Борнейски слон
Борнейски слон | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Deraniyagala, 1950 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Борнейски слон в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Борнейският слон (Elephas maximus borneensis) е подвид на Азиатския слон (E. maximus), който е ендемит за остров Борнео, т.е. среща се само тук.[1]
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Борнейският слон обитава по-ограничен ареал от други видове слонове. Този подвид живее предимно в планинските части на Източно Борнео. Може да бъде видян на по-голяма надморска височина от останалите си събратя. Този представител на азиатските слонове се е развил като отделен подвид през Плейстоцена преди 300 000 години и е останал изолиран в планините на Борнео, въпреки че островът е имал сухоземна връзка с континентална Азия по време на последния ледников период.
Борнейския слон достига дължина от 4,5 до 5 m, височина до 3 m и тегло 5 тона.
Рядък вид
[редактиране | редактиране на кода]Поради факта, че борнейските слонове обитават трудно достъпните планински райони на третия по големина остров на Земята, броят на популацията е спорен, като се посочват оценки от 800 до 10 000 индивида. Като цяло видът е застрашен, тъй като въпреки че големи части от Борнео са неизследвани и слабо населени, екваториалните гори на острова са заплашени от изсичане от страна на световните дърводобивни компании. Тази дейност застрашава горите на Борнео, считан за най-богатия на флора и фауна остров на Земята, част от която са и борнейските слонове.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Choudhury, A., Lahiri Choudhury, D. K., Desai, A., Duckworth, J. W., Easa, P. S., Johnsingh, A.J.T., Fernando, P., Hedges, S., Gunawardena, M., Kurt, F., Karanth, U., Lister, A., Menon, V., Riddle, H., Rübel, A., Wikramanayake, E. Elephas maximus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2008. (на английски)