Диполд VII фон Хоенбург

Диполд VII фон Хоенбург
	Диполд VII фон Хоенбург
маркграф на Хоенбург и Фобург
Герб

Диполд VII фон Хоенбург/Фобург (на немски: Diepold VII, Markgraf von Hohenburg; Diepold VII, markgraf von Vohburg; * между 1116 и 1176; † 26 декември 1225) от род Диполдинги-Рапотони, е маркграф на Хоенбург и Фобург (1204 – 1225) в Горен Пфалц, Бавария.

Произход и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на маркграф Бертолд I фон Хам и Фобург († 15 септември 1185) и съпругата му вероятно Аделхайд фон Баленщедт, дъщеря на граф Албрехт В. Вегенер. Внук е на Диполд III фон Фобург (1075 – 1146), маркграф в баварския Нордгау, на Фобург, Хам и Наббург (1078 – 1146), и Кунигунда фон Байхлинген († 1140) от род Нортхайм. Правнук е на Диполд II фон Фобург († 1078), маркграф в Нордгау, и на Луитгард фон Церинген († 1018). Баща му е брат на Адела фон Фобург († сл. 1187), омъжена пр. 2 март 1147 г. (разведена март 1153) за по-късния император Фридрих I Барбароса († 1190).

Полубрат е на маркграф Бертхолд/Бертолд II фон Фобург († 1204), женен за Елизабет фон Вителсбах († 1189 – 1190), дъщеря на баварския херцог Ото I фон Вителсбах († 1183) и графиня Агнес фон Лоон († 1191).

Диполдингите-Рапотоните се разделят през 1146 г. след смъртта на дядо му Диполд III на две линии.

Диполд VII, маркграф фон Хоенбург умира на 26 декември 1225 г. и е погребан в манастир „Св. Петър“ в Кастл. Четиримата му бездетни синове (Диполд, Бертолд, Ото, Лудвиг) отиват с Хоенщауфените в Италия, получават виши служби и умират в затвор. Господството отива към епископство Регенсбург.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: вер. се жени за жена с неизвестно име и има две дъщери (вер. незаконни):

дъщеря, омъжена 1199 г. за Гулиемо ди Казерта, син на конте Гулиемо ди Казерта
дъщеря († сл. 1223), омъжена за Джакопо конте ди Сансеверино, син на Гулелмо ди Сансеверино и Изабела ди Марсико

Втори брак: сл. 15 май 1209 г. с Матилда фон Васербург († сл. 1237), вдовица на граф Фридрих II фон Хоенбург († 15 май 1209), дъщеря на граф Дитрих III фон Васербург († 1206) и Хайлика I фон Вителсбах († 1200), дъщеря на баварския херцог Ото I фон Вителсбах († 1183) и графиня Агнес фон Лоон († 1191). Те имат децата:^[1]^[2]

Рихгард фон Хоенбург († 10 август 1266), омъжена на 13 май 1237 г. за граф Хайнрих I фон Ортенбург († 15 февруари 1241), граф на Мурах
Бертолд III/IV († 2 ноември 1256/септември 1257), маркграф на Хоенбург, комте д'Андриа, граф Асколи (1251), регент на Сицилианското кралство (1254 – 1256), женен за Изолда Ланчия († 1255)
Диполд VIII († 18 февруари 1248, убит), маркграф на Хоенбург, женен за Томасия ди Манупело
Ото I († 2 ноември 1256/септември 1257 в затвор), маркграф на Хоенбург (1249), граф Катанцаро, 1254 граф Кети
Лудвиг († 2 януари 1256/21 март 1258 в затвор), конте ди Контроне
Хедвиг фон Фобург († 8 юни 1265), омъжена за Марквард I фон Арнсберг-Хайдек († 9 юни 1278), син на Готфрид II фон Хайдек-Арнсберг († сл. 1235) и Хедвиг; родители на Готфрид III фон Арнсберг-Хайдек († 1331)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Wolfgang Rappel, Diepoldinger, Markgrafen. In: Karl Bosl: Bosls bayerische Biographie. Pustet, Regensburg 1983, ISBN 3-7917-0792-2, S. 138 (online Архив на оригинала от 2015-06-26 в Wayback Machine., Universitätsbibliothek Regensburg).
Friedrich Spörer: Geschichtlicher Führer durch Hohenburg und die nächste Umgebung, Michael Laßleben, Oberpfalz-Verlag, Kallmünz 1935
Th. Ried, Geschichte der Grafen von Hohenburg, 1812; H. Batzl, Der Landkreis Amberg, 1965.
Andreas Kraus: Geschichte Bayerns: Von den Anfängen bis zur Gegenwart. C.H. Beck, München 1988, S. 88. ISBN 3-406-09398-1.
Winkelmann, Eduard: Jahrbücher der Deutschen Geschichte, Philipp von Schwaben und Otto IV. von Braunschweig 1. Buch Verlag von Duncker & Humblot Leipzig 1873, Seite 37,201,226,359,360 -
Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 78.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 78.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 25., Vol. XXVII, Tafel 132.