Динчо Велев
| Динчо Велев | |
| български партизанин и офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил във | Военна академия „Фрунзе“ |
| Работил | военен офицер |
Динчо Петров Велев (Дупинов) е български партизанин, офицер Българската народна армия (генерал-лейтенант), член на БКП[1].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и младежки годни[редактиране | редактиране на кода]
Динчо Велев е роден на 5 декември 1921 г. в пазарджишкото село Смилец. Завършва пазарджишката гимназия (1943). Като ученик е приет за член на РМС (1937). От юни 1944 г. е член на БКП.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. От март до септември 1943 г. е ятак на партизани и секретар на РМС в родното си село. През 1943 г. излиза в нелегалност и става партизанин в Партизанска бригада „Георги Бенковски“. Бил е командир на чета и помощник-командир е на бригадата. Участва и във войната срещу Нацистка Германия (1944), като командир на рота.
Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]
След 9 септември 1944 г. служи в БНА. Командир е на рота в 27-и пехотен полк (септември 1944-декември 1944). От декември 1944 до септември 1945 г. учи във Военното училище в София. След това до декември 1946 г. е командир на курсантски взвод училището. Между декември 1946 и декември 1947 г. е командир на дружина в 27-и пехотен полк. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ (1 януари 1948-ноември 1950). През ноември 1950 г. е назначен за заместник-началник на Оперативния отдел на втора армия. Остава на този пост до април 1951 г. Между април и декември 1951 г. е началник на Оперативния отдел на втора армия.
От януари 1952 г. като полковник е временен командир на осемнадесета мотострелкова дивизия[2]. От февруари 1952 г. е полковник, а от 3 октомври 1957 г. е повишен в звание генерал-майор. Остава командир на дивизията до декември 1953 г. Командир на Втора мотострелкова дивизия в Стара Загора (1953 – 1957; 1959 – 1960).[3] Началник на военновременния щат на БНА от 15 декември 1962 г. Командир на Втора армия (1971 – 1975)[4]. Бил е началник на Управление „Бойна подготовка“ в МНО. Към 1976 г. е началник на Управление „Бойна подготовка“ на Командване Сухопътни войски[5].
Съдебен заседател от военната колегия на Върховния съд на Народна република България от 17 юли 1981 г. Достига до звание генерал-лейтенант през 1969 г.[6]. Създател на алпийските подразделения на Българската армия (1982).
Автор на книгата „Маньовърът в общовойсковия бой в планината“ (Военно издателство, С., 1972) и мемоарните книги „Огньовете горят“ (Военно издателство, С., 1973) и „Дълг и младост“ (Военно издателство, С., 1978).
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Динчо Велев е вуйчо на Иван Гарелов, български журналист.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 2
- ↑ Протокол № 143 от 5 септември 1952, с.62
- ↑ Протокол № 264 от 26 септември 1957 г.,с. 92
- ↑ Светли страници от историята, Цончо Драгански. Посетен на 1 октомври 2015
- ↑ Кръстев, Д. Другари офицери, господа офицери. Изд. Пропелер, 2012, с. 191
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 176
|
