Долни Вит
| Долни Вит | |
 Читалището в Долни Вит | |
  Долни Вит  Долни Вит | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 405 души[1] (15 март 2024 г.) 21,6 души/km² |
| Землище | 18,759 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Пощ. код | 5969 |
| Тел. код | 06566 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 22335 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Гулянци Лъчезар Яков (Левицата!; 2007) |
| Кметство – кмет | Долни Вит Венцислав Иванов (ГЕРБ) |
Долни Вит е село в Северна България. То се намира в община Гулянци, област Плевен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Долни Вит е село в Северна България. Намира се в община Гулянци, област Плевен.
Отстои на 9 км североизточно от гр. Гулянци, на 39 км северно от гр. Плевен и на 193 км североизточно от гр. София. Съседните села Сомовит и Милковица са съответно на 4 км североизточно и на 4 км южно.
Разположено е в низина, съвсем близо до десните брегове на реките Вит и Дунав. Надморската му височина достига 48 м. Климатът е умереноконтинентален със студена зима и топло лято, количеството на валежите е малко.
Железопътен и автобусен транспорт го свързват с останалите населени места. Селото е едно от големите в общината и е много добре уредено. Главните улици са асфалтирани и осветени, изградени са водопреносна и електропреносна мрежи.
Постоянното население наброява около 515 души.
В Долни вит функционират кметство, параклис, читалище, детска градина, магазини и заведение. Най-близкото училище е в с. Милковица.
Селото има стадион и футболен клуб. Любителите на риболова могат да се възползват от условията, които река Вит предоставя за практикуването му, както и за пикници, плаж и разходки.
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на османската власт, селото се е казвало „Шамлиево“. На един хълм над селото има построен параклис. По път към ЖП гарата се намира стадион „Бенковски“. До 1953 г. селото се е наричало Шамлиево. Неговите стари жители разказват, че селището носи името на някогашния турски чифликчия Шамли бей, който владеел над 10 000 декара ниви и ливади. След освобождението на България от османско владичество той заминава за Анадола и селяните стават собственици на плодородната земя в околността на селото. Населението се е занимавало със земеделие, животновъдство и градинарство. Селото е разположено по склоновете на възвишение и има югозападно разположение. Поради свличане на земни пластове жителите на селото са принудени да изоставят дворните си места и се преместват на друго място. Това е станало през 1956 година. Селото е застроено в низината, където преди са били зеленчукови градини. Построени са нови къщи, посадени са плодни дървета, а дворовете и улиците са озеленени.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Характерното ястие е „Моаре де пеще“ (от румънското moare de peşte – „рибна саламура“), наричано още „моричика“ и „прясол“. В останалите части на България това ястие е известно и като „влашка саламура“. Приготвя се по следния начин: изпържвате добре, оваляна в царевично брашно (малай) която и да е прясна дунавска риба (най-добре таранка или уклей), или изпичате във фурна едно пиле. Слагате на котлона тенджера с 2 л. вода, щом заври я отдръпвате от котлона. Добавяте изпеченото месо на късчета в предварително подправената със сол и оцет на вкус вода заедно с 1 глава счукан чесън, 5-6 изпечени и обелени чушки и 2-3 люти – пресни или сухи, слага се и печен домат, сол. Консумира се гореща.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
