Направо към съдържанието

Джовани Леви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джовани Леви
Giovanni Levi
италиански историк
Роден
29 април 1939 г. (85 г.)

Националност Италия
Учил вТорински университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вТорински университет
Венециански университет „Ка Фоскари“
Публикации„Нематериално наследство“ (1985)
Джовани Леви в Общомедия

Джовани Леви (на италиански: Giovanni Levi) е италиански стопански историк, който наред с Карло Гинзбург е един от основателите на така наречената Микроистория , клон на социалната история, считан за едно от най-важните направления в историографията в края на ХХ век. Заедно с Гинзбург е водещ на поредицата Microstorie в италианското издателство Einaudi, където между 1981 и 1991 г. излизат 21 новаторски книги. Докато Карло Гинзбург придава антропологичен и културологичен зрителен ъгъл в историческото изследване, Джовани Леви се ангажира със задълбочаване на включването на икономическите и социалните мрежи в представата за историческата реалност.

Роден е на 29 април 1939 г. в Милано. Завършва Еврейското училище в Торино (1945-1953) и Класическия лицей „Андреа Дориа“ в Генуа (1953-1958). През 1958–1964 г. следва във Философския факултет на Торинския университет. Дипломира се с теза „Икономическата политика на Алберто де Стефани (1922-1925)“. Асистент в Торинския университет между 1964 и 1971 г., професор по стопанска история там от 1971 до 1994 г. Между 1994 и 2000 г. е професор по стопанска история във Венецианския университет „Ка Фоскари“. В пенсия от 2008 г.

Редактор е на списание Quaderni storici (Исторически бележници). Най-значимите му публикации са книгите „Нематериално наследство: Кариерата на един пиемонтски екзорсист през XVII век“ (1985) и „Център и периферия на абсолютистката държава“ (1985), както и сборника, на който е съсъставител заедно с Жан-Клод Шмит „История на младежите“ (1994).

Участва в двудневната международна конференция „Микроистория – макроистория: Каква социална история?“, която се провежда на 29 и 30 ноември 2008 в софийския хотел „Арена ди Сердика“.[1]

  • L’eredita’ immateriale. Carriera di un esorcista nel Piemonte del Seicento, Einaudi, Torino, 1985.
    Das Immaterielle Erbe. Eine bauerliche Welt an der Schwelle zur Moderne, Wagenbach, Berlin, 1986.
    Le Pouvoir au village. Histoire d'un exorciste dans le Piémont du XVIIe siècle, Gallimard, Paris, 1989.
    La herencia immaterial. La historia de un exorcista piamontes del siglo XVII, Nerea, Madrid, 1990.
    Nematerialna dediscina. Zivsljeniska pot piemonteskega eksorcista iz XVII. Stoletja, SKUC, Ljubljana, 1995.
  • Sobre microhistoria, Editorial Biblos, Buenos Aires, 1993.
  • (ред. заедно с Жан-Клод Шмит) Storia dei giovani, Laterza, Bari, 1994.
    (бразилско изд., Companhia das Letras, Sao Paulo, 1995; френско изд., Seuil, Paris, 1996; испанско изд., Taurus, Madrid, 1996; германско изд., S.Fischer, Frankfurt am Main, 1966; американско изд., Harvard U.P., Cambridge, Mass. 1997; румънско изд., Istitutul European, Iasi, 2001; японско изд.; корейско изд.).
  • (ред. заедно с Жак Ревел) Political Uses of the Past. The Recent Mediterranean Experience, Frank Cass, Londres-Portland, 2002
Публикации на български език
  1. Теодора Георгиева, „Моралният историк: Винаги може още...“, в. „Култура“, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.