Джовани Месе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джовани Месе
Giovanni Messe
Роден
Починал
ПогребанКампо Верано, Италия

ПартияХристияндемокрация
НаградиРицарски кръст (23 януари 1942)
Семейство
Подпис
Джовани Месе в Общомедия

Джовани Месе (на италиански: Giovanni Messe, 10 декември 1883 г., Мезане – 18 декември 1968 г., Рим) е италиански военачалник, участвал в операция „Барбароса“, политически деец, маршал на Италия.

Ранни години и Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 декември 1883 г. в село Мезане, провинция Бриндизи в Апулия. През декември 1901 г. започва военната си кариера, постъпвайки като доброволец в армията. Участва в италианското завоюване на Либия през 1913 г. По време на Първата световна война се сражава в редиците на щурмовата част Arditi, специална единица на пехотата. През 1923 г. Месе става адютант на краля на Италия Виктор Емануил III. От 1927 до 1935 г. командва 9-и полк на берсалиерите, със звание полковник. На 16 септември 1935 г. е назначен за командир на 3-та моторизирана бригада във Верона, която командва по време на Втората италианско-етиопска война. За успешните си действия, на Месе е присвоено званието генерал-майор.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След войната, Месе написва книгите „La guerra al fronte russo. Il Corpo di Spedizione Italiano (C.S.I.R.)“ (1947 г.) за действията на италианския експедиционен корпус на Източния фронт през 1941 – 1942 г. и «Come finì la guerra in Africa. La „Prima Armata“ italiana in Tunisia», където подробно описва събитията през 1943 г. в Северна Африка. Военната му популярност оказва влияние и в гражданския му живот – от 1953 до 1955 г. Месе е избран за представител в италианския Сенат. Също така е президент на Асоциацията на италианските ветерани.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гордиенко А. Н. Командиры Второй мировой войны. – Т. 2. – Мн., 1998. – ISBN 985-437-627-3
  • Чиано, Галеаццо. Дневник фашиста. 1939 – 1943. – М.: Издательство „Плацъ“, 2010. – Серия „Первоисточники новейшей истории“. – 676 с. – ISBN 978-5-903514-02-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]