени с глави на лъвове и листа от лозя, както и няколко парапетни плочи. На един капител на входния трибелон в екзонартекса е намерен надпис: „Христе, помогни на своя роб, епископ Ермия“.[1]
Ориентацията на базиликата е напълно различна от тази на останалите раннохристиянски храмове в региона, което говори, че след 500 година старата градска планировка е била изоставена. След разрушаването на храма при аваро-славянските нашествия върху руините на базиликата е построен еднокорабен храм, в който са използвани архитектурни елементи от стария. Откритите монети на император Фока говорят, че храмът е бил действащ в началото на VII век.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Баргала // Економија и бизнис 16 (184). Октомври 2013. с. 92 - 93.
- ↑ Curta, Florin. The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500 - 700. Cambridge University Press, 2004. ISBN 0-511-03248-X. с. 135.
