Дракункулоза
| Дракункулоза | |
 Използване на кибритена клечка за премахване на гвинейски червей от крака на човек | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | B72 |
| МКБ-9 | 125.7 |
| База данни eMedicine | ped/616 |
| Мед. рубрики MeSH | D004320 |
| Дракункулоза в Общомедия | |
Дракункулозата, известна още като болест гвинейски червей (БГЧ), е паразитоза, причинена от гвинейски червей (Dracunculus medinensis).[1] Човек може да се зарази при консумация на вода, която съдържа водни бълхи, заразени с ларвите на гвинейския червей.[1]
Симптоми
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално заболяването протича без симптоми.[2] Около година по-късно заразеният започва да усеща пареща болка, когато женският червей образува мехур върху кожата, обикновено на някой от долните крайници.[1] След това червеят излиза от кожата в продължение на няколко седмици.[3] През това време е възможно заразеният да среща трудности при ходене или физическа активност.[2] Заболяването много рядко причинява смърт.[1]
Причини
[редактиране | редактиране на кода]Човекът е единственият известен организъм, който може да бъде заразен от гвинейски червеи.[2] Червеят е с широчина от един до два милиметра, а възрастната женска е с дължина между 60 и 100 cm (мъжките са много по-къси).[1][2] Извън човешкото тяло, яйцата могат да оцелеят до три седмици.[4] Преди това, те трябва да бъдат изядени от водни бълхи.[1] Ларвите във водните бълхи могат да оцелеят до четири месеца.[4] Това означава, че е необходимо заболяването да се проявява всяка година при хората, за да продължи да съществува в даден район.[5] Диагнозата за заболяването обикновено може да се постави въз основа на признаците и симптомите на заболяването.[6]
Превенция и лечение
[редактиране | редактиране на кода]Превенцията е възможна при ранна диагностика на заболяването и последващо предотвратяване на поставянето на раната в питейна вода.[1] Други начини за превенция включват: подобряване на достъпа до чиста вода или филтриране на водата, ако не е чиста.[1] Обикновено филтрирането през парче плат е достатъчно за предотвратяване на това заболяване.[3] Замърсената питейна вода може да се третира с химично вещество, наречено темефос, за да се унищожат ларвите.[1]
Срещу заболяването не съществува лекарство или ваксина.[1] Червеят може да бъде бавно отстранен в продължение на няколко седмици, като се навива около клечка.[2] Язвите по кожата, образувани от излизащия от нея червей, могат да се инфектират с бактерии.[2] Болката може да продължи месеци след отстраняване на червея.[2]
Епидемиология и история
[редактиране | редактиране на кода]През 2013 г. са докладвани 148 случая на заболяването.[1] Това представлява понижение от 3,5 милиона случая през 1986 г.[2] Заболяването съществува само в четири държави в Африка, сравнено с наличие на заболяването в 20 държави през 80-те години на миналия век.[1] Най-засегнатата държава е Южен Судан.[1] Вероятно това ще бъде първото паразитно заболяване, което ще бъде заличено.[7]
Заболяването гвинейски червей е познато от древността.[2] То е споменато в египетския медицински Папирус на Еберс, който датира от 1550 г. пр.н.е.[8] Името дракункулоза произлиза от латински и означава „страдание с малки дракони“,[9] а името „гвинейски червей“ се появява, след като европейци стават свидетели на заболяването по крайбрежието на Гвинея в Западна Африка през 17 век.[8] Вид, подобен на гвинейските червеи, причинява заболяването при други животни.[10] Няма данни този вид да може да зарази човек.[10] Класифицира се като пренебрегвана тропическа болест.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Dracunculiasis (guinea-worm disease) Fact sheet N°359 (Revised) // World Health Organization. March 2014. Посетен на 18 март 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и Greenaway, C. Dracunculiasis (guinea worm disease). // CMAJ: Canadian Medical Association journal = journal de l'Association medicale canadienne 170 (4). Feb 17, 2004. с. 495 – 500.
- ↑ а б Cairncross, S. Why is dracunculiasis eradication taking so long? // Trends in parasitology 28 (6). Jun 2012. DOI:10.1016/j.pt.2012.03.003. с. 225 – 30.
- ↑ а б Junghanss, Jeremy Farrar, Peter J. Hotez, Thomas. Manson's tropical diseases. 23rd edition. Oxford, Elsevier/Saunders, 2013. ISBN 9780702053061. с. e62.
- ↑ Parasites – Dracunculiasis (also known as Guinea Worm Disease) Eradication Program // CDC. 22 ноември 2013. Посетен на 19 март 2014.
- ↑ Cook, Gordon. Manson's tropical diseases. 22nd ed. [Edinburgh], Saunders, 2009. ISBN 9781416044703. с. 1506.
- ↑ Guinea Worm Eradication Program // The Carter Center. Carter Center. Архивиран от оригинала на 2015-03-11. Посетен на 1 март 2011.
- ↑ а б Tropical Medicine Central Resource. Dracunculiasis // Uniformed Services University of the Health Sciences. Архивиран от оригинала на 2015-06-14. Посетен на 15 юли 2008.
- ↑ Barry M. The tail end of guinea worm – global eradication without a drug or a vaccine // N. Engl. J. Med. 356 (25). June 2007. DOI:10.1056/NEJMp078089. с. 2561 – 4. Архивиран от оригинала на 2010-07-06.
- ↑ а б Junghanss, Jeremy Farrar, Peter J. Hotez, Thomas. Manson's tropical diseases. 23rd edition. Oxford, Elsevier/Saunders, 2013. ISBN 9780702053061. с. 763.
- ↑ Neglected Tropical Diseases // cdc.gov. 6 юни 2011. Посетен на 28 ноември 2014.