Направо към съдържанието

Джак от сенките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Джак от сенките“
Jack of Shadows
АвторРоджър Зелазни
Първо издание1971 г.
САЩ
ИздателствоWalker and Company
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика, фентъзи
Видповест
ISBNISBN 0-802-75535-6

„Джак от сенките“ е повест на американския писател Роджър Зелазни, комбинираща научна фантастика и фентъзи. По думите му името на книгата е отдаване на почит към Джак Ванс[1]. Във въведението към повестта той споменава, че се е опитал да улови някой от екзотичните пейзажи в произведенията на Ванс.

Издадена е за пръв път през 1971 г. в няколко броя на „Magazine of Fantasy and Science Fiction“, а по-късно същата година и като отделна книга. През 1972 година е номирана за награда Хюго[2] и същата година завършва под номер 4 в класацията на Локус за най-добра повест[3].

Повестта се развива в свят, едната половина на който е винаги осветена, а другата е потънала в мрак. В осветената част културата е технологична, докато в тъмната страна е разпространена магията.

В тъмната страна живеят могъщи магически същества черпещи сили от местата, които обитават. За разлика от тях Джак от Сенките черпи сили от местата, където светлината и мрака се срещат. Единственият му приятел е Морнингстар, същество наказано да стои на границата между осветената и тъмната страна в очакване на изгрева.

За да осъществи своето отмъщение Джак започва да търси изгубения ключ на Колиния. С помощта на технологиите на светлата страна успява да го открие и обединява всички царства на тъмната страна. В опит да възстанови стореното по време на своето управление търси съвет от Морнингстар, който го съветва да унищожи Машината в сърцето на света. Разрушаването ѝ е съпроводено с различни катаклизми, а светът променя скоростта, с която се върти.

Повестта завърша с падането на Джак от висока кула, а освободения Морнингстар (дочакал изгрева предизвикан от промяната във въртенето на света) лети към него в опит да го спаси. Съдбата на Джак остава неизвестна.

Зелазни отхвърля предложенията на феновете за продължение и казва: „Не смятам да пиша продължение. Хареса да приключа книгата с такъв неопределен завършек.“[4]

Номинации за награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Номинация за награда Хюго, 1972 година[2]
  • Номинация за награда Локус, 1972 година[2]
  1. www.wattpad.com[неработеща препратка]
  2. а б в 1972 Award Winners & Nominees // Worlds Without End. Посетен на 27 септември 2009.
  3. www.locusmag.com
  4. I didn’t really intend to continue that one. I liked ending it with that sort of ambiguous ending.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]