Преглед на кода на Древна Гърция

{{История на Гърция}}
'''Древна Гърция''' или '''древногръцка цивилизация''' е период в [[история на Гърция|историята на Гърция]], но и на източното [[Средиземно море|Средиземноморие]], който започва след края на [[Микенска цивилизация|бронзовата епоха]] и преминава в [[елинистическа епоха]] след смъртта на [[Александър III Македонски]] (323 г. пр. Хр.). Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на [[Западен свят|западната цивилизация]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.britannica.com/place/ancient-Greece| заглавие= Ancient Greek civilization|достъп_дата = 3 януари 2018|фамилно_име= Hornblower |първо_име= Simon|дата=19 май 2017 |труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |цитат= |език= en}}</ref>, на съвременната [[демокрация]]<ref>[http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Pravo/Leist/_03.php Лейст О. История политических и правовых учений. Гл. 13.]</ref> и на [[Олимпийските игри]]. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната [[култура]]<ref>Richard Tarnas, ''[http://books.google.com/books?id=0n2C299jeOMC&lpg=PA25&pg=PP1#v=onepage&f=false The Passion of the Western Mind]'' (New York: Ballantine Books, 1991).</ref><ref>Colin Hynson, ''[http://books.google.com/books?id=hmweq2TyxvsC&lpg=PT5&pg=PT5#v=onepage&f=false Ancient Greece]'' (Milwaukee: World Almanac Library, 2006), 4.</ref><ref>Carol G. Thomas, ''[http://books.google.com/books?id=NAwVAAAAIAAJ&lpg=PA1&pg=PA1#v=onepage&f=false Paths from Ancient Greece]'' (Leiden, Netherlands: E. J. Brill, 1988).</ref> (на западната [[философия]],<ref>[http://www.gumer.info/bogoslov_Buks/Philos/Reale_ZapFil/Antica/_01.php Реале Дж., Антисери Д. Западная философия от истоков до наших дней.]</ref> основните принципи на [[архитектура]]та, [[скулптура]]та, [[математика]]та, [[поезия]]та<ref>[http://dsc.discovery.com/news/2007/02/16/greektheater_arc.html Ancient Greek Theater Discovered – Discovery Channel]</ref>).

Древните гърци обитават територията на днешна [[Гърция]] на континента и островите, но също така и [[Мала Азия|малоазийското крайбрежие]] на [[Бяло море|Егейско море]] (в днешна [[Турция]]), [[Република Кипър|о-в Кипър]], [[Сицилия|о-в Сицилия]] и южните части на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]], както и отделни селища по бреговете на Средиземно и [[Черно море]].

== Терминология ==
{{основна|Имена на гърците}}
Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат [[латински]] произход. У [[Омир]], чиито епоси [[Илиада]] и [[Одисея]] са най-ранните писмени извори за региона след Бронзовата епоха, местните жители наричат сами себе си [[ахейци]] и [[данайци]]. По-късно, но не по-рано от VIII – VII в. пр.н.е. те започват да наричат себе си [[елини]], а страната си Елада, но в Древна Гърция има [[Племена в Древна Гърция|множество племена]].

Етногенезисът на гърците е предмет на спорове, в който има основно две хипотези: автохтонна (местно население) и миграционна, според която ''елините'' се появяват към 4-то хилядолетие пр.н.е. и бавно и постепенно надделяват над останалите племена, като всички започват да се наричат елини{{hrf|Попов|2009|73}}. <ref group ="notes">Затова Древна Гърция и Древна Елада са синоними</ref>. Според [[Якоб Буркхард]] сплотяването на нацията става едва около VIII век пр.н.е. {{hrf|Burckhardt|1999|loc=p. 168: „The establishment of these Panhellenic sites, which yet remained exclusively Hellenic, was a very important element in the growth and self-consciousness of Hellenic nationalism; it was uniquely decisive in breaking down enmity between tribes, and remained the most powerful obstacle to fragmentation into mutually hostile ''poleis''.“}}. Според някои учени основното събитие, допринесло за това, са [[Олимпийските игри]] от 776 г. пр.н.е., когато елинизмът е критерий за участие.{{hrf|Roberts|2007|pp=171 – 172, 222}} [[Омир]] и [[Хезиод]] творят по това време и творбите им стават основа за национална религия, история и митология.

== Периодизация ==
{{основна|Хронология на Древна Гърция}}
„Древна Гърция“ обикновено описва първото хилядолетие пр. Хр., като обособен период в историята на земите около [[Бяло море|Егейско море]], включващи съвременна Гърция и западна Турция. Този отрязък от време обхваща периода от края на Бронзовата епоха (XII в. пр. Хр.) до смъртта на [[Александър III Македонски]] през 323 пр. Хр., която е формалното начало на [[Елинизъм|Елинистическия период]], или до установяването на [[Древен Рим|Римска]] власт през 146 пр. Хр. През [[Елинизъм|Елинистическия период]], гръцката култура се е разпространява към Близкия и Средния Изток и обхваща много по-голям регион.

Различават се следните основни под-периоди: [[гръцки тъмни векове]], [[архаична Гърция]] и [[класическа Гърция]].
* Ранножелязната епоха (ок. 1200 – 800 г. пр.н.е.), наричани също ''Омирова епоха'' или ''тъмни векове'' започват след т.нар. [[бронзов колапс|колапс]] на политическия ред, установен през [[Бронзовата епоха]]. За ранножелязната епоха са характерни археологически находки на керамика от [[Древногръцко грънчарство#Периоди|протогеометричния и геометричния стил]].
* Архаичната епоха започва около VIII в. пр.н.е. и по това време са основани първите древногръцки [[полис]]и, които се разрастват и укрепват към средата на века. Започва развитието на политически и икономически отношения, военното дело и културата. Начало на [[Велика гръцка колонизация|колонизацията]]. Създадена е [[Гръцка азбука|гръцката азбука]], съчинени са първите [[епос]]и, развиват се строителството и архитектурата.
* Класическата епоха в Гърция е време на разцвет, което обхваща V и IV в. пр.н.е., от края на [[гръко-персийските войни]] до смъртта на [[Александър III Македонски]]. За периода са характерни големи постижения във всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура<ref>{{cite book|last=Osborne|first=Robin|title=Greece in the Making: 1200 – 479 C|publisher= Routledge|location= London|year= 2009|page=xvii}}</ref> В политическо отношение първоначално доминират [[Древна Атина]] и [[Делоски морски съюз|Делоският морски съюз]] през V в. пр.н.е., следва хегемония на [[Древна Спарта]] в началото на IV в. пр.н.е. След това надмощието се измества към [[Беотийски съюз|Беотийския съюз]] начело с [[Тива (полис)|Тива]], но не след дълго [[Присъединяване на Тесалия към Древна Македония|засилването на македоните]] обуславя надмощие на [[Коринтски съюз|Коринтския съюз]] и покоряване на гърците от [[Древна Македония]].

Според други историци Древна Гърция включва и [[Критско-микенска цивилизация|критско-микенския период]].<ref group="notes"> по-съвременната интерпретация е [[егейски цивилизации]]</ref> Например [[Димитър Попов (историк)|Димитър Попов]] посочва следните периоди{{hrf|Попов|2009|12 – 13}}:
* 3 – 2 хилядолетие пр.н.е. – критско-микенска Гърция (егейска Гърция)
* XI – IX век пр.н.е. – Омирова Гърция (дополисен период)
* VIII – VI век пр.н.е. – архаична Гърция (колонизационен период или полисна Гърция)
* V – IV век пр.н.е. – класически период
* втората половина на IV век пр.н.е. до средата на I век пр.н.е. – елинистичен период

== Историография ==
Древна Гърция е уникална за [[историография]]та с това, че е първото човешко общество, директно описано от [[История|историци]], докато от по-ранни времена ([[протоистория]]) до наши дни са достигнали само ограничен брой писмени документи като списъци и [[анали]] или прагматични [[Епиграфика|епиграфски]] паметници, които дават само откъслечни или индиректни свидетелства за живота.

Най-известен от древногръцките историци е [[Херодот]], наричан „баща на историята“: неговият труд ''[[История (Херодот)|История]]'' дава наименованието на науката. Написана между 450 и 420 г. пр.н.е., тя разкрива събития, станали около век преди това, и дава сведения за исторически фигури от VI в. пр.н.е. като [[Дарий I]], [[Камбис II]] и [[Псамтик III]], както и за някои от VIII в. пр.н.е. като [[Кандавъл]]. Според Марков Херодот е незаменим от фактологическа гледна точка, но често допуска тенденциозност, неточности и изкривяване на истината<ref name="GM">{{cite book |title= Гръко-персийските войни |last=Марков |first=Георги |authorlink=Георги Марков (историк) |coauthors= |year=2015 |publisher=Millenium |location= |isbn=978-954-515-298-6 |pages=172 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>{{rp|13}}.

Примера на Херодот следват автори като [[Тукидид]], [[Ксенофонт]], [[Демостен]], [[Платон]] и [[Аристотел]]. Повечето от тях са атиняни или симпатизират на [[Древна Атина|Атина]] и това обяснява защо за атинската история и политика е писано много повече, отколкото за останалите [[полис]]и. Друго ограничение на техните трудове е, че те засягат основно политическата, военната и дипломатическата история, игнорирайки икономическите и социалните отношения<ref>{{Cite book|last=Grant |first=Michael |title=Greek and Roman historians: information and misinformation |publisher=Routledge, 1995 |lang=|year=1995 |pages=|ref=|isbn=978-0-415-11770-8| page = 74 |url=https://books.google.com/?id=IUNxvi0kbd8C&dq=}}</ref>.

По-късни (вторични) източници на сведения са [[Диодор Сицилийски]] и [[Плутарх]], но те живеят няколко века по-късно и се осланят на разказите на историците, живели преди тях<ref name="GM"/>. Основен извор за историята на културата и митологията на Древна Гърция е и пътеписът на [[Павзаний]] от II век ''Описание на Елада'' ({{lang|grc|Ελλάδος Περιήγησις}}, накратко ''Периегезис'')<ref>{{Павзаний}}</ref>.

== География ==
{{основна|Историко-географски области в Древна Гърция}}
[[Файл:Location greek ancient.svg|мини|ляво|Древна Гърция в VI век пр.н.е]]

Териториалното ядро на гърците е южната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] – [[континентална Гърция]], която граничи на северозапад с [[Илирия]] и [[Античен Епир]], на североизток – с [[Древна Македония]], на запад е [[Йонийско море]], на изток – [[Егейско море|Егейско]] и [[Бяло море]]. Балканска Гърция е основно планинска страна (от север на юг я пресичат две разклонения на Динарските Алпи) с необичайно изрязана брегова линия и многочислени [[залив]]и (най-големите са Амбракийски, Коринтски, Месенски, Лаконски, Арголидски, Саронически, Малийски и Пагасейски). Различават се три региона – [[Северна Гърция]], [[Средна Гърция]] и [[Пелопонес]]. Най-северно се намира [[Антична Тесалия]]. В Средна Гърция има 10 области (от запад на изток): [[Акарнания]], [[Етолия]], [[Локрида|Локрида Озолска]], [[Дорида]], [[Фокида]], [[Локрида|Локрида Епикнемидска]], [[Локрида|Локрида Опунтска]], [[Беотия]], [[Мегарида]] и [[Атика]]. Пелопонес се съединява с останалата част на Гърция с тесния [[Коринтски провлак]]. Централната област на Пелопонес е [[древна Аркадия]], която на запад граничи с [[Елида]], на юг с [[Месения]] и [[Лакония]], на север с [[Ахая]], на изток с [[Арголида]], [[Флиунт]] и [[Сикион]]; в крайния североизточен ъгъл на полуострова се намира [[Коринтия]].

Островна Гърция се състои от няколкостотин острова (сред най-големите са [[Крит]] и [[Евбея]]), образуващи три големи архипелага – [[Циклади]]те на югозапад в Егейско море, [[Споради]]те в източната и северна негови части и [[Йонийски острови|Йонийските острови]] в източната част на Йонийско море.

== История ==
=== Ранножелязна епоха ===
{{основна|Ранножелязна епоха (Гърция)}}

Периодът XI – VIII в. пр. Хр. е наричан също „тъмни векове“ заради липсата на писмени извори и „Геометричен период“ заради керамиката с геометрична украса, която е характерна за някои части на Гърция тогава. Терминът „ранножелязна епоха“ е приет като стандартен от 1980-те насам.<ref>Snodgrass, A. 1982. [https://www.persee.fr/doc/dha_0755-7256_1983_num_9_1_1599 The Greek Iron Age: a reappraisal]. ''Dialogues d'histoire ancienne'' 9, pp. 73 – 86. </ref><ref>Papadopoulos, John. 2014. Greece in the Early Iron Age. ''[https://doi.org/10.1017/CHO9781139028387.014 Cambridge Prehistory of the Bronze & Iron Age Mediterranean]''</ref>

След [[Дорийско нашествие|дорийското нашествие]] гръцката история започва практически наново. Това включва разлагане на родовообщинния строй, формирането на държавност и възраждане на материалната култура. Периодът продължава от XI до IX в. пр. Хр. и се нарича често и „Омиров период“, тъй като ни е известен преди всичко с развитието на действието в Илиада и Одисея. Това е време на дополисна селищна организация и натурално стопанство. Дорийците наследяват от микенците грънчарското колело, уменията да строят дървени [[кораб]]и и да обработват [[бронз]], земеделските методи за отглеждане на грозде и маслини. Впрочем дорийците донасят със себе си изкуството за топене и обработка на [[желязо]] и го използват за изработка не само на украшения, но и на оръдия на труда и оръжия.

Към IX век пр. Хр. гръцките племена са разпределени както следва: [[еолийци]] в Северна Гърция, [[дорийци]] в Средна Гърция и източен Пелопонес, [[йонийци]] в Атика. На [[ахейци]]те се удава да запазят самостоятелност, но биват изтласкани от дорийците в Аркадия и Ахея. Най-важното събитие за периода е началото на разселване на племената по островите на Егейско море и крайбрежието на Мала Азия: северните крайбрежни райони са заселени от еолийци, централните от йонийци, а южните – от дорийци.

=== Архаична епоха ===
{{основна|Архаична Гърция}}
През Архаичния период селищата съществуват всяко за себе си, което се диктува и от географията: всеки остров, долина или равнина са откъснати от съседните или от морето, или от планини.<ref>{{Cite book| authorlink= |first=Raphael | last=Sealey | title=A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C. | publisher=University of California Press | year=1976 | isbn= 978-0-631-22667-3 |url=https://books.google.com/?id=kAvbhZrv4gUC&dq= | pages= 10 – 11}}</ref> Формите на стопанство са най-различни: на Крит и в Аргос продължава да съществува родово-общинен строй, а в общините на Етолия, Акарнания и Фокида процъфтява натуралното стопанство. В този период се зараждат полисите, възникнали с развитието на политически институции и наченки на [[урбанизация]], макар че по-скорошни изследвания изтъкват като обединяващо звено [[религия]]та. Първите полиси в Древна Гърция са [[Тива (полис)|Тива]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Аргос]], [[Древна Спарта|Спарта]] и [[Древна Атина|Атина]].

Формата на управление през X и IX век пр.н.е. обикновено е [[монархия]]. По-късно управлението поема родовата аристокрация, но до към VII век пр.н.е., когато възниква нова форма на управление – [[тиран]]ия. Тази форма на управление е в разцвета си през VII – VI век пр.н.е., но само в някои от полисите. В същото време управлението в древна Спарта е [[олигархия]], а в Атина се слага началото на [[Демокрация|демократичното]] управление и се провеждат реформи, предложени от [[Солон]] и реализирани от [[Клистен]]. В края на Архаичния период [[робство]]то се разпространява широко, независимо от формата на политическа организация.

Споровете за надмощие водят и до конфликти между племената и полисите. Известни на историците са [[Месенски войни|Месенските войни]], които започват през втората половина на VIII в. пр. Хр., но не са документирани. Най-ранната документирана война е [[Лелантинска война|Лелантинската]] (ок. 710 – 650 г. пр.н.е.) между [[полис]]ите [[Халкида]] и [[Еретрия]], които си оспорват плодородната Лелантска равнина на остров [[Евбея]]. Макар че Халкида излиза победител, след войната и двата полиса западат. На Пелопонес се създава [[Пелопонески съюз]] начело със [[Спарта]], която в края на VI век пр.н.е. става водеща сила. Много от реформите на [[Ликург (Спарта)|Ликург]] в Спарта датират именно от този период.

Около VII век пр.н.е. основно се променя моделът на водене на [[война]], като на мястото на единоборствата идват сблъсъците между колективни военни формации, съставляващи въоръжените сили на полисите. Появяват се [[хоплит]]ите и [[Фаланга (формация)|фалангата]].

Растящото население и ограничената обработваема земя създават необходимост от завладяването на още нови територии и към VIII – VII в. пр.н.е. много гърци напускат родните си места, за да основат колонии по далечни брегове. Така към VI в. пр.н.е. гръцкото културно и лингвистично влияние обхваща бреговете на Мала Азия, Егейско и Черно море и Южна Италия. Гръцките колонии са свързани с полисите-майки с религиозни и търговски традиции, но са политически самостоятелни. Търговията и пазарните отношения се развиват; започва сеченето на [[Монета|монети]] (втората половина на VII в. пр.н.е.).<ref name="Žižek2011">{{cite book|author=Slavoj Žižek|title=Living in the End Times|url=https://books.google.com/books?id=MIz6BPT23Q4C&pg=PA218|accessdate=12 юни 2011|date=18 април 2011|publisher=Verso|isbn=978-1-84467-702-3|page=218}}</ref>

[[Файл:Map of Archaic Greece (English).jpg|мини|дясно|300px|Политическа география на Древна Гърция от архаичния и класическия период]]

През Архаичния период се развива и културата. Макар след залеза на микенската цивилизация писмеността да е забравена в продължение на няколко столетия, гърците постепенно възприемат [[Финикийска азбука|финикийската азбука]], която модифицират и създават [[Гръцка азбука|гръцката]]. Най-ранният образец на гръцко писмо е под формата на [[графити]] върху [[Древногръцка керамика|керамика]] от средата на VIII в. пр.н.е.<ref>{{cite book|last=Osborne|first= Robin|title=Greece in the Making: 1200 – 479 BC|url=https://archive.org/details/electronicexperi00libg|year=2009|page=[https://archive.org/details/electronicexperi00libg/page/n119 101]|edition=2|publisher= Routledge|location=London}}</ref> Най-ранните [[Епос|митологични епоси]] се разпространявт в устна форма<ref group="notes">първообразите на този епос са изчезнали и за тях се съди по следите, оставени в по-късния класически епос.</ref> и стават основа за обща национална религия, история и митология. [[Омир]] и [[Хезиод]] творят по това време и това са най-древните гръцки литературни творби, достигнали до нас. Първите опити за създаване на [[барелеф]] и наченки на скулптура датират от VII в. пр.н.е.<ref>[[Плиний Стари]]. ''Естествена история'', XXXV, 12.</ref>

=== Класическа епоха ===
{{основна|Класическа Гърция}}
[[Файл:Map Greco-Persian Wars-en.svg|мини|339x339пкс|Карта на Гръко-персийските войни.]]

В края на 6 и първата половина на 5 в пр.н.е. започва противоборство между могъщата [[Персийска империя]] на [[Ахемениди]]те и гръцките полиси. В началото персите превземат [[Йония|йонийските]] градове в [[Мала Азия]]. Когато Атина се опитва да им помогне, започват [[гръко-персийските войни]]. Персите нахлуват в континентална Гърция, но са отблъснати при [[Битка при Маратон|Маратон]], 490 г. пр.н.е. Десет години по-късно съюз между Атина, Спарта и други градове спира персийското нашествие по вода и суша при остров [[Саламина]], 480 г. пр.н.е. Големи победи гърците удържат при Платея, 479 г. пр.н.е.; при нос Микале, 479 г. пр.н.е.; при град [[Саламин (Кипър)|Саламин]] (на Кипър), 449 г. пр.н.е. В резултат на поражението Персия губи владенията си в [[Егейско море]], по бреговете на [[Хелеспонт]] и [[Босфор]]а и признава политическата независимост на [[полис]]ите в Мала Азия.

След победата в гръко-персийските войни гърците не могат да се чувстват сигурни, защото имат опита от предходни завръщания на персите. Особено уязвими се чувстват жителите на Йония, най-силно изложени на опасност. Атина, най-влиятелният политически център след победата, поема ролята на водач. [[Делоски морски съюз|Делоският съюз]] постепенно сменя отбранителната си функция и се превръща в инструмент на Атина, която държи командването на федеративните войски и флота и взема инициативата. Кампаниите срещу Персия приключват през 450 г. пр.н.е. след неуспехи при изпращане на гръцки кораби на помощ на антиперсийски въстания в Египет и Кипър и смъртта на атинския [[стратег]] [[Кимон]].

Започва период на възход на Атина, известен като „[[Пентеконтетия|петдесетилетието]]“. Максималното си могъщество и културно развитие полисът достига, когато начело застава видният политик, военен лидер, поддръжник на демокрацията [[Перикъл]], който е избиран 15 пъти за стратег. Този период е известен на историците като „Златният век на Перикъл“.

Между Атина и Коринт възниква борба за надмощие в търговията, а между Атина и Спарта – за политическо надмощие. В 431 г. пр.н.е. започва [[Пелопонеската война]] – най-масовата война в историята на древна Гърция, която завършва с поражение на Атина, загуба на владения и привилегии, и Спарта установява своята хегемония.

В Пелопонеската война тиванците са твърди съюзници на Спарта, но през следващия век променят политиката си и дори подпомагат възстановяването на демокрацията в Атина. Тиванците се отличават с добра военна организация, която не след дълго ги превръща в доминираща сила в Гърция. През 378 – 362 г. пр.н.е. [[Тива (полис)|Тива]] води войни със Спарта, като в [[Коринтска война|Коринтската война]] има на своя страна Атина, Коринт, [[Аргос]] и дори [[Персийска империя|Персия]]. Краят на спартанската хегемония настъпва с военното поражение на Спарта в [[Битка при Левктра|битката при Левктра]] през 371 г. пр.н.е. Започва период на възход на Тива, но той е краткотраен – всички полиси са изтощени и нито една сила не притежава достатъчно мощ, за да се наложи над другите. В периода на слабост на полисите започва издигането на [[Древна Македония]]. Цар [[Филип II Македонски]] последователно завоюва [[Тесалия]], [[Фокида]], [[Халкида]] и [[Тракия]]. Антимакедонската коалиция от гръцки полиси претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]] през 338 г. пр.н.е.

Класическият период е времето на най-голям разцвет на древногръцките общество и култура през V – IV век пр. Хр.

== Политика и общество ==
=== Политическа структура ===
За разлика от останалите човешки общности от същото историческо време, които живеят или в [[Царство|царства]] или все още като [[племе]]на, Древна Гърция се състои от няколкостотин относително независими ''[[полис]]и'' (или градове-държави). Безспорно силно раздробената ѝ география, естествено разделена от хълмове, планини и реки, допринася за този фрагментарен характер, вследствие на което отделните региони водят относително независим живот и имат дори [[Древногръцки календар|различни календари]]. Полисът възниква като общност на свободните му жители и представлява съвкупност от всички градски и селски области около един център. Законите, обичаите и владетелите на отделните полиси се различават, а често някои водят и враждебни действия. Независимостта на полисите се защитава яростно, а обединението им е зависи от обстоятелствата. Дори по време на гръко-персийските войни има цели области, които се покоряват на персите, други се съюзяват за обща защита, но голяма част от полисите остава неутрална. След края на опасността съюзниците бързо се връщат към вътрешните си борби<ref>Holland, T. Persian Fire, Abacus, pp.363 – 370 ISBN 978-0-349-11717-1</ref>. Фрагментарността е основна характерна черта на гръцкото общество, допълнена и с наличието на колонии, които макар и тясно свързани с полиса-майка, са напълно независими.

От друга страна, древните гърци нямат никакво съмнение, че са „един народ“ с общ произход, имат една и съща религия, една и съща култура и говорят един и същ език. Нещо повече, гърците са много наясно с родствените си връзки; Херодот подробно категоризира полисите и обитателите им, като посочва и съответните племена.

В съвместното съществуване на тези общности е неминуемо да възникват спорове, но въпреки отделните вражди директното завладяване на един полис от друг е рядкост. Вместо това, подобно на съюзяването си в [[Амфиктиония|амфиктонии]] на религиозна основа, отделните полиси започват да се обединяват в политически и военни [[Древногръцки съюзи|съюзи]] (''лиги''), като съставът им не е постоянен и се мени с времето. Едно от първите обединения е [[Йонийски съюз|Йонийският съюз]], съставен от дванадесет полиса по малоазиатското крайбрежие. По-късно през класическия период съюзите стават по-големи и обикновено един полис става водещ (например Спарта в [[Пелопонески съюз|Пелопонеския]], Атина в [[Делоски морски съюз|Делоския]] и Тива в [[Беотийски съюз|Беотийския съюз]]) и налага волята си на останалите, включително под заплаха от война.

=== Правителство и закон ===
{{основна|Древногръцко право}}

[[Файл:Law Code Gortyn Louvre Ma703.jpg|мини|Закон за наследяване, част от [[Гортински закони|Гортинските закони]], [[Крит]], V в. пр.н.е.]]
Първоначално много гръцки полиси изглежда са малки царства, в които аристократът-градоначалник официално има и някои остатъчни церемониални функции на цар (''[[василевс]]''), например ''василевсът архонт'' в Древна Атина<ref>Holland T. Persian Fire, p.94 ISBN 978-0-349-11717-1</ref>. Въпреки това вече през архаичния период полисите се превръщат в аристократични [[Олигархия|олигархии]], макар и да не е ясно как точно. Например в Атина приблизително към 1050 г. пр.н.е. царската власт се трансформира в наследствена пожизнена магистратура, осъществявана от ''[[архонт]]''; към 753 г. пр.н.е. постът вече е избираем и се заема за десет години, и накрая към 683 г. пр.н.е. изборите за архонт се провеждат ежегодно. Архонтите в Атина са девет на брой: (архонт епоним, според който била назовавана годината; базилевс, полемарх и шест тесмотети) и изпълняват задачите по правораздаването, поддържането на култа и т. н. Подпомага ги колегията на [[Стратег|стратезите]], натоварена предимно с военни задачи и с върховното командуване на атинската войска. Съществува и съдебна власт, пример за която е съдът на чирепите ([[остракизъм]]). С него на преден план излиза съществуващото латентно недоверие срещу твърде силната личност. Немалко атиняни, между които най-изтъкнатите и най-способните, стават жертва на такава процедура, основана на недоверието и страха.

Тъй като при всяка от трансформациите все повече власт преминава към аристокрацията като група, тази доминация на отделни семейства в политиката и съпътстващото я натрупване на богатства предизвиква недоволство и социално напрежение. В резултат се отваря възможност амбициозни личности извън кръга на правоимащите да завземат властта с [[преврат]], обикновено след като си осигурят обществена подкрепа. Тези [[тиран]]и не са репресивни диктатори в съвременния смисъл на думата, но управляват еднолично, като често имат популистка програма и това им помага да се задържат на власт. Атина попада под властта на тирания през втората половина на VI век пр.н.е. 

Междувременно атиняните създават [[атинска демокрация|първата демокрация]] в света като радикално решение против връщането на властта у аристокрацията. Основна политическа роля играе народното събрание ([[Еклесия]]), което решава всички въпроси. То съществува още от времето на реформите на [[Дракон (законодател)|Дракон]] от 621 г. пр. Хр., насочени против узурпирането на властта, но след реформите на Солон всеки атински гражданин, без значение на произхода си, получава право на достъп, макар че е възприет известен имуществен ценз – най-бедните не могат да се обръщат към събранието или да бъдат избирани на отговорни постове. Има и жители на полиса, които нямат никакви права – това са чуждоземците метеки и [[Робство|робите]].

По примера на Атина, особено след успеха на гръко-персийсиките войни, и други полиси установяват демократично управление. Някои обаче остават със старата по-традиционна форма. Спарта, която често представлява изключение, предпочита монархията, при това с двама наследствени владетеля – форма на [[диархия]]. Царете на Спарта принадлежат към родовете [[Агиди]] и [[Еврипонтиди]], потомци съответно на братята близнаци [[Евристен]] и [[Прокъл]], [[Хераклиди]]. Властта на царете обаче се контролира от съвет на старейшините (''[[Герусия]]'') и специално назначени магистрати (''[[Ефори]]'').

=== Социална структура ===
[[Файл:Femmes peucètes dansant, fresque.jpg|мини|300px|Фреска на танцуващи жени от племето [[певкети]] в Южна Италия, IV – V век пр.н.е.]]
Полисите са сдружения на свободни граждани, но само притежаващите имущество са под защитата на закона. В повечето полиси, за разлика от [[древен Рим]], социалната значимост не дава специални права. Понякога публичните религиозни функции традиционно се контролират от определени благороднически семейства, но това обикновено не им дава никаква допълнителна власт. В Атина населението е разделено на четири социални класи, основаващи се на богатството. Хората могат да променят социалния си статут, ако забогатеят. В Спарта всички граждани от мъжки пол са равни (''homoioi''), след като завършат образованието си, с изключение на спартанските царе, които са потомствени и служат като военни и религиозни лидери.

Войната, политиката и земевладението са само мъжки занятия. Мъжете основават домакинството, владеят робите и ходят на война. Робите работят на нивите, в къщите и мините. По статут те се купуват и продават като вещи, но в полисите с развита демокрация робите обикновено са чужденци, пленени по време на война или купени от не-гръцки домове. Жените и дъщерите поемат роля на жрици по време на общите култове и фестивалите, но не участват в обществения живот.

[[Файл:Grabstein einer Frau mit Dienerin.jpg|мини|Надгробен камък на жена, изобразена с прислужницата си робиня, около 100 г. пр.н.е.]]

Тежката работа се върши от роби и наемници. Робството датира още от [[Микенска цивилизация|микенския период]] и в някои полиси към V век пр.н.е. робите са една трета от населението. В Древна Атина робите са многократно повече от мъжкото население, което през 431 г. пр.н.е. е 42 000 души<ref name="EB"/>. Според друг източник през V век пр.н.е. гражданите в Атина са около 7% от общо 400 000 души население (останалите са роби и чужденци)<ref name="Rothbard">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mises.org/story/2054 | заглавие= It all began, as usual, with the Greeks|достъп_дата = 27 март 2018|фамилно_име= Rothbard |първо_име= Murray|дата=2006 |труд= |издател=Mises Institute |цитат= |език= en}}</ref>

В Древна Спарта робите са наричани [[илоти]].<ref>[http://www.petkorosen.com/Kategorii%20naselenie%20v%20Sparta%20i%20Atina.pdf Категории население в Древна Гърция]</ref> Това са поробени жители на Месения по време на първата [[Месенски войни|месенска война]] и те са само обществена собственост. Илотите се грижат за изхранването и поддържането на домакинството, като така освобождават жените да се заемат с обучението на децата, за да станат воини – [[хоплит]]и. Стопаните се отнасят много сурово с илотите (например при церемонията за съзряване всеки мъж е трябвало да убие илот) и те често вдигат въстания. Извън Спарта робите почти никога не се бунтуват, тъй като са от най-разнородни националности и твърде разпръснати, за да се организират.

Повечето семейства притежават роби като домашна прислуга и работници, и дори бедните семейства могат да имат няколко роби. На собствениците не е позволено да бият или убиват своите роби, но робите са безправни. Те имат право да имат семейство и собствен имот само с разрешението на стопанина си, но нямат политически права, нямат дори имена, а са наричани на областта от която са взети за роби или на дейността, с която се занимават като роби. Собствениците често обещават да освободят робите, за да ги насърчат да работят усилено. За разлика от Древен Рим, освободените роби не стават граждани. Вместо това, те се смесват в населението на ''метеките'', които включват хора от чужди страни или други полиси, които имат официално право да живеят в държавата.

Когато робите са обща собственост на полиса, те имат значително по-голяма степен на независимост и могат да живеят отделно. В Атина обществените роби изпълняват специфични задачи, някои от тях са специално обучавани да разпознават фалшивите монети, а други изпълняват полицейски функции. Робите при светилищата и храмовете също са с по-голяма независимост и имат имена.

; Облекло 
Мъжете и жените в Древна Елада са се обличали със сходни дрехи. Начините, по които са носени частите на това облекло, са се различавали според пола, възрастта и според времето. Жените носят права дълга риза – [[хитон]], която в архаическата епоха стига до земята. Връхната женска дреха се нарича [[пеплос]] и има дълга част, висяща на гърба, която може да се замята на главата като качулка. Мъжкият хитон е значително по-къс от женския. [[Химатион]]ът е горна дреха както за мъже, така и за жени. Представлява парче плат, което се увива около тялото. Мъжете го носят и на голо, а жените – винаги върху хитона. Мъжете употребяват късо наметало – [[Хламида (дреха)|хламида]]. Неизменен атрибут към облеклото са разнообразните накити, особено за жените.

=== Стопанство ===
Стопанството на гърците зависи силно от вноса на стоки, като сред тях особено място заемат [[Зърнено-житни култури|зърнените култури]]. То е силно раздробено и липсват подходящи стопански термини, както и централизирано стопанство в модерния смисъл на думата. В Древна Гърция понятието [[икономика]] ({{lang|el|οἰκονομία}}) касае домашната общност – '''ойкоса''' ({{lang|el|οἶκος}}) – например произведението на [[Ксенофонт]] ''Οικονομικά'' е посветено единствено на домашното стопанство и земеделието. Гърците нямат понятия за стоково производство и са в начален етап на размяна на стоки. Въпреки това гръцките философи разсъждават върху редица теми, които днес бихме нарекли икономически<ref name="Rothbard"/>.

Прехраната се осигурява от индивидуалното стопанство и се основава на [[земеделие]]то, в което е ангажирано до 80% от населението. То е твърде дребномащабно поради фрагментираната територия и тясно обвързано със сезоните. Маслинените дръвчета и лозята са основни култури, пшеницата предимно се внася. През класическия период се развиват занаятите и търговията, основно по море.

Стопанските взаимоотношения вътре в полиса и между полисите водят до създаването на първите икономически институции, свързани с развитието на търговията: въвеждат се [[пари]], започва да се развива банково дело.

=== Военно дело ===
{{основна|Военно дело в Древна Гърция}}
[[Файл:Greek-Persian duel.jpg|мини|Двубой на гръцки [[хоплит]] и персийски воин, рисунка върху [[киликс]] от V век пр.н.е.]]
По време на архаичния период военните стълкновения между конкуриращите се полиси в древна Гърция са чести, но с ограничен мащаб поради фрагментарността на територията. Полисите не са в състояние да издържат професионална армия и затова разчитат на собствените си жители за военни кампании. Това неминуемо се отразява на продължителността на кампаниите и тяхната сезонност – например фермерите трябва да се грижат за реколтата. Затова често военните действия се провеждат през лятото. Битките са планирани с внимателно разположение на силите и целят окончателна победа. В сравнение с по-късните сражения броят на жертвите е неголям, но сред тях често са лични граждани и военачалници, които се бият в предните редици.

Основна бойна единица е тежковъоръжената пехота, съставена от [[хоплит]]и. Най-важното им оръжие е компактната бойна формация – фалангата, която провежда битките в директен сблъсък с врага. Освен тях има и леко въоръжена пехота, състояща се от стрелци с лъкове, къси копия, прашки, камъни и тояги. Те са много по-подвижни и се използват за бързи нападения и засади. Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]], но постепенно излиза от употреба<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://istorianasveta.eu/история/древният-свят/гърция/158-полемос.html | заглавие= Полемос|достъп_дата = 27 март 2018 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= Из „Гръцката цивилизация“, Франсоа Шаму|издател= |цитат= |език= }}</ref>.

В периода на [[гръко-персийските войни]] начинът на водене на война се променя драматично. Отблъскването на огромната персийска армия не е по силите само на един полис, а победата е постигната след формирането на [[Делоски съюз|военен съюз]]. Макар и съставът на участниците в съюза да се мени с времето, това позволява обединение на наличните ресурси – войници и кораби – и разделение на труда. Начело на обединените гръцки сили застават военачалници като спартанците [[Леонид I|Леонид]], Леотихид и [[Павзаний (пълководец)|Павзаний]] и атинянинът [[Темистокъл]], които се превръщат в легенди.

След битките при [[битката при Маратон|Маратон]] и [[Битка при Термопилите|Термопилите]] фокусът на военните действия се измества по море. Атина построява една от най-големите военни флоти с над 200 [[Трирема|триреми]]. Начело на военния съюз, тя започва да го използва за свои цели, което води до конфликт с останалите членове и до избухване на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]] (431 – 404 г. пр.н.е.). Те водят до по-нататъшно развитие на военната стратегия и тактика. По-голямото количество ресурси и по-големият брой войници водят до диверсификация на военното дело. Внимателно планираните битки по суша отстъпват място на стратегии за изтощаване на противника, морски сражения и блокади. Тези промени увеличават значително броя на жертвите и негативните последици от войните.

== Култура ==
=== Образование ===
{{основна|Образование в Древна Гърция}}
В повечето гръцки полиси образованието е индивидуално, освен в Спарта. През [[Елинистическа епоха|елинистическата епоха]] някои полиси създават държавни училища. Само заможните семейства могат да си позволят частен учител. Момчетата се учат да четат, пишат и цитират. Те също се научават да пеят и свирят на един музикален инструмент. Обучението приключва на 18-годишна възраст, след което момчетата се обучават за военна служба. Процесът на обучение на идеални граждани се нарича [[пайдея]] и включва моделирането и възпитанието на учениците така, че да станат ефективни граждани на полиса. Момичетата също се учат да четат, пишат и малко да смятат, така че да домакинстват. Те почти никога не получават образование след детството.

Спортните занимания заемат специално място в обучението и се провеждат в специални сгради – [[гимназион]]и. В Атина някои младежи посещават академия, където изучават култура, науки, музика и изкуства. Известни учебни заведения, от които са произлезли много от философите, са [[Перипатетици|Ликейската школа]] и [[Платонова академия|Платоновата академия]].

=== Философия и наука ===
{{основна|Древногръцка философия}}
В началото на VI в. пр.н.е. в Йония се появяват първите мислители в областите, която днес наричаме наука и философия. С имената на [[Талес]] от Милет и [[Питагор]] от Самос – живели съответно в началото и втората половина на века – са свързани първите теоретични размисли в областта на математиката и астрономията. Други милетчани, като [[Анаксимандър]] и [[Анаксимен]] също размишляват върху природата и нейната същност. В края на века [[Ксенофан]] от Колофон развива в стихове теория за единния безличен бог, като критикува политеизма и придаването на човешки образ на боговете. Прочутите философски средища [[Елея]] и [[Абдерска школа|Абдера]] са основани след нахлуването на персите в Йония през 546 пр.н.е. Тези мислители, наречени по-късно [[досократици]], размишляват по най-разнообразни теми, които днес са отделни науки: физика, етика, психология, математика, астрономия, метеорология, медицина. Скорошни открития (като [[Дервентски папирус|Дервентският папирус]]) доказват, че знанията за ранните философи не са ограничени до тесен кръг от учени, а касаят общочовешки въпроси и се предават на широк кръг от хора, През V век се развиват школите на последователите на [[Парменид]] от Елея – [[елеати]] и [[Демокрит]] от Абдера – [[Атомизъм|атомисти]], които спорят за същността на битието. Сред тях са [[Зенон от Елея]] и [[Емпедокъл]] от Агригент, които също употребяват поетична форма за да изложат схващанията си. Техният съвременник [[Хераклит]] от Ефес провъзгласява, че всичко е непрекъсната борба, движение и развитие<ref>{{Шаму|280 – 81}}</ref>.

По време на гръко-персийските войни и други йонийски мислители пристигат в [[Древна Атина]] в търсене на по-сигурен живот и за да не бъдат призовани в персийската армия като наемници. Такъв е например [[Анаксагор]] от Клазомена, който впечатлява [[Сократ]] с тезата си за разума като движеща сила на Вселената<ref name="EB"/>. В течение на следващите около хиляда години Атина става център на философията благодарение на видните представители на класическата гръцка философия [[Сократ]], [[Платон]] и [[Аристотел]]. Сократ първи поставя въпроса за вземането на решения от личността и връзката им със съвестта и ценностите. Платон създава завършена мирогледна и логико-етична система. Една от основните концепции на [[Платонизъм|платонизма]] е теорията за формите или идеите, според която предметите в реалността са само несъвършено отражение на истинската си нематериална същност. [[Платонова академия|Платоновата академия]] е сред най-авторитетните атински философски школи и нейните традиции се запазват през елинистичния период и по времето на Римска Гърция. Нейният възпитаник [[Аристотел]], често наричан баща на философията, поставя основите на експерименталото и теоретично изучаване на света, превърнало се в основа на науките. Последователите на Аристотел, известни като [[перипатетици]], са известни учени и се занимават с конкретни науки; сред тях са ботаникът и характеролог [[Теофраст]], теоретикът на музиката [[Аристоксен]], историкът и политик [[Дикеарх]]; сред по-късните са физикът [[Стратон]] и неговият ученик географът и астроном [[Аристарх Самоски]], лекарят [[Гален]] и [[Андроник от Родос]].

=== Религия и митология ===
{{основна|Религия в Древна Гърция}}
[[Файл:Zeus Otricoli Pio-Clementino Inv257.jpg|мини|160п|Зевс]]
[[Древногръцката митология]] играе съществена роля в културата на Древна Гърция и е отразена предимно в [[артефакт]]и, някои от които са [[произведение на изкуството|произведения на изкуството]], особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщат към [[мит]]овете и свързваните с тях произведения на изкуството, за да хвърлят светлина върху култовите практики и ритуалните традиции.

Древните гърци вярвали, че [[бог]]овете и богините наблюдават обикновените смъртни от дворец в облаците над най-високата гръцка планина – снежният [[Олимп]]. По името на планината боговете били наричани олимпийски. Всяко божество от [[Пантеон]]а имало определени задължения. [[Посейдон]] бил бог на морето, [[Атина]] – на мъдростта и изкуствата, [[Аполон]] – на музиката, поезията, медицината, [[Деметра]] – на посевите, [[Хадес]] – на подземното царство. Върховният бог бил [[Зевс]] – бог на небето и земята, а неговата жена – [[Хера]]. [[Хестия]] е богинята на домашното огнище, богът на войната [[Арес]], считаният за най-умен сред боговете – [[Хермес]], закрилник на търговците и пътешествениците, [[Артемида]] – богиня на плодородието и [[Афродита]] – богинята на любовта и красотата. От античните изображения на Афродита най-известни са [[Афродита Книдска]] и [[Венера Милоска]]. Според легендите Олимп е населяван от дванадесет върховни богове. Всеки гръцки град почитал определено божество за свой покровител. Например Атина разчитала на закрилата на богинята Атина.

Най-ранните сведения за съществуваща митология са от микенския период. От съюза на [[Гея]] и [[Уран (митология)|Уран]] се появяват [[титани]]те. Най-големият е [[Океан (митология)|Океан]], а най-малкият [[Кронос]]. Децата на Кронос по-късно стават боговете начело със Зевс, те водят битки с титаните и си поделят господството на света.
[[Файл:Map greek sanctuaries-en.svg|мини|250п|ляво|Карта на светилищата в Древна Гърция]]
Паралелно с митологията се развива и култовата практика – [[жертвоприношение|жертвоприношения]] и [[молитва|молитви]], които се провеждат в [[храм]]овете. Мястото на основното светилище на Аполон е в [[Делфи]], където е известният [[Делфийски оракул]]. Неговата жрица дава отговори на въпроси, прави прорицания, гадае и т.н. Гърците считат, че тук е маркиран на специален камък центърът (пъпът) на [[Земя]]та. Други светилища на Аполон има на остров [[Делос]] и в [[Кларос]]. Важни светилища има също в [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], [[Додона]], [[Епидавър]] и [[Самотраки]].

== Изкуства ==
=== Литература ===
[[Файл:Homeros MFA Munich 51.jpg|мини|дясно|Омир]]
{{основна|Старогръцка литература}}
Старогръцката литература е сред най-древните в [[Европа]], макар че много от произведенията са изгубени изцяло или частично. Най-ранните съхранени произведения са двата [[епос]]а ''[[Илиада]]'' и ''[[Одисея]]'' от [[Омир]]. Те, заедно с ''Омировите химни'' и двете поеми на [[Хезиод]] ''[[Теогония]]'' и ''[[Дела и дни]]'' са основополагащи за древногръцката литература. Наред с епоса се развива и [[старогръцка лирика]] под влиянието на изявени поети като [[Сафо]], [[Алкей]] и [[Пиндар]]. Сред най-значимите представители на [[Старогръцки театър|античната драма]] са [[Есхил]] – най-ранният гръцки драматург, от когото са запазени цели творби. [[Софокъл]] е прочут с [[Трагедия|трагедиите]] си, особено ''[[Едип цар]]'' и ''[[Антигона]]''. [[Еврипид]] е известен с пиеси, които разчупват канона на старогръцката трагедия. [[Аристофан]] пише [[Комедия|комедии]] в жанра стара комедия (''archaia''), докато по-късно живелият [[Менандър]] е пионер на новата атическа комедия.

Историците [[Херодот]] и [[Тукидид]], живели през V в. пр.н.е., описват исторически събития, които са преживели или са се случили малко преди това. В същото време философските учения са важен етап от развитието на древногръцката мисъл. Философът [[Платон]] пише своите „Диалози“ и разсъждава върху философски въпроси, докато ученикът му [[Аристотел]] е автор на много трактати с общочовешко значение, които по-късно стават много влиятелни. От по-късните писатели по-важни са [[Аполоний Родоски]], който пише ''[[Аргонавтика]]'' за пътешествието на аргонавтите, [[Архимед]], създал основополагащи математически трудове, и [[Плутарх]], писал основно биографии на исторически личности и есета.

Древногръцката литература оказва силно влияние на по-късната елинистическа литература и на западната литература изобщо. Много автори от [[Древен Рим]] черпят вдъхновение от гръцките си предшественици. С настъпването на [[Ренесанса]] и доста след това, големи европейски творци като [[Данте]], [[Шекспир]], [[Джон Милтън|Милтън]] и [[Джеймс Джойс]] ползват теми и мотиви от класическата гръцка литература в творчеството си.

=== Архитектура ===
{{основна|Древногръцка архитектура}}
[[Файл:Parthenon-2008 entzerrt.jpg|мини|300px|ляво|Партенонът в реставрация, 2008 г.]]
Древногръцката архитектура е известна най-вече със своите [[Древногръцки храм|храмове]], които се намират повсеместно, най-вече като руини, но някои са много добре запазени. Вторият важен вид сграда, който също така е оцелял из цяла Гърция и е изцяло гръцко постижение, е откритият театър. Строежът на театри датира от около 350 г. пр.н.е. Те са построени най-вече по хълмове, за да се използва естественият наклон като пространство за публиката, което се издига амфитеатрално от центъра към краищата на сградата във формата на полукръг. Отпред има кръгла или полукръгла площадка за ''орхестра'', и специално удължено място с правоъгълна форма, което наричат сцена, където играят актьорите заедно с [[хор]]а. Други архитектурни форми, които са съществували са парадните порти, наречени ''[[пропилеи]]'', градският площад (''[[агора]]''), заобиколен от едно- или двуетажна колонада (''[[стоа]]''), сградата на градския съвет (''[[булевтерион]]''), монументалната гробница (''[[мавзолей]]'') и ''[[стадион]]''.

Древногръцката архитектура се отличава със силно формализирани характеристики, както на структурата, така и на декорацията. Това е така особено в случаите на храмове, където всяка сграда изглежда е замислена да се впише в рамките на ландшафта, най-често повдигната на високо място, така че от всички страни да се вижда елегантността на нейните пропорции и ефектите на светлината върху повърхността. <ref name = HG2>Helen Gardner, pp. 126 – 132</ref> Николаус Певснер говори за пластичната форма на гръцкия храм, който е представен пред нас с физическо си присъствие, по-интензивно и по-живо от която и да е друга сграда, построена след него.

Официалният речник на древногръцката архитектура, по-специално разделът за архитектурен стил, дефинира три определени стила: [[дорийски стил]], [[йонийски стил]] и [[коринтски стил]]. Те имат дълбок ефект върху Западната архитектура като цяло в по-късни периоди. Древната римска архитектура е с определени корени в старогръцката архтектура и запазва влиянието си в [[Италия]] до наши дни. От епохата на [[Ренесанс]]а, съживена от [[класицизъм|класицизма]] са се запазили живи не само точните форми и подредените подробности на гръцката архитектура, но също така концепцията за архитектурната красота, постигнат баланс и хармонични пропорции. Последвалите стилове на неокласическата архитектура и гръцка възрожденска архитектура следват близо и адаптират древногръцките стилове.

=== Изобразително изкуство ===
Малко са запазените живописни произведения, но има образци като частично запазени фрески или устни описания като на изображенията на [[Стоа Пойкиле]] от [[Павзаний]]. За нивото на живописта може да се съди основно по вазовата живопис в [[Древногръцко грънчарство|древногръцките керамични изделия]]. С усъвършенстването на технологията на грънчарството расте изкуството на украса: от чернофигурален стил в архаичния период (тъмни фигури на светъл фон) към червенофигурален през класическия период, при който изображенията стават по-реалистични.
[[Файл:Cnidus Aphrodite Altemps Inv8619.jpg|мини|150п|[[Афродита Книдска]] от [[Праксител]], римско копие – възстановка]]
Много повече образци са запазени от [[Древногръцка скулптура|древногръцката скулптура]], било като оригинали, било като по-късни реплики. Те са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. В Древна Гърция скулптурата е популярно изкуство: статуи се поставят в храмовете, на градските площади, извън населените места в светилищата, където скулптурите на божества като Церера са почитани от земеделците, за да осигурят добра реколта. Най-големите скулптури са в храмове: хризелефантинните статуи на [[Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)|Атина]] в [[Партенон]]а. Многобройните произведения имат една и съща главна цел – прослава на боговете, на героите, на заслужилите граждани. Издигат се статуи на победителите в Олимпийските игри и на известни драматурзи. Археолозите са открили десетки подобни едни на други анонимни статуи на младежи, занимаващи се със спорт ([[курос]]) и девойки (кора), характерни за архаичния период. Още тогава са създадени забележителни статуи и ансамбли, но разцветът на скулптурата настъпва в късния класически период, когато работят няколко известни имена със свой индивидуален почерк:
* [[Мирон]] (средата на V в. пр.н.е.) Негови най-известни творби са бегачът Ладас, който пада мъртъв в момента на победата, статуя на крава и „[[Дискохвъргачът]]“;
* [[Фидий]] (V в. пр.н.е.) Негови са внушителните скулптури на Атина в Партенона и на [[Статуя на Зевс Олимпийски|Зевс в Олимпия]], достигали 13 метра и покрити със слонова кост и злато (не са достигнали до нас).
* [[Поликлет Стари]] (V в. пр.н.е.) ваял предимно атлети, победители на Олимпийските игри, като [[Дорифор]]
* [[Праксител]] (IV в. пр.н.е.) Създал е знаменитите „[[Хермес с младия Дионис]]“, [[Афродита Книдска]] и „Момчето от Маратон“. Другите творби на Праксител са известни като римски реплики.
* [[Лизип]] (IV век пр.н.е.) Известни негови произведения са „Ерос опъващ лък“ и „Агиас“ в Делфи. Всичките му творби били бронзови.

=== Театър ===
{{основна|Старогръцки театър}}
[[Файл:Epidauros.jpg|мини|дясно|Театърът в [[Епидавър]]]]

Древните гърци превръщат театъра в [[изкуство]], като създават стандарти за трагедия, комедия и сатира. Най-ранният [[драма]]тичен вид възниква като част от народните празненства в чест на бог [[Дионис]] през пролетта и изпълняваните на тях [[дитирамб]]и – възторжени песни на хорове от [[сатир]]и, спътници на бога. Обособяват се три театрални жанра: [[Старогръцка трагедия|трагедия]] (края на V век пр.н.е.), [[Старогръцка комедия|комедия]] (490 г. пр.н.е.) и [[сатирна драма]]. Допълвайки литературната традиция, през [[Класическа Гърция|класическия период]] театърът еволюира от религиозни, народни представления по време на [[Дионисии]]те и [[Леная|Ленеите]] в отделно изкуство. Театралните представления стават неотменима част от общите празници и за тях започват да се строят грандиозни каменни театри, побиращи хиляди зрители. Много от тях са запазени, като сред най-известните са театърът на Дионис и театърът в [[Епидавър]]. Провеждат се ежегодни състезания между драматурзите (подобно на спортистите), в които се взима предвид и мнението на публиката.

Повечето гръцки пиеси се състоят от митологични персонажи, но авторите свободно интерпретират сюжетите, като изразяват собствените си възгледи. Знаменити драматурзи са [[Есхил]], [[Софокъл]], [[Еврипид]], наричани бащи на гръцката трагедия, а [[Аристофан]] – баща на комедията. Есхил е автор на 90 пиеси и е побеждавал 13 пъти в драматични състезания, а Софокъл пише общо 123, от които 24 са побеждавали. Болшинството драматични произведения са изгубени, съхранени са изцяло само по седем пиеси на Есхил и Софокъл и 17 на Еврипид.

Актьорите в древногръцкия театър са само мъже, които трябва да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Те носят маски, ярки и пищни дрехи и високи дървени обувки. Водеща роля в началото има хорът, в чиито партии се разкрива основния смисъл на пиесата. При Есхил актьорите са само двама, третият актьор е въведен от Софокъл, а хорът поема ролята на коментатор<ref name="Brit">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://global.britannica.com/art/chorus-theatre | заглавие= Chorus|достъп_дата = 2 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= 20 юли 1998|труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |цитат= |език= en|archive-url = http://web.archive.org/web/20210602212354/https://global.britannica.com/art/chorus-theatre |archive-date = 2021-06-02}}</ref>.

Древните гърци разработват основите и понятията на драматичната критика, актьорското майсторство като професия и театралната архитектура.<ref>Ward, A. C. (2007). ''Specimens of English Dramatic Criticism.'' Read Books. p. 1.</ref>

=== Музика и танци ===
[[Файл:Apollo Musagetes Pio-Clementino Inv310.jpg|мини|ляво|150п|Статуя на Аполон с китара]]
Гръцката дума mousike, водеща произхода си от [[музи]]те – дъщери на Зевс, покровителки на изкуствата – първоначално е обхващала много повече, отколкото разбираме под музика днес. Платон разглежда музиката и танца като част от поезията, а не като самостоятелни изкуства<ref>Платон, [[Държавата (Платон)|Държавата]] X, 605.</ref> В древногръцката митология фигурират образи на музикантите [[Орфей]], [[Пан]], [[Марсий]], изображения на музиканти и танцьори са запазени върху вази и в скулптури, съществуват множествоо литературни препратки. Музиката присъства почти навсякъде в древногръцкото общество, от браковете и погребенията, до религиозни церемонии, театър, народна музика и балади. Съществували са обединения на певците, музикантите и танцьорите. Музикалните инструменти са духови (напр. [[авлос]]), струнни (напр. [[Лира (музикален инструмент)|лира]], китара) и ударни, като някои от тях са запазени. Те са повлияли развитието на инструментите на по-късен етап в цяла Европа. Разработена е подробна система на [[Старинни ладове|ладове]] и система за [[музикална нотация]] – буквени знаци (заети от азбуката).

Древногръцките философи разсъждават за естетическите аспекти на музиката ([[Платон]], [[Аристотел]]) и изучават основните акустични закономерности ([[Питагор]], [[Аристоксен]]). Аристотел първи класифицира музиката като отделно изкуство, а според Платон музиката възпитава душата и оформя характера. Древногръцката музикална култура става основа за развилата се по-късно музика в Европа.

== Източници ==
<references />

== Бележки ==
<references group="notes"/>

== Литература ==
* {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}}
* И. Тронски, История на античната литература.
* {{cite book |title= История |last= Херодот|first= |authorlink= Херодот|coauthors= |year=2010 |publisher= Нов български университет|location= София|isbn=978-954-535-618-6 |pages= 668|url= |accessdate=}}
* Хронологична енциклопедия на Света. Том I, колектив „Елпис“
* {{cite book|last=Burckhardt|first=Jacob|title=The Greeks and Greek Civilization|year=1999|origyear=1872|location=New York|publisher=St. Martin's Press|isbn=978-0-312-24447-7|url=https://books.google.com/books?id=6viARAF6uowC|lang=en}}
* {{cite book|last=Roberts|first=J.M.|title=The New Penguin History of the World|year=2007|location=London and New York|publisher=Penguin Books Limited|isbn=0-14-103042-9|url=https://books.google.com/books?id=-YZsXxbOpZoC|lang=en}}

{{Древна Гърция теми}}

{{Древни цивилизации}}

{{превод от|en|Ancient Greece|824076773}}

[[Категория:Древна Гърция| ]]