Георги Панев

Георги Панев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1887 – 1919
Род войски	Пехота
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 май 1868 г. (стар стил) Богдград, Османска империя

Георги Стоичков Панев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир 4^-ти пехотен плевенски полк и на 2^-ра бригада от Планинската дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Георги Панев е роден на 27 май 1868 г. в с. Богданов дол, Софийско. През 1887 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 7 септември 1887 г. е произведен в чин подпоручик. На 7 септември 1890 г. е произведен в чин поручик, от 1898 е капитан, а от 1908 г. – майор. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник. Служи в 13^-и пехотен рилски полк и в 18^-и пехотен етърски полк.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Панев е командир на 4^-ти пехотен плевенски полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Дейставащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, през 1916 г. е произведен в чин полковник, а през 1921 г. за същата служба съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас. По-късно служи във 2^-ра бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия. Командва 2^-ра бригада от Планинската дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 464 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ ІІІ степен с мечове в средата. По-късно командва 4-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия. На 25 август 1919 г. е уволнен от служба.

На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

Семейство

Генерал-майор Георги Панев е женен и има 3 деца.

Военни звания

• Подпоручик (7 септември 1887)
• Поручик (7 септември 1890)
• Капитан (1898)
• Майор (1908)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1916)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
• Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1921)
• Орден „Св. Александър“ ІІІ степен с мечове в средата (1921)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1887)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 17.