Дазий Доростолски
Дазий Доростолски | |
Роден | |
---|---|
Канонизация | |
Празник | 20 ноември |
Дазий Доростолски е православен светец, първият известен Христов мъченик по днешните българските земи.[1]
Името на свети Дазий е известно и с изписването "Дасий", както присъства в редица текстове и богослужебни четива, както и върху иконописни изображения на светеца.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]В град Доростол (днес Силистра) е разположен пограничният лагер на Единадесетия Клавдиев легион. По време на Диоклециановите гонения в легиона имало християни, които загиват като мъченици за вярата. Така се поставя началото на богатото наследство от жития, материални паметници и знаци, които определят водещата позиция на Дуросторум-Доростол-Дръстър-Силистра като паметно място за християните в Долнодунавските провинции.[3] Дазий бил войник в легиона по произход тракиец и християнин. По време на шумните езически тържества, Дазий се отстранявал и се разхождал по брега на Дунава. Настъпило времето на новогодишните карнавални шествия в чест на бог Кронос. По време на тържествата Дазий трябвало да играе ролята на Кронос. Като християнин Дазий отказва да вземе участие в ритуалите. За тази негова постъпка бил изправен пред военен съд. Пред съда обяснява, че за него това не чест, а унижение, тъй като той служи само на истинския Бог. Дазий е осъден на смърт и посечен в 292 година.
При нахлуването на аварите, мощите на Свети Дазий са пренесени в Константинопол, а по време на Четвъртия кръстоносен поход - в Италия, като днес те се пазят в музея Диоцезиано в град Анкона.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георги Атанасов, 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I - IV в. / Изд.: Unicart ISBN: 9789542953012 / стр. 11
- ↑ Св. Дасий Доростолски (Дазий Доростолски) // https://www.pravoslavieto.com/.
- ↑ Атанасов, Георги Георгиев. „Християнският Дуросторум-Дръстър. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието. История, археология, култура, изкуство.“. Варна-Велико Търново, 2007. с. 15 сл.
- ↑ Монахиня Друмева Валентина, Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България, част I, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмч. Георги Зограф“, 2005 г.