Направо към съдържанието

Бугарщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Bugarštice, изд. „Рад“, Белград, 1969 г.

Бугарщиците (на хърватски: bugarštica) са вид хърватски народни песни главно от XVI-XVII век, с юнашки сюжети и характерен 15-сричен размер.[1][2] Изпълнението им е монотонно и тъжно, наречено бугарене.[2]

Според някои автори, като Иван Шишманов, Кръстьо Мисирков и Матия Мурко, бугарщиците имат български произход, а особеният им размер се дължи на влиянието на изчезнал днес български епичен стил.[1][3][4] Други изследователи, като Измаил Срезневски и Роман Якобсон, отхвърлят този възглед и смятат 15-сричната форма за местно развитие с ограничен обхват на фона на преобладаващия сред славянските народи 10-сричен епичен размер.[1]

Смята се, че първата бугарщица е записана през 1497 г. от неаполитанския дворцов поет Роджери де Пачиенца и разказва за Янош Хуниади (Сабинянин Янко), който е затворен в Смедеревската крепост. Била е изпълнена от славяни в чест на кралицата на Неаполитанското кралство.[5]

Последни образци от бугарщици са записани в Хърватия към средата на XVIII в.[2]

  1. а б в Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 550.
  2. а б в Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 186. (на български)
  3. Мисирков, Кръстьо. „Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи)“, Одеса, 30 декември 1909 г. „Българска сбирка“, 1910, 1911.
  4. Мисирков, Кръстьо. Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров. „Български преглед“, година V, книга I, стр. 121 – 127, 1898.
  5. Сувайджич, Бошко. „Поетиката на смъртта в бугарщиците“, в „Балканистичен форум“, бр. 3, 1994 г., с. 17
  1. Владан Недић, „О усменом пјесништву“, Београд 1976 г., СКЗ, књ. 462, стр. 12
  2. Ненад Љубинковић, „Народне пјесме дугога стиха“, в „Књижевна историја“, бр. 19, Београд, 1973 г., стр. 477
  3. Валтазар Богишић, „Народне пјесме из старијих, највише приморских записа“, Београд, 1978 г.
  4. Александар Младеновић, „Језик Петра Хекторовића“, Нови Сад, 1968 г.
  5. Новак Килибарда, „О бугарштицама“ (предговор издању „Бугарштице“), „Рад“, Београд, 1979 г.
  6. John S Miletich, The Bugarštica: a bilingual anthology of the earliest extant South Slavic folk narrative song, Urbana: University of Illinois Press, ©1990