Варненски залив
| Варненски залив | |
| — залив — | |
 Спътникова снимка на Варненския залив заедно с град Варна, Варненското и Белославското езеро, 31 август 2019 г. | |
 | |
| Местоположение | Черно море |
|---|---|
| Ширина | 6,5 km |
| Дълбочина | 18,5 m |
| Населени места | Варна |
| Варненски залив в Общомедия | |
Варненският залив (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталински залив)[1] е разположен в северната част на Българското Черноморие. Той е заключен между носовете Св. Константин и Иланджик. Най-голямата му широчина между тях е 3,5 морски мили. След Бургаския залив той е най-големият в Българското черноморско крайбрежие. Плажната ивица е покрита с пясък, а централната част с тинести утайки. Заливът има равно дъно, което е наклонено на изток. Максималната му дълбочина е 18,5 м. В западната си част той се свързва изкуствено с Варненското езеро, което оказва голямо влияние върху биологичното разнообразие и на двата басейна. По протежение на залива е разположен третият по-големина град в България – Варна.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Изглед през Варненския залив, в далечината нос Галата, ограждащ от юг залива. -
Ветроходки в залива. -
Изглед от града, 1901. -
Разрушителят USS Truxtun (DDG 103) във Варненския залив. -
Варненският залив след Освобождението. -
Варненския залив, 1939 г. -
Аерофотография на плажа при Втора буна, Варненски залив, 1998 г.
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 39.
Според ЗАКОН ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чл.6, т.3, ал.а) Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик;
