Направо към съдържанието

Гунел Линде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гунел Линде
Родена14 октомври 1924 г.
Починала12 юни 2014 г. (89 г.)
Стокхолм, Швеция
Професияписател, сценарист, журналист
Националност Швеция
Активен период1958-1996
Жанрдетска литература, документалистика
СъпругЕйнар Линд (1949-1983)
Уебсайт

Гунел Линде (на шведски: Gunnel Linde) е шведска журналистка, сценаристка и писателка, авторка на произведения в жанра детска литература.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Гунел Линде е родена на 14 октомври 1924 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на книжаря Гунар ван Гийдерстам и Лив Нордънстрьом. Учи реклама в Университетския колеж по изкуствата, занаятите и дизайна при Андерс Бекман, и в Анингтън Колидж в Англия.

След дипломирането си, през 1945 г. става журналист и карикатурист в „Катринхолмс Курирен“, после през 1947 г. в „Östgöten“, а през 1947 г. в „Helsingborgs Dagblad“. В периода 1947-1949 г. е говорител в шведското радио, а в периода 1957-1963 г. е радиопродуцент. В периода 1964-1989 г. е телевизионен продуцент.

През 1949 г. се омъжва за Ейнар Линд, телевизионен продуцент и фотограф. Имат три дъщери.

Първото ѝ произведение „Osynliga klubben och hönshusbåten“ е публикувано през 1958 г.

Автор е на множество произведения за деца и юноши, като голяма част от тях са екранизирани.

За творчеството си е удостоена с авторитетни награди – наградата „Нилс Холгерсон“ през 1965 г., наградата „Астрид Линдгрен“ през 1978 г., наградата „Природа и култура“ през 1979 г., наградата на Шведския библиотечен съюз за най-добра детска книга, „LesePeter“ през 2006 г., и др.

Член е на Шведската академия за детски книги. През 1971 г. е съосновател на нестопанската организация за защита на правата на децата „BRIS“.

Гунел Линде умира на 12 юни 2014 г. в Стокхолм.

  • Osynliga klubben och hönshusbåten (1958)
  • Lurituri (1959)
  • Tacka vet jag Skorstensgränd (1959)
  • Osynliga klubben och Kungliga spöket (1960)
  • Lurituri reser bort (1961)
  • Till äventyrs i Skorstensgränd (1962)
  • Fröken Ensam Hemma åker gungstol (1963)
  • Den vita stenen (1964)
  • Med Lill-Klas i kappsäcken (1965)
  • Den olydiga ballongen Återutgiven 2012 av Svenska barnboksinstitutet (1966)
  • Eva-sjams land (1967)
  • Eva-sjam och Nalle (1968)
  • Eva-sjam och Lua (1968)
  • Pellepennan och Suddagumman (1968)
  • Löjliga familjerna (1971)
    Смешни семейства, изд.: „Отечество“, София (1993), прев. Антоанета Приматарова-Милчева
  • Jag är en varulvsunge (1972)
  • Mamm – och pappsagor (1976)
  • Om livet är dig kärt (1977)
  • Dingo – rymmare utan fasttagare (1981)
  • Telefonen i underjorden (1983)
  • Skräcknatten i Fasenbo (1985)
  • Rädda Joppe – död eller levande (1985)
  • Gå på vattnet (1987)
  • TV-tämjarna (1987)
  • Pellepennan och Suddagumman som ordbehandlare (1989)
  • Charlie Karlsson och hans barnvakter (1990)
  • En som har tur (1993)
  • När mormor var mamma (1993)
  • När mamma var mamma (1993)
  • När jag var mamma (1993)
  • Du har inte en chans – ta den! (1995)
  • Hålla handen (1996)
  • 1965 Pellepennan och Suddagumman
  • 1966 I lapparnas land – ТВ сериал
  • 1966 Tacka vet jag skorstensgränd
  • 1969 Jackanory – ТВ сериал, 5 епизода по книгите
  • 1973 Den vita stenen – ТВ сериал, 13 епизода по книгите
  • 1974 Upp med händerna – ТВ минисериал
  • 1976 Vi samlar på såna
  • 1983 Med Lill-Klas i kappsäcken – ТВ филм, по романа
  • 1985 Rädda Joppe – död eller levande – ТВ сериал
  • 1988 Lita på det oväntade – ТВ филм, по романа
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gunnel Linde в Уикипедия на шведски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​