Направо към съдържанието

Вили Кюне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вили Кюне
Wilhelm Kühne
германски физиолог

Роден
Починал
10 юни 1900 г. (63 г.)
ПогребанХайделберг, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вГьотингенски университет
Научна дейност
ОбластФизиология, биохимия
Учил приФридрих Вьолер, Рудолф Вагнер
Работил вХайделбергски университет
Амстердамски университет
Вили Кюне в Общомедия

Вилхелм Кюне (на немски: Wilhelm Kühne) е германски физиолог.

Роден е на 28 март 1837 година в Хамбург, Германия. Завършва гимназия в Люнебург, след което заминава да следва в Университета в Гьотинген. Негов научен ръководител по химия е Фридрих Вьолер, а по физиология Рудолф Вагнер. През 1856 г. завършва следването си.

През 1863 г. ръководи химичното отделение на лабораторията по патология в Берлин. С помощта на Рудолф Вирхов през 1968 г. Кюне получава научната степен професор по физиология в Амстердам. През 1871 г. е избран да наследи Херман фон Хелмхолц за същата длъжност в Хайделберг, където и умира на 10 юни 1900 г.

Научни изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията на Кюне са основно върху нервите и мускулите, с които се занимава в по-ранните години от живота си, по-късно се насочва към химия на храненето, върху която прави проучвания заедно с Вирхов в Берлин. Занимава се и с изследвания върху промените в ретината под действието на светлина.

Вилхелм Кюне въвежда термина ензим.[1]

  • Lehrbuch der physiologischen Chemie. Engelmann, Leipzig 1858.
  • Myologische Untersuchungen. Veit, Leipzig 1860.
  • Über die peripherischen Endorgane der motorischen Nerven. Engelmann, Leipzig 1862.
  • Untersuchungen über das Protoplasma und die Contractilität. Engelmann, Leipzig 1864.
  • Über die Verdauung der Eiweißstoffe durch den Pankreassaft. In: Virchows Archiv. Band 38, 1867, S. 130–172.