Направо към съдържанието

Виржини Депант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виржини Депант
Virginie Despentes
френска писателка и режисьорка
Виржини Депант, 2012 г.
Виржини Депант, 2012 г.

Родена
13 юни 1969 г. (55 г.)

Националност Франция
Работилаписател, сценарист, режисьор
Литература
ПсевдонимVirginie Despentes[1]
Периодот 1993 г.
Жанровесъвременен роман, автобиография, криминален роман, документалистика
Направлениепостмодернизъм, феминизъм
Дебютни творби„Чукай ме“ (1994)
Семейство

Уебсайт
Виржини Депант в Общомедия

Виржини Депант (на френски: Virginie Despentes) е френска сценаристка, режисьорка и писателка на произведения в жанра съвременен роман, криминален роман и документалистика. Романите ѝ разказват за маргинализирания живот във френски градове, на жени и мъже на възраст между двадесет и тридесет години, живеещи с наркотици, секс и дребни престъпления.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Виржини Депант е родена на 13 юни 1969 г. в Нанси, Мьорт е Мозел, Франция, в семейство на пощенски служители. Като ученичка е буйна и на 15-годишна възраст е лекувана в психиатрия. Завършва гимназия като частна ученичка. На 17 години пътува на стоп до Лондон и на връщане е изнасилена, което бележи в бъдеще живота и творческата ѝ дейност.

Напуска родителите си, отива в Лонгви и работи като чистачка, а после отива в Лион да учи във филмовото училище. Там работи като детеледачка, продавачка и като проститутка в „салон за масаж“ и в пийп-шоу. През 1992 г. започва да пише първия си роман, който е отхвърлен от издателите.

През 1993 г. отива в Париж и живее с Ан Скот. Продължава да проституира и да пише на свободна практика рецензии за рок и порно списания.

През 1994 г. започва работа като продавачка в книжарница на Шанз-Елизе. Случаен екземпляр от романа ѝ „Чукай ме“ е публикуван през 1994 г. от издателство „Флоран Масо“. Главните героини са две млади жени, които са брутално изнасилени. Те продължават пътя си маргинализирани от обществото, със секс, насилие и отмъщение чрез убийство на мъже. Книгата бързо става бестселър и я прави известна. През 2000 г. романът е екранизиран от нея като режисьор в едноименен филм с участието на Рафаела Андерсон, Карен Ланком и Селин Боно. Филмът предизвиква скандал сред консервативните среди на обществото заради натурализма на насилието, секса и циничния език на героите.

През 1996 г. е публикуван криминално-социалният ѝ роман „Les Chiennes savantes“. През 1998 г. е издаден романът ѝ „Les Jolies Choses“ (Красиви неща). Луси и Мария са сестри близначки, но напълно противоположни. Луси води разгулен живот сред секс и наркотици и успява да получи договор за запис, въпреки че не може да пее. Тя убеждава талантливата си сестра Мари да я замести, а след представлението се самоубива, оставяйки своята самоличност на Мари. Но с влизането в света на Луси Мари открива своята скрита страна. Романът получава наградите „Флор“ и „Сен Валантен“. През 2001 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Марион Котияр и Патрик Брюел, отличен с наградата „Мишел д’Орнано“.

Виржини Депант през 2015 г.

През 2006 г. е издадена полуавтобиографичната ѝ книга „Теорията Кинг Конг“ за опита ѝ във френската секс индустрия. Книгата е представена като манифест на феминизма.

През 2010 г. е издаден романът ѝ „Миниапокалипсис“. Частната детективка Люси и вулканична лесбийка Хиената отиват в Барселона, за да търсят информация за изчезналата тийнейджърка Валантин от баща ѝ, мащехата ѝ, братовчед ѝ и майка ѝ. Разговарят с музикантите от групата „Паника в гъза“, участват в хомо-хетеро оргия и се забавляват. Книгата е определена от критиката като черен „траш“ роман. Удостоена е с три награди – „Ренодо“, „Гонкур на гимназистите“ и „Тро Вилиро“.

През 2015 г. е публикуван първият ѝ роман от поредицата „Върнън Субютекс“. Главният герой е стар дилър на рок записи, пропаднал поради господството на музиката в цифров формат.

На 5 юни 2015 г. Виржини Депант става член на журито за наградата „Фемина“, а от 5 януари 2016 г. е член на журито на Академия „Гонкур“.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Върнън Субютекс“ (Vernon Subutex)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Vernon Subutex, 1 (2015) – награди „Анаис Нин“, „Ландерно“ и „Купол“
  2. Vernon Subutex, 2 (2015)
  3. Vernon Subutex, 3 (2017)
  • King Kong Theory (2009) – автобиографично есе
  • 2000 Целувай ме, Baise-moi – по романа „Чукай ме“, режисьор
  • 2001 Les jolies choses – по романа „Красиви неща“
  • 2007 Tel père telle fille – по романа „Tee-Spirit“
  • 2009 Mutantes – ТВ документален филм, режисьор
  • 2012 Bye Bye Blondie – режисьор
  • 2013 Serious Ladies – късометражен, текст
  1. vsd.fr // Посетен на 5 юли 2021 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Virginie Despentes в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​