Джереми Корбин
| Джереми Корбин Jeremy Corbyn | |
| британски политик | |
 2024 г. | |
| Роден |
Чипънхем, Англия |
|---|---|
| Националност |  Англия Великобритания |
| Политика | |
| Партия | Лейбъристка партия (1965 – май 2024)[1] |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.jeremycorbyn.org.uk |
| Джереми Корбин в Общомедия | |
Джереми Бърнърд Корбин (на английски: Jeremy Bernard Corbyn) е британски политик, оглавяващ Лейбъристката партия и действащ като водач на опозицията в страната от 2015 до 2020 г.[2] Депутат от избирателен район Ислингтън Норт от изборите през 1983 година насам.[2]
Биография и дейност
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Чипънхем, Уилтшър,[3] и за кратко е ученик в Северния лондонски политехнически университет, но не завършва.[4] По-късно работи в Националния съюз на държавните служители[5] и в Консолидирания съюз по инженерство и електротехника,[6] както и в Националния съюз на шивачите и работниците в текстилната индустрия[7] – като представител на съюза.
Политическата му кариера започва през 1974 година, когато е избран в Съвета на Херинги, а по-късно е Секретар на район „Излингтън“ в структурата на Лейбъристката партия. Това се променя едва когато е избран за депутат от Излингтън Норт.
Самоопределя се като демократичен социалист и се ангажира с повторното одържавяване на комуналните услуги и железниците, с отпадането на учебните такси за университети,[8] възвръщането на студентските стипендии,[8] с количественото смекчаване за финансиране на инфраструктурата и възобновимите енергийни проекти, както и отмяната на орязванията в държавния сектор и социалните плащания, които са налице от 2010 година насам; с противодействие на укриването и избягването на данъци от корпорации и богати лица, и с намаляването на субсидиите за бизнесите, като алтернатива на програмата за строги мерки на правителството.
Той е член на Социалистическата група за кампании, Кампанията за палестинска солидарност, Амнести Интернешънъл и Кампанията за ядрено разоръжаване (от 1966 г.),[6] както и Национален председател на Коалицията за спиране на войната.
На 6 юни 2015 година Корбин обявява кандидатурата си за водаческо място на Лейбъристката партия. Макар че отначало е считан за екстремист, той се превръща във водещ кандидат според анкетните проучвания, и си осигурява подкрепата на мнозинството от трейдюнионите с връзки с лейбъристите, както и с три съюза, които са необвързани. На 12 септември 2015 година е избран за водач на Лейбъристката партия, след като печели 59,5% от гласовете в първия кръг от изборите.[9][10]
През октомври 2020 г. е изключен от Лейбъристката партия и парламентарната група след твърдения, че антисемитизмът в партията (установен с парламентарно разследване[11]) е преувеличен и прекалено се изтъква по политически причини, но през ноември членството му е възстановено. След вътрешнопартийни избори начело на партията застава Кийр Стармър.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.workwithdata.com // Посетен на 15 октомври 2024 г.
- ↑ а б Сайт на Британския парламент. Jeremy Corbyn MP. Проверен на 20 септември 2015 година.
- ↑ Mendick, Robert. Jeremy Corbyn, the boy to the manor born // The Telegraph. 2015-08-22. Посетен на 2023-07-28.
- ↑ Джереми Бърнърд Корбин, Парламентарен профил от Андрю Рот" Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine. (ПиДиЕф-файл).
- ↑ Хортън, Хелена. в-к „Дейли Телеграф“. „Over 50 000 people sign petition saying that the BBC is biased against Jeremy Corbyn“. 17 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
- ↑ а б Уийлър, Брайън. Би Би Си. „The Jeremy Corbyn Story: Profile of Labour's new leader“. 12 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
- ↑ Нелсън, Найджъл. в-к „Дейли Мирър“. Jeremy Corbyn: If I don’t win Labour leadership I can always go back to my allotment" 25 юли 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
- ↑ а б Стоун, Джон. в-к „Индипендънт“. „Jeremy Corbyn: Scrap tuition fees and give students grants again, says Labour leadership contender“. 16 юли 2015 г. Проверен на 25 септември 2015 година.
- ↑ БиБиСи Нюз. „Jeremy Corbyn wins Labour leadership contest“. 12 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
- ↑ Мейсън, Роуена. „Labour leadership: Jeremy Corbyn elected with huge mandate“. в-к „Гардиън“ (Лондон). 12 септември 2015 г. Проверен на 20 септември 2015 година.
- ↑ Labour antisemitism report: Jeremy Corbyn says complaints 'overstated' as party found to have broken law // Sky News. 29 октомври 2020. Посетен на 12 септември 2022. (на английски)
_-_The_Noun_Project.svg){kind=small}