Бернхард Риман

Бернхард Риман
Bernhard Riemann
	Бернхард Риман Bernhard Riemann
германски математик
Роден	17 септември 1826 г. Бреселенц, Хановерско кралство
Починал	20 юли 1866 г. (39 г.) Селаска, Италия
Погребан	Вербания, Италия
Религия	лутеранство
Учил в	Гьотингенски университет; Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област	Математика
Работил в	Гьотингенски университет
Подпис
	Бернхард Риман в Общомедия

Георг Фридрих Бернхард Риман (1826 – 1866; на немски: Georg Friedrich Bernhard Riemann) е известен немски математик.

Има голям принос в областта на математическия анализ и диференциалната геометрия, като в известен смисъл полага основите на Общата теория на относителността.

Биография

Неговият баща Фридрих Бернхард Риман бил лутерански свещеник. Бернхард бил 2-рото от общо 6 деца – 2 момчета и 4 момичета. До неговата 10-а година го обучава баща му, на когото помага и начален учител от местното училище. През 1840 г. Риман влиза направо в 3 клас на лицея в Хановер. Докато учил там, живее при баба си, но през 1842 г. тя умира и той се премества в гимназия в Люнебург. Макар да е добър ученик, Риман не блести с нищо особено. Показва интерес към математиката и директорът на гимназията му позволява да чете математически книги от своята собствена библиотека.

През пролетта на 1846 г. Риман се записва в Гьотингенския университет. Неговият баща го окуражава да влезе в Теологическия факултет. След като посещава няколко лекции по математика, той пита баща си дали не може да се прехвърли във Факултета по филофосия, за да може да учи математика. Риман в голяма степен се съобразява с желанията на семейството си и не предприема важни стъпки без разрешението на баща си. Когато той му позволява, Риман започва да посещава курсовете по математика на Мориц Стерн и Карл Фридрих Гаус. Гаус и Стерн скоро откриват гения на Риман.

През пролетта на 1847 г. Риман се мести от Гьотинген в Берлинския университет, където преподаватели са му Петер Густав Льожон Дирихле, Карл Якоби, Якоб Щайнер. Това време е много ползотворно за него. Най-важният човек, повлиял на Риман по онова време обаче, без съмнение е Дирихле. През този си период Риман започва работа върху свой основен труд – „Теория на комплексните променливи“.

През 1849 г. Риман се връща в Гьотинген и неговата дисертация под ръководството на Гаус е публикувана през 1851 г. Но Гаус не е единственият, който му оказва влияние. По онова време Вилхелм Едуард Вебер идва в Гьотинген от Лайпциг и Риман му става асистент за 18 месеца.

Приноси

В дисертацията си (1851) Риман разглежда аналитичните функции от геометрична точка. Въвежда понятието Риманова повърхност.
В лекцията си „За хипотезите, лежащи в основата на геометрията“ (1854) г. Риман разглежда проблема как да се дефинира п-измерно пространство и полага основите на диференциалната геометрия.
В работата си по теориите на числата Риман изследва свойствата на дзета-функцията и показва връзката ѝ с разпределението на простите числа.
След Коши Риман разглежда понятието интеграл и въвежда свое определение – интеграл на Риман.

Свързани термини

Външни препратки