Вилехад
Вилехад | |
мисионер и епископ на Бремен | |
Роден |
735 г.
Нортумбрия |
---|---|
Починал | 21 ноември 789 г.
|
Религия | Католическа църква[1] |
Канонизация | |
Празник | 8 ноември |
Вилехад в Общомедия |
Свети Вилехад (на немски: Willehad, Vilhaed; на латински: Willehadus, * ок. 740, Нортумбрия, † 8 ноември 789, Блексен на Везер) е от ок. 770 г. мисионер във Фризия и при саксите и от 787 до 789 г. първият епископ на Бремен.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]На 13 юли 787 г. Вилехад е помазан за епископ във Вормс с присъствието на Карл Велики. На 1 ноември 789 г. той освещава първата катедрала в Бремен, която още е от дърво. След една седмица той умира от висока температура в Блексен (днес част от Норденхам) в Долна Саксония.
Неговият живот е описан от неизвестен автор в книгата Vita Sancti Willehadi през 9 век в манастир Ехтернах (в Люксембург), където епископът бил през 738/784 г.
Архиепископ Ансгар от Бремен-Хамбург пише за чудесата на Свети Вилехад (Miracula Willehadi, Die Wunder des Heiligen Willehad) между 860 и неговата смърт 865 г.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Епископ Вилехад
-
1200 години Епископство Бремен: пощенската марка от 1987 г. показва Карл Велики и Вилехад до катедралата на Бремен
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Carsten Erich Carstens: Willehad. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 262 f.
- Gerlinde Niemeyer: Die Vita des ersten Bremer Bischofs Willehad und seine kirchliche Verehrung, Auszug aus der Diss. Münster 1953, Deutsches Archiv für die Erforschung des Mittelalters, 12. Jg., 1956, S. 17 – 35.
- Andreas Röpcke: Willehad: das Leben des hl. Willehad, Bischof von Bremen, und die Beschreibung der Wunder an seinem Grabe. Schünemann Verlag, Bremen 1982, ISBN 3-7961-1738-4
- Ekkart Sauser: Willehad. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 13, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-072-7, Sp. 1316 – 1317.
- Johannes Göhler: Der Angelsachse Willehad und der Missionsauftrag Karls des Großen für Wigmodien. Wege des Glaubens, Beiträge zu einer Kirchengeschichte des Landes zwischen Elbe und Weser. S. 2 – 6, Stade 2006, ISBN 978-3-931879-26-6.