Направо към съдържанието

Венецианският търговец (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венецианският търговец
The Merchant of Venice
РежисьориМайкъл Радфорд
СценаристиМайкъл Радфорд
Базиран наВенецианският търговец“ от Уилям Шекспир
В ролитеАл Пачино (Шайлок)
Джеръми Айрънс (Антонио)
Джоузеф Файнс (Басанио)
Лин Колинс (Порция)
МузикаДжослин Пуук
РазпространителСони Пикчърс
Премиера3 декември 2004 (Великобритания)
29 декември 2004 (САЩ)
11 февруари 2005 (Италия)
(Германия)
Времетраене138 мин
СтранаВеликобритания
САЩ
Италия
Люксембург.
Езиканглийски
Бюджет$30 million[1]
Приходи$21 417 725[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

Венецианският търговец (на английски: The Merchant of Venice) е романтичен драматичен филм от 2004 г., базиран на едноименната пиеса на Шекспир. Той е първият пълнометражен звуков филм на английски на пиесата на Шекспир; повечето други версии са записани продукции, направени за телевизията. От 1927 г. датира ранна звукова деветминутна продукция на сцената с делото с Люис Касън като Шайлок и Сибил Торндайк (съпругата на Касън) като Порция.

Адаптацията от 2004 г. следва текста много отблизо, като само от време на време изпуска стихове. Режисьорът, Майкъл Радфорд, вярва, че Шайлок е първият трагичен герой на Шекспир, който стига до личната катастрофа поради собствените си недостатъци:[2] и вследствие на това филмът не показва Шайлок само като злодей, а отчасти и като жертва. Той започва с текст и монтаж за това как еврейската общност е сегрегирана от християнското население на Венеция. Един от последните кадри във филма също акцентира върху обстоятелството, че като покръстен, Шайлок щял да бъде изгонен от еврейската общност във Венеция и тя няма повече да му позволи да живее в гетото.

Филмът е копродукция между Великобритания, САЩ, Италия и Люксембург.

Филмът започва със сюжета на венецианския живот през 1596 г., акцентирайки върху сегрегацията на евреите в гетото. Думи на екрана информират публиката за антиюдаизма на онова време, описвайки системата на гетото и еврейското лихварство. Шайлок и Антонио се виждат сред тълпа, наблюдаваща евреи хвърляни в канала от моста Риалто.

Филмът следва отблизо сюжетът на пиесата на Шекспир. Има няколко значителни поправки: в акт III, сцена I, Тубал казва на Шайлок, че в Генуа, един човек „ми показа пръстен, който е получил от дъщеря ти срещу маймуна“. Шайлок отвръща: "Ти ме измъчваш, Тубал: Той беше моя тюркоаз, аз го получих от Лея, когато бях ерген; не бих го дал за цяла пустош от маймуни". За него повече не се говори. В добавена сцена на края на филма обаче има кадър от близо на тюркоазения пръстен на пръста на Джесика, което подсказва, че Шайлок е направил погрешно заключение.

Друга значителна поправка е, че не показва Антонио да получава добрите вести (на гръцки евангелията), а три от корабите му не са корабокруширали в крайна сметка, а са безопасно завърнали се в края на филма.

Венецианският търговец получава като цяло положителни отзиви, с рейтинг от 73% в Rotten Tomatoes и среден резултат от 63/100 в Metacritic.[3][4] Повечето критици хвалят интерпретацията на героя на Шайлок от Майкъл Радфорд и Ал Пачино, както и мрачния, реалистичен изглед на улиците на Венеция, за който продукционният дизайнер Бруно Рубео е почетен от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти.

През 2005 г. филмът има кралска премиера в присъствието на принц Чарлз и получава номинация на БАФТА за най-добър дизайн на костюми.

Световните приходи възлизат на около $21,4 млн., при бюджет на продукцията от $30 млн.[1]