Гигантска пърхутка

	Гигантска пърхутка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:	Печуркови (Agaricaceae)
род:	Calvatia
вид:	Гигантска пърхутка (C. gigantea)
	Научно наименование
	Calvatia gigantea Lloyd, 1904
	Синоними
	Lycoperdon giganteum Batsch, 1786; Langermannia gigantea Rostk., 1839; Lycoperdon giganteum Batsch, 1786;
	Гигантска пърхутка в Общомедия
	[ редактиране ]

Гигантската пърхутка, още Голяма планинска пърхутка^[1] (Calvatia gigantea), е вид базидиева гъба с ядливо плодно тяло. Поради огромните си размери, гъбата е добре позната и се продава на пазара. При тази гъба спорообразуващия слой се нарича глеба и се съхранява в самото плодно тяло, обградено от двуслойна обвивка наричана перидиум.

Отначало месото и обвивката на гигантската пърхутка са бели. При узряването на спорите, спороносният слой пожълтява и по-късно покафенява докато обвивката също потъмнява и се пропуква. Тогава споровата маса става прахообразна. При натиск или падане на дъждовни капки спорите се мобилизират и излитат през пукнатините. В основата на плодното тяло често се откриват белите нишки на мицела. При остарелите екземпляри тази връзка с мицела се прекратява. Максималното тегло на една гигантска пърхутка е около 10 kg, а максималният диаметър е около 80 cm.

Гъбата плододава през лятото и есента и се среща рядко. Предпочита градини, паркове и пасища близо до широколистна гора и често расте на самодивски кръгове. Поради впечатляващите си размери, трудно се бърка с други видове. Новопоникналите гигантски пърхутки може да се сбъркат с други пърхутки и дори неразвити бели печурки и мухоморки.

Употребява се докато месото е още съвсем бяло и веднага след откъсване. Нарязва се на плочки които се панират или леко запържват.

След узряване тялото на гъбата става кафеникаво и под обвивката му спорите с размер 3 – 5 μm стават прахообразни. Спорите съдържат химически съединения от групата на пеницилиновите антибиотици и имат антимикробно и антибактериално действие, установено чрез алкохолен извлек ^[2]

Източници

↑ Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 235.
↑ JONATHAN S.G. AND I.O. FASIDI, Department of Botany and Microbiology, University of Ibadan. Ibadan, Nigeria. Antimicrobial activities of two Nigerian edible macro-fungi – Lycoperdon pusilum (Bat. Ex) and LYCOPERDON GIGANTEUM Архив на оригинала от 2018-04-12 в Wayback Machine.

[1] Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 235.

[2] JONATHAN S.G. AND I.O. FASIDI, Department of Botany and Microbiology, University of Ibadan. Ibadan, Nigeria. Antimicrobial activities of two Nigerian edible macro-fungi – Lycoperdon pusilum (Bat. Ex) and LYCOPERDON GIGANTEUM Архив на оригинала от 2018-04-12 в Wayback Machine.

[1]

[2]