Военно въздушно училище за щурмани и свързочници
Военно въздушно училище за щурмани и свързочници | |
Информация | |
---|---|
Седалище | Божурище, България |
Основаване | 1945 |
Закриване | 1954 |
Вид | държавно |
Военно въздушно училище за щурмани и свързочници е българско военноучебно заведение, съществувало в периода 1945 – 1955 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Училището е формирано през 1945 г. под името Въздушно свързочно училище при Въздушните войски със задача да подготви бъдещите подофицери свързочници за нуждите на военновъздушните войски.[1] На 12 септември с.г. е преименувано на Подофицерско въздушно свързочно училище при Народните въздушни войски. Училището е с постоянна местостоянка на летище Божурище. На 15 януари 1948 г. е преименувано на Въздушно свързочно училище. Първият випуск на новото въздушно свързочно училище полага клетва на 3 март 1948 година. На 16 юли с. г. получава наименованието Поделение 2050, а от 1950 г. е преименувано на Военно въздушно училище за щурмани и свързочници с военно-пощенски номер 25950.[2] Училището съществува до 1954 г., когато влиза в състава на Народното военно въздушно училище „Георги Бенковски“.[3]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините училището носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Въздушно свързочно училище при Въздушните войски (1 януари 1945 – 12 септември 1945 г.)
- Подофицерско въздушно свързочно училище при Народните въздушни войски (12 септември 1945 – 15 януари 1948 г.)
- Въздушно свързочно училище (15 януари 1948 – 16 юли 1948 г.)
- Поделение 2050 (16 юли 1948 – 1950 г.)
- Военно въздушно училище за щурмани и свързочници (под. 25950) (1950 – 1954 г.)
Началници
[редактиране | редактиране на кода]- Полковник Александър Витанов (от 1948 г.)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Годишна международна научна конференция на факултет „Авиационен“, сборник доклади 11 – 12 април 2019 г., с. 28
- ↑ ДВИА, ф. 1534 (Военно въздушно училище за щурмани и свързочници – под. 25950), История на фондообразувателя
- ↑ Българско възраждане, томове 6 – 8, Общобългарски комитет „Васил Левски“, 2004, с. 138