Брадат лешояд
Брадат лешояд | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Изчезнал (1950 – 1960)[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Storr, 1784 (Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Брадат лешояд в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е едра дневна граблива птица, срещаща се много рядко на територията на България.[3] Другите му имена са брадат орел, алпийски орел и костобер.[4]
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- G. b. altaicus
- G. b. aureus
- G. b. barbatus
- G. b. haemachalanus
- G. b. meridionalis
Физическа характеристика
[редактиране | редактиране на кода]- Дължината на тялото – 95 – 105 cm.
- Размаха на крилете – до 280 cm.
- Тегло – 5 – 7 кг.
- Продължителност на живота – до 40 г. в неволя.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в Европа, Азия и Африка.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна. Чупи черупката на костенурки по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по-слабо подвижни и дребни животни.
Размахът на крилата достига до 2,5 m, а дължината на тялото – до 1,1 m. Диаметърът на гнездото е до 2 m. В продължение на няколко десетилетия единственият зоопарк в света, където в плен се размножават брадати лешояди е Софийската зоологическа градина. Там от 1916 до 1927 г. една двойка излюпва 11 малки[5][6]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]- Гнездо – по високи скали, в строежа му включва кости. Всяка година се връща в същото гнездо.
- Яйца – 1 – 2 броя, размери 39 х 31 mm.
- Мътене – трае 53 – 60 дни. Мъти само женската. Най-често второто излюпило се пиле умира след няколко дни. Напускат гнездото на около 106 – 130 дни.
- Отглежда едно люпило годишно.
- Полова зрялост настъпва към четвъртата-петата година.
- Моногамни птици.
-
Gypaetus barbatus aureus
-
Gypaetus barbatus hemachalanus
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Потенциално застрашен (Near Threatened NT)[7]
- Директива за птиците за ЕС – Приложение 1[8]
- Червена книга на България – Изчезнал[9]
През 2007 г. е стартирана програма за реинтродукция (връщане) на брадатия лешояд в България, изпълнявана от природозащитната организация Зелени Балкани.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Брадат лешояд. Посетен на 18 февруари 2012
- ↑ BirdLife International. Gypaetus barbatus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
- ↑ Брадат лешояд
- ↑ Боев, З. 1989. Брадат лешояд. – Защита на природата, 4: 20.
- ↑ Боев, З. 2011. Брадат лешояд Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 38.
- ↑ BirdLife International 2004. Gypaetus barbatus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 6 юли 2008.
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54
- ↑ Червена книга на НР България. т. 2. Животни. БАН, 1985
- ↑ Зелени Балкани: Опазване на видове и местообитания, архив на оригинала от 29 май 2008, https://web.archive.org/web/20080529163843/http://www.greenbalkans.org/old/sort_bg.html, посетен на 6 юли 2008
|