Върбан Ангелов

Върбан Ангелов
	Върбан Ангелов
български юрист
Роден	16 септември 1887 г. Самоводене, България
Починал	1974 г. (86 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Партия	Българска комунистическа партия
	Народен представител в:; XVIII ОНС

Върбан Ангелов Попцветков е български юрист и дипломат, деец на Българската комунистическа партия,^[1] Обвинител от Втори състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945).^[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Попцветков е роден в Самоводене на 16 септември 1887. Учи във Велико Търново. Завършва Педагогическо училище в Шумен през 1907 г. Член на БРСДП т.с. от 1907 г. Завършва Юридическия факултет на СУ през 1912. Специализира право и в Берлин. Участва като подпоручик в Балканските войни. През Първата световна война е запасен поручик, взводен командир в 18-и пехотен полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За храброст“ IV степен и „За военна заслуга“ V степен.^[3] Ранен на Южния фронт. След войните адвокатства във В. Търново, София и Русе 1919 – 1945. През 1918 г. е секретар на ОК на БРСДП в Търново. През 1919 г. е избран за народен представител. Деец на Комунистическата партия. От 1922 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. Член на Международния съюз на адвокатите. Многократно интерниран в лагери от 1938 до 1944 г. Един от организаторите на Народния фронт в България.

Става обвинител във Втори състав на т.нар. Народен съд,^[2]^[4] Иска 15 смъртни присъди срещу депутати. Сътрудник и редактор на вестници като „Ехо“, „Новини“ и др. Посланик в Турция и Австрия. Ръководител на Държавния арбитраж 1970 – 1973. Умира в София през 1974 г. Негови спомени и документи се съхраняват в Централния държавен архив – Ф. 1113К, 1 опис, 10 а.е., 1944 – 1968^[5].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стопанската криза в България. 1929, 96 с.
Високите лихви и насоки за някои видове кооперации. 1933, 96 с.
Стопанската разруха на България. 1945, 56 с.
Земеделският въпрос в България. 1947, 1 52 с.170.
Турция. 1954, 226 с.
Гърция и Турция в лагера на империалистите (Политико-стопански очерк). 1964, 196 с
Живот за Партията (Спомени 1900 – 1944 г.). 1972, 259 с.
Неизвестни страници от миналото: (1919, 1923, 1925, 1944, 1956, 1968). Сб. статии, спомени и изследвания. Състав. Върбан Н. Тодоров. 1993, 352 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ История на България – онлайн библиотека
↑ ^а ^б II състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 42; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 94-95
↑ Христов, Христо. „Разбивачът“ на митове за „народния съд“ се оказа внук на народния обвинител по делото срещу депутатите през 1945 г. // desebg.com.
↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, с. 27

[1] История на България – онлайн библиотека

[:0-2] а ^б II състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.

[3] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 42; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 94-95

[4] Христов, Христо. „Разбивачът“ на митове за „народния съд“ се оказа внук на народния обвинител по делото срещу депутатите през 1945 г. // desebg.com.

[5] Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, с. 27

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]